Изказване на Посланичката на държавата Израел в България, Нейно Превъзходителство госпожа Ирит Лилиан в Християнски център “Победа”

Благодаря Ви за гостоприемството, за това, че съм заедно с Вас!

Двадесет и седми януари я обявен за Международен възпоменателен ден за Холокоста. За хиляди хора по света всеки ден е мемориален ден на Холокоста. Тези хора стават все по-възрастни. Според много изследователи до 2040 г. вече няма да има останали живи свидетели на Холокоста сред нас. Днес 65% от оцелелите от Холокоста са на възраст над 80 години. Всеки ден живата памет бива погребвана. В много отношения техните деца и внуци също носят памет за този ужасен период. Мога да говоря от личния си опит.

Както сега за пръв път през живота си преживявам такъв голям сняг, не мога да не си спомня за дядо ми, който не е сред живите от много години. Но той е, който е стоял с една много тънка връхна дреха, дори бих казала пижама, в лагера. Без много храна, без питие, работещ по цял ден в този тежък сняг. Мисля, че този жив спомен за Холокоста минава през умовете на мнозина всеки ден, когато мислят за своите бащи и дядовци някъде по земята.

Инициативата за този мемориален ден дойде от един дипломат от израелските дипломатически служби. Неговата майка е оцеляла от Холокоста и той се притеснявал, че един ден няма да има кой да си спомня. Той започва процедура в рамките на Обединените нации, която стига до решение точно преди десет години през ноември 2005. Говори се за ден, който е спомен за Холокоста, както и ден, който се бори срещу антисемитизма. Както беше споменато, това е денят на освобождение на лагера Аушвиц. И не напразно е избран именно този ден. Освобождението на Аушвиц е резултат от общо международно усилие. Когато говорим за резолюцията, приета в ООН, тя има четири члена. Единият е разпространението на учебни програми за изучаването на Холокоста, отхвърляне на всяка форма на отричане на Холокоста; запазване на местата на концентрационните и лагери на смъртта и осъждането на ксенофобията и насилието на базата на етническо или религиозно различие.

Десет години минаха откакто тази резолюция беше приета. Ако погледнем към историята през това десетилетие, ще видим, че не сме научили урок от историята си. В много малко страни има подробна образователна програма, която учи младото поколение какво представлява Холокоста. Дори и в България, където уникална история се случва по време на този тъмен период и еврейската общност е спасена от българите, уникалността на историята може да бъде загубена, ако следващото поколение не научи за това героично действие. Само ако познавате тъмнината, можете да цените светлината. За съжаление през това десетилетие ние виждаме ръст в отхвърлянето на Холокоста. Идва от личности, които имат академични претенции, става платформа за политическо насилие към Израел. Местата на Холокоста в Европа са запазени, но на много места наследството на евреите и еврейската култура от преди войната е напълно изоставено. И ако погледнем къде се намираме в контекста на ксенофобия, расизъм и неприемане на другия, ако погледнем преследването на етническа или религиозна основа, виждаме, че се намираме в много лоша и притеснителна ситуация.

Само преди седмица тук имаше една малка демонстрация срещу имигранти, не в София, в Бургас. Не много протестиращи, но те вееха нацистки знамена, използваха нацистка символика и използваха лозунги срещу другите. Може да кажете, че това е пренебрежимо явление. И в България наистина е. Но не е пренебрежимо явление в други европейски страни и е много широко явление в социалните медии.

Днес много хора са изложени на много опасен вид пропаганда. Международният възпоменателен ден е добър ден да размишляваме за тези явления. Добър ден е да размишляваме не само какво се е случило, но и какво ще се случи, ако тази тенденция продължава. Бих казала, че е морално задължение на малцината оцелели от Холокоста не само да си спомнят своята история, но да действат, за да предпазят от такива ужасяващи действия в бъдещето.

Може да си кажете, че е невъзможно, историята никога не се повтаря. Истината е, че тя не се повтаря в детайли, но лошите ветрове могат много бързо да задухат, ако не ги спрем, ако не се борим срещу тях. Ако не се борим на всяка цена да подсигурим в близкото бъдеще да видим един по-толерантен свят.

Това е малкото послание, което бих искала да Ви предам днес.

