Изложба “500 години Реформация”
Мартин Лутер: биографичен профил (1483–1546)
1483 – Лутер се ражда в семейството на Ханс и Маргарете Лудер (по-късно Лутер). Баща му е минен концесионер, който възпитава децата си строго. Желанието му е първородният син Мартин да стане юрист.
1501 – Лутер постъпва в Ерфуртския университет, където учи право.
1505 – Получава магистърска степен по право. На 2 юли попада в гръмотевична буря и дава обет да стане монах, ако животът му е опазен. На 17 юли постъпва в Августинския орден в Ерфурт.
1507 – Ръкоположен като свещеник.
1511 – Става преподавател във Витенбергския университет.
1516 – Четейки Библията, Лутер е силно поразен от фразата „Праведният ще живее чрез вяра.“ Това означава, че спасението идва „само чрез вяра“ (sola fide).
1517 – На 31 октомври Лутер окачва на вратата на Дворцовата църква във Витенберг 95-те тезиса срещу злоупотребите на Църквата и, най-вече, срещу продажбата на индулгенции.
1519 – Лутер е поканен в Лайпциг на диспут с теолога Йохан Ек. В резултат на диспута с Ек той развива идеята за sola scriptura (само Писанието).
1520 – На 15 юни с папска була Папа Лъв Х заплашва Лутер с отлъчване, ако не се отрече от 95-те тезиса в рамките на 60 дни. След като Лутер публично изгаря булата и насърчава църквите към реформиране, той е отлъчен на 2 януари 1521 година с булата Decet Romanum Pontificem.
1521 – Имперският съвет във Вормс. Лутер се явява пред император Карл V, но отказва да се отрече от твърденията си. В резултат на съвета е издаден Вормският едикт, според който Лутер не само е отлъчен от Църквата, но и обявен извън закона от императора, а трудовете му са забранени.
Лутер е „отвлечен“ от поддръжниците си и „затворен“ в двореца Вартбург под протекцията на курфюрста на Саксония Фридрих Мъдри.
1522 – Лутер публикува немския превод на Новия Завет.
1525 – Лутер, бивш монах, се жени за Катарина фон Бора, бивша монахиня. Имат успешен и щастлив брак, раждат им се шест деца.
1525–27 – Редица немски князе приемат принципите на Реформацията, в това число, херцогът на Прусия, херцогът на Хесен и херцогът на Саксония.
1534 – Заедно със свои сътрудници Лутер завършва превода и публикува цялата Библия на немски език.
1546 – Лутер умира в двореца Вартбург.
Снимка 1
Ханс и Маргарете Лутер, портрети от Лукас Кранах Стари
Снимка 2
Лутер като августински монах, портрет от Лукас Кранах Стари
Снимка 2а
Лутер във Ерфурт
Снимка 3
Лутер във Вормс
Снимка 4
Катарина фон Бора, портрет от Лукас Кранах Стари
Снимка 5
Дворецът във Вартбург
1. Витенбергският университет (Universität Wittenberg)
Основан през 1502 год. от Фридрих Мъдри, курфюрст на Саксония, университетът приютява Лутер през 1508 година. Тук Лутер става доктор по теология през 1512 год. и преподава библейската