Изказване на г-н Алек Оскар
Уважаеми г-н Резник,Уважаеми г-н Аврамов,Скъпи приятели,Първо искам да ви благодаря за това, което правите за евреите в България, за евреите по света иза хората в България!
Днес отбелязваме 63 години от края на Втората световна война, по-скоро от края на геноцида на евреите. Със затварянето на Аушвиц се затваря една тъжна страница в човешката история. След по-малко от два месеца ние ще отбележим, по-скоро ще отпразнуваме, един невероятен подвиг,невероятен исторически факт, свързан със спасяването на българските евреи. Повече от 55 000 евреи в България са били спасени от всички вас – от вашите роднини, от вашите баби и дядовци. Това е факт, неоспорим факт в човешката история. Факт, за който няма друго такова подобно сравнение. Дори евреите в Дания, които чрез подвига на датския народ са успели да напуснат страната си, не може да се сравни с подвига на спасяването на българските евреи. За съжаление, 2 дни по-късно ние ще отбележим и унищожението на еврейските общности в Македония, в Пирот и в Беломорска Тракия. 11 343 евреи от тези територии, които по това време са били анексирани към българската държава, са били депортирани, като голяма част от тях са били депортирани именно през България. Затова и ние тази година искаме да открием паметна плоча в гр. Лом – мястото, откъдето те са били депортирани за лагерите на смъртта. Тази година също така ще отпразнуваме и един невероятен момент за всички нас евреи, за всички хора, които обичат евреите – това е 60-годишнината от основаването на държавата Израел. Както знаете, държавата Израел е основана на 14 май 1948г., няколко години след края на Втората световна война.
Аз бих искал да се обърна към вас с част от Библията, която за нас евреите е много важна! Това е, което ние всички сме научили в еврейската общност, всички деца…тук виждаме и млади членове на нашата организация…Това е, на което възпитаваме нашите деца – именно чувството на отговорност и на справедливост. И бих искал да дам няколко примера от Библията, а именно от Тората – това са петте книги на Моисей. Искам да споделя с вас историята за Адам и Ева. Всички вие знаете тази история! Знаете, че след сътворяването на света Господ създава Адам, след това създава Ева. Той е толкова впечатлен от това, което е направил и безрезервно обича Адам и Ева! Дава им възможност да ходят където си поискат, да правят каквото си поискат, но само да не ядат от дървото на познанието. Тогава се явява змията, която изкушава Ева и я убеждава да яде от дървото на познанието. Ева от своя страна изкушава Адам, който също яде от дървото на познанието. Тогава, за тяхна изненада изведнъж те се виждат голи и понеже се срамуват от голотата си, се скриват. Господ, разбира се, вижда всичко това, което се случва и доста ядосано се обръща към Адам, „Защо яде от дървото на познанието, когато Аз ви забраних? Аз ви казах да правите каквото си поискате, единственото, за което ви помолих да не правите, е да не ядете от дървото на познанието!“ Тогава Адам съвсем безотговорно се обръща и казва, че всъщност не е негова вината, а вината е на Ева! Господ се обръща към Ева, задавайки същия въпрос. Ева отговаря, „Не е моя вината, вината е на змията!“ За нас евреите това е доста показателно как хората понякога освен, че грешат, не приемат отговорността в себе си, а винаги се опитват да я прехвърлят върху някой друг.
Следващата история, това е познатата ни история за Ной и Ноевия ковчег. Както знаете, Ной е бил единственият праведен човек по това време на земята. Господ, разочаровайки се от това, което се случва на земята, решава да вземе мерки и да поправи грешката си, като изпраща потоп на земята. Предупреждава Ной и неговото семейство да построят кораб, Ноевия ковчег, да вземат по двама представители от всеки вид и в продължение на 40 дни, докато трае потопа, те да могат да се спасят. Така и става! В крайна сметка земята е унищожена, всички живи същества с изключение на Ной и неговото семейство и животните, които са били в Ноевия ковчег, са унищожени. Ной е бил праведен човек, безспорно! Ной е бил отговорен за собствените си постъпки, което е впечатлило Господ, но за нас, евреите, това не е достатъчно! Не е достатъчно, защото Ной не се е опитал да помогне на останалите хора, не се е опитал по някакъв начин да се застъпи за тях и да ги промени!