Благодаря Ви!

Благодаря Ви за гостоприемството, за това, че съм заедно с Вас!

Двадесет и седми януари я обявен за Международен възпоменателен ден за Холокоста. За хиляди хора по света всеки ден е мемориален ден на Холокоста. Тези хора стават все по-възрастни. Според много изследователи до 2040 г. вече няма да има останали живи свидетели на Холокоста сред нас. Днес 65% от оцелелите от Холокоста са на възраст над 80 години. Всеки ден живата памет бива погребвана. В много отношения техните деца и внуци също носят памет за този ужасен период. Мога да говоря от личния си опит. Както сега за пръв път през живота си преживявам такъв голям сняг, не мога да не си спомня за дядо ми, който не е сред живите от много години. Но той е, който е стоял с една много тънка връхна дреха, дори бих казала пижама, в лагера. Без много храна, без питие, работещ по цял ден в този тежък сняг. Мисля, че този жив спомен за Холокоста минава през умовете на мнозина всеки ден, когато мислят за своите бащи и дядовци някъде по земята.

Инициативата за този мемориален ден дойде от един дипломат от израелските дипломатически служби. Неговата майка е оцеляла от Холокоста и той се притеснявал, че един ден няма да има кой да си спомня. Той започва процедура в рамките на Обединените нации, която стига до решение точно преди десет години през ноември 2005. Говори се за ден, който е спомен за Холокоста, както и ден, който се бори срещу антисемитизма. Както беше споменато, това е денят на освобождение на лагера Аушвиц. И не напразно е избран именно този ден. Освобождението на Аушвиц е резултат от общо международно усилие. Когато говорим за резолюцията, приета в ООН, тя има четири члена. Единият е разпространението на учебни програми за изучаването на Холокоста, отхвърляне на всяка форма на отричане на Холокоста; запазване на местата на концентрационните и лагери на смъртта и осъждането на ксенофобията и насилието на базата на етническо или религиозно различие.

Десет години минаха откакто тази резолюция беше приета. Ако погледнем към историята през това десетилетие, ще видим, че не сме научили урок от историята си. В много малко страни има подробна образователна програма, която учи младото поколение какво представлява Холокоста. Дори и в България, където уникална история се случва по време на този тъмен период и еврейската общност е спасена от българите, уникалността на историята може да бъде загубена, ако следващото поколение не научи за това героично действие. Само ако познавате тъмнината, можете да цените светлината. За съжаление през това десетилетие ние виждаме ръст в отхвърлянето на Холокоста. Идва от личности, които имат академични претенции, става платформа за политическо насилие към Израел. Местата на Холокоста в Европа са запазени, но на много места наследството на евреите и еврейската култура от преди войната е напълно изоставено. И ако погледнем къде се намираме в контекста на ксенофобия, расизъм и неприемане на другия, ако погледнем преследването на етническа или религиозна основа, виждаме, че се намираме в много лоша и притеснителна ситуация.

Изказване на Посланичката на държавата Израел в България, Нейно Превъзходителство госпожа Ирит Лилиан

Само преди седмица тук имаше една малка демонстрация срещу имигранти, не в София, в Бургас. Не много протестиращи, но те вееха нацистки знамена, използваха нацистка символика и използваха лозунги срещу другите. Може да кажете, че това е пренебрежимо явление. И в България наистина е. Но не е пренебрежимо явление в други европейски страни и е много широко явление в социалните медии.

Днес много хора са изложени на много опасен вид пропаганда. Международният възпоменателен ден е добър ден да размишляваме за тези явления. Добър ден е да размишляваме не само какво се е случило, но и какво ще се случи, ако тази тенденция продължава. Бих казала, че е морално задължение на малцината оцелели от Холокоста не само да си спомнят своята история, но да действат, за да предпазят от такива ужасяващи действия в бъдещето.

Може да си кажете, че е невъзможно, историята никога не се повтаря. Истината е, че тя не се повтаря в детайли, но лошите ветрове могат много бързо да задухат, ако не ги спрем, ако не се борим срещу тях. Ако не се борим на всяка цена да подсигурим в близкото бъдеще да видим един по-толерантен свят.

Това е малкото послание, което бих искала да Ви предам днес.

Благодаря Ви!