Фактите

Снимка на менора направена по време на възпоменателната служба в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста в Християнски Център "Победа" в залата на читалище "Природа и Наука" на улица Цар Самуил 86

Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години, през 1945 година, двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, близо седемдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история, в лицето на своите законно избрани лидери, решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научаваха, че трябва да умрат, това бе присъда, която не можеше да се обжалва, ситуация, в която нямаше милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание…

    Евреите имаха враг, който не приемаше никакво друго решение освен едно – тяхната смърт! Нито един евреин не можеше да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не можеше да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка – за вината, че се е родил евреин… Той не можеше да получи милост, ако се предаде, нито можеше да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразеха. Той стоеше пред присъда, която не можеше да бъде променена и избегната. Смъртта беше единствената опция…

    Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа останаха безмълвни и обърнаха гръб на невинни хора, които умираха, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо бяха толкова малко народите и единици хората, които се изправиха, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволи да има Аушвиц?… Въпросите не спират до тук.

    Какво да кажем за еврейските деца, върху които немските „лекари” са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как бе възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал! Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят какво се е случило по времето на Холокоста.

    Холокостът е събитие, което има своята логика и е резултат на дълги процеси, на формиране на начин на мислене в продължение на векове. Холокостът не се случва за една нощ. Той не е дело на някаква група убийци маниаци, които изведнъж решават да избият всички евреи. Идеята, че евреите са хора, чийто живот не струва нищо, не се появява просто от никъде. Нито се появяват изведнъж идеолози на омраза или пък „лекари”, които започват да правят експерименти с хора. Тези „лекари” са хората, които стигат до заключението, че най-добрият начин за масово избиване е използването на газ. Нещата не стават изведнъж, те стават бавно и прогресивно и се трупат с векове в умовете и съзнанието на хората в Европа, докато стигнат до своята кулминация – Холокоста. И те имат своя произход в близо 19-вековната антисемитска теология на Църквата в Европа.

Християнски Център “Победа”