В тази връзка искам да споделя с вас третата история, историята за Авраам и защо Авраам за нас евреите именно е първият евреин. Авраам, Сара и Лот, техният племенник, дълги години са живели заедно в Израел. В определен момент, поради разрастването на техните стада е трябвало да се разделят. Авраам е отишъл на юг, Лот е отишъл на север. Лот, обаче, така се стичат обстоятелствата, че остава пленен от местен ханаански цар. Авраам, вместо дори да се почувства щастлив, че ще има повече територия за своите стада, той жертва живота си, жертва живота на своите близки и отива да спаси своя племенник Лот. Друга история, свързана с Авраам, е така познатата ни история със Содом и Гомора. Всички знаете какво се случва със Содом и Гомора. Когато Господ решава да вземе мерки и да унищожи Содом и Гомора, Авраам полага неистови усилия, като се пазари с Господ за вски един човек, който е в Содом и Гомора. „Ако има 45 праведници, ще спасиш ли града, ако има 40, 30…“ Така или иначе в града се оказва, че няма праведници, Господ унищожава Содом и Гомора, но за нас е показателен фактът как Авраам не се примирява с това, че Содом и Гомора ще бъдат унищожени! Авраам, за разлика от Ной се опитва да спаси хората, независимо от това, че те са грешни. Именно затова ние вярваме, че човек трябва да е отговорен не само за собствените си действия, не само за най-близките хора, а за всички хора около нас, всички хора, с които ние по някакъв начин имаме някакви взаимоотношения!
За съжаление, 65 години след спасяването на българските евреи, 65 години след депортацията на македонските евреи, хората в България, хората по света не знаят за това какво се е случило в България по време на Втората световна война. За съжаление, урокът, който би трябвало вече да сме научили повече от 60 години след войната все още го преподаваме и за съжаление хората като че ли не искат да си отворят очите, да си отпушат ушите и да разберат, че всеки един от нас е отговорен за това какво се случва около нас. Ние като евреи сме отговорни не само за това какво се случва с евреите, а за това какво се случва с хората около нас, с хората в България, в Европа и по света! Втората дума, за която исках да поговорим, това е думата „справедливост“. На иврит няма дума, която съответства на думата „благотворителност“. Ние използваме думата „цедака“. Но истинският превод на думата „цедака“ е именно „справедливост“. Защото ние вярваме, че когато помагаме на човек, ние трябва не да му даваме милостиня, а трябва наистина да въдворим някаква справедливост.
И затова ние сме истински обезпокоени за случващото се по света, в държави, в които хората все още се избиват заради етнически или религиозни причини. Случващото се в момента в Судан – хората дори не знаят какво се случва в Дарфур. Стотици хиляди хора ежегодно умират заради техните религиозни различия. Преди десетина години станахме свидетели в Африка на гибелта на милиони хора заради техните етнически различия.
Така, че позволете ми да се обърна към вас и да завърша с това, с което г-н Резник започна. Той цитира Мартин Лутър Кинг, но Мартин Лутър Кинг е най-известен с неговата фраза, „Аз имам мечта!“ („I have a dream!”). И моята мечта е наистина един ден да видя хората, които да се възприемат заради това, което са – евреи, християни, мюсюлмани…и всеки да бъде оценен според собствените си заслуги и собствените си качества. И наистина ние никога да не допускаме хората да се мразят само заради някакви предразсъдъци!
Благодаря ви и искрено се надявам да се видим след един месец за отбелязването на Деня на спасяването на българските евреи!
