Изказване на г-жа Проф. Хени Лорер, 27/01/2013
Историята на Холокоста е история за чудовищно унищожение на хора, мотивирано от неописуема омраза и унижаване на човешкото достойнство. В Тората можем да прочетем друга история, която е в пълен контраст с историята на Холокоста и това е историята на Ной – човекът, който Бог избра да спаси човешкия и животинския свят чрез построяването на Ноевия ковчег. В тази история виждаме съзидателния стремеж да не изчезне от лицето на земята нито един живот – било на хора или на други живи твари. Така на единия полюс са газовите камери, крематориумите, концлагерите и милионите трупове, а на другия – съхранения живот в Ноевия ковчег. След потопа Бог благославя Ной и семейството му и им обещава никога повече да не унищожи живота на земята чрез потоп.
Сред духовната тъмнина на Холокоста, която всяваше пълна безнадеждност, имаше места – за съжаление много малко – където светлината на надеждата беше запазена. Едно от тези места беше България. Фактът, че българските евреи останаха живи сред най-кървавата война, във време, когато парализиращ страх владееше Европа под сянката на Райха, е един поучителен урок по нравственост. Спасяването на българските евреи беше резултат от масовите протести срещу прилагането на т.н. Закон за защита на нацията. Протестиращите българи бяха от всички слоеве на народа – депутати от Народното събрание, свещеници от Българската православна църква, писатели, хора на изкуството, занаятчии, чиновници, работници, домакини и пр.
Друго ярко събитие, известно в историята като високо извисен глас в обществото срещу неправдата, е обвинителната реч на големия френски писател Емил Зола, позната под името “Аз обвинявам”. Всъщност, това е реч, защитаваща един невинен човек, а именно – евреина Алфред Драйфус, обвинен и осъден с неверни скалъпени аргументи за шпионаж срещу Франция. С произнасянето на тази защитна реч Зола доказва, че Драйфус е обект на обвинение от съд, ръководен от антисемитски настроения. Несправедливата присъда е оттеглена и Драйфус е оправдан.
Паралелът, който може да се направи между тези три примера на достойно човешко поведение, ни учи, че дори и сред най-безнадеждно изглеждащата ситуация има надежда – ако има поне един човек или поне една нация, които да не се откажат, но да извършат доброто, за което са били призвани в този живот.
