„Една нощ, която промени света” – Рождество 2010

Има нещо, което ние всички много добре знаем и то е, че през тези последни две седмици от годината целият християнски свят –

над два милиарда души на планетата

Снимка на госпел хорът към Християнски Център "Победа" по време на Рождественската тържествена служба през 2010-та година - „Една нощ, която промени света” - Рождество 2010
Госпел хорът към Християнски Център “Победа”

– празнуват Рождество Христово. Деца, ученици, студенти и работещи възрастни – всички те оставят на страна своята светска работа, своите ангажименти и задължения, за да се съберат заедно със семействата си около елхата, да си разменят подаръци и да си спомнят, че преди 2010 години в градчето Витлеем се роди едно дете, което беше различно от всички останали. Но ако вие попитате повечето хора как те гледат на тези празнични дни, те вероятно ще ви кажат, че за тях това е едно приятно и радостно време, в което те могат да забравят за натовареното работно ежедневие и да си починат; че това е време, в което те могат да заминат някъде или да се видят с приятели и „да празнуват”, както много от тях биха се изразили.

И така всяка година Рождество идва и всички ние го отбелязваме по някакъв начин, за да се върнем след това отново, към рутинното си ежедневие и задълженията, които имаме в работата си и в семейството. И това всъщност е начинът, по който повечето хора гледат на празниците по време на Рождество като на временно прекъсване по средата на целия изпълнен с горчивини, проблеми и трудности реален живот. Това обаче не променя нищо освен да даде малко почивка или „глътка въздух” за няколко дни и след това нормалният живот, както хората биха казали, си продължава.

Снимка на хората  залата на читалище "Природа и Наука" по време на тържествената Рождественка служба през 2010-та година. „Една нощ, която промени света” - Рождество 2010
Снимка от залата на читалище “Природа и Наука”

Но когато сравним това разбиране с това, което четем в Библията за раждането на Исус Христос и идването на Бог в плът, ние откриваме, че има огромно разминаване между двете. Ако хората разберат посланието за раждането на Христос, това ще доведе до огромна и трайна промяна в живота на всеки от тях. Това ни кара да си зададем следния въпрос: Ако толкова много християни празнуват Рождество отново и отново всяка година, то как е възможно отбелязването на това събитие да не е имало траен, трансформиращ ефект върху тях? Как е възможно при научаването на тази истина само след няколко дни хората да потънат обратно в живота, който са водили винаги преди? Как е възможно изобщо това да се случва това? Нека помислим. Отговорът на този въпрос вероятно е следният: Единици от хората, чули историята за раждането на Христос, са й обърнали сериозно внимание. Единици са тези, които са седнали да помислят задълбочено върху това, което тази история означава и върху това, което следва от нея. Понеже, както вероятно се досещате, хората са убедени, че празниците около Рождество са възможно най-неподходящото време за мислене, понеже това е време за почивка, за ядене, за пиене и за празнуване, но не и за мислене и разсъждаване.

С други думи в края на всеки декември милиони хора декорират къщите си с коледна украса, пазаруват интензивно две седмици, изпращат милиони поздравителни картички, събират се с роднините си и си подаряват подаръци, наслаждават се заедно на трапезата, но въпреки това те пропускат да празнуват

Рождество. И това ми напомня историята за едно малко момиченце. Сутринта след Бъдни вечер, когато всички вече били получили

Снимка на госпел хорът към Християнски Център "Победа" по време на Рождественската тържествена служба през 2010-та година - „Една нощ, която промени света” - Рождество 2010
Снимка на госпел хорът към Християнски Център “Победа” по време на Рождественската тържествена служба през 2010-та година – „Една нощ, която промени света” – Рождество 2010

подаръците си и ги били отворили, то отишло, погледнало под елхата и започнало да търси дали там случайно не е останал още един подарък. Озадачено и силно притеснено, то се обърнало към семейството си и ги информирало, че току-що е станало нещо ужасно, защото под елхата няма подарък за Този, Чийто рожден ден всъщност се празнува на този ден. „Предполагам, казало то, че ние всички с вас сме забравили за Исус и би трябвало да ни бъде много срам, че сме постъпили толкова лошо с Него!”.

И аз намирам тази забележка за много уместна, защото е очевидно, че много от хората днес са забравили за Исус. Те празнуват Рождество и дори ни се сещат за Исус Христос.

Никога няма да забравя една сцена, която гледах някога, може би във филм. По средата на един голям магазин бяха поставили сцената около раждането на Исус. Оборът с две овце, фигурите на овчарите и тези на Йосиф, на Мария и малкия Исус, положен в яслата и до тях

бяха мъдреците, дошли от изток. И когато хората

минаваха покрай сцената на Рождество, те имаха две основни реакции. Някои от хората бяха толкова погълнати от своите си проблеми и задачи, че дори и не забелязваха, че има такава сцена.

Пастор Андрей Аврамов по време на тържествената Рождественска служба на Християнски Център "Победа" в залата на читалище "Природа и Наука" през 2010-та година
Пастор Андрей Аврамов по време на тържествената Рождественска служба на Християнски Център “Победа” в залата на читалище “Природа и Наука” през 2010-та година

Те бяха дошли да купуват подаръци, те се притесняваха дали ще могат да намерят подходящи подаръци. Така че те заобикаляха и

просто продължаваха по пътя си. Но тези, които забелязваха сцената, се спираха, след това се приближаваха и отиваха по-близо. И единствената причина, поради която всички тези хора се приближаваха, беше, че искаха да видят по-добре бебето, което беше положено в яслата. От малък до голям те всички искаха да видят Бебето Исус. Тази сцена също е прекрасна картина на причината за празника Рождество. Ние всички с вас сме заети хора, ние всички с вас гоним най-различни задачи, дори и по празниците; забързани в своите си неща, ние дори не забелязваме Исус. Но, дами и господа, Рождество не е заради трапези, Рождество е заради Бебето в яслата. И тази сутрин аз искам да поканя всеки от вас да се спре при яслата. Да се доближи, да се надигне на пръсти и да надникне вътре, за да види Този, който е положен в нея.

Така че нека днес да говорим за истинското нещо, нека Синът на Бога да излезе напред. И нека да разберем какво означава за нашия живот това, че

Снимка на госпел хорът към Християнски Център "Победа" по време на Рождественската тържествена служба през 2010-та година - „Една нощ, която промени света” - Рождество 2010
Снимка на госпел хорът към Християнски Център “Победа” по време на Рождественската тържествена служба през 2010-та година – „Една нощ, която промени света” – Рождество 2010

Той се роди във Витлеем през онази нощ. Понеже Рождество не е заради нас, Рождество е заради Исус! Твърде често обаче и при много хора Рождество се оказва едно много егоистично преживяване. Всичко е само за мен и за моите деца, за моята почивка и за моите подаръци. И ние ще си се затворим в къщи, само ние си и всички други ще ги оставим отвън; ще си седим вкъщи само ние, ще си изядем всичките зелеви сарми, всичкия боб и цялата баница с късмети – сами, само ние и няма да дадем на никой друг… Обаче Рождество дори не е за нашето семейство. То е на първо място за живота на едно свято семейство. Рождество е за Йосиф, за Мария и за Бебето Исус. И това свято семейство не беше егоистично.  Това семейство даде на света повече от всяко друго семейство. И днес по цялата земя хората се нуждаят от семейства, които не са егоистични, а са отворени, щедри, даващи семейства. 

 Когато изпрати Своя Син, Бог мислеше за нас. В онази нощ Небето даде на хората най-доброто, което имаше. И Всемогъщият Бог влезе в света на хората…