Изказване на Алина Леви
Добър ден!
Здравейте официални гости и мили хора!
Тук сме, за да ви разкажем за един много труден поход. Може би много хора извън нашата общност и хора, които не разбират нашата история, биха се запитали, защо му е на някой да праща едни деца да минат през тези ужасни места! Защото това са едни места – символи на болка, символи на смърт! И тук идва моят отговор, че нашият народ, еврейският народ е оцелял за толкова хиляди години именно защото е предавал от поколение на поколение историята – и хубавата, и лошата в цялата й форма! И ние правим това нещо именно, от една страна, за да помним и от друга, за да можем да се върнем тук и да общуваме с тези хора, които не ни разбират и с тези, които ще дойдат и ще кажат, „Това не се е случило! Според мен не се е случило, не го е имало!“ И аз да мога да кажа, „Не е вярно, аз бях там и видях всичките тези неща!“
Малко ми е трудно да говоря за това, защото наистина беше един много тежък поход! Случи се миналата година през май. Обиколихме няколко лагера в Полша, включително и Аушвиц. Наистина е много трудно за един млад човек да преживее цялото това нещо, обаче мисля, че ми беше полезно, че съм взела колкото мога от това преживяване! И е много трудно да минеш жив по същите стъпки на тези хора, които са умрели там; да видиш същите неща, които те са видели точно преди един живот време! И не мога да спра да си задавам въпроса всеки път, като се замисля за това преживяване, какво щеше да стане, ако се бях родила един живот по-рано? Или какво щеше да стане, ако не се бях родила тук? Защото моите баба и дядо са оцелели, не са имали същата съдба като тези 6 милиона. Затова трябва да съм благодарна! И въпреки всичко не мога да съм благодарна докрай, защото има още 6 милиона, които най-вероятно не са били по-различни от мен, по никакъв начин не са заслужили това, което на мен не ми се е случило!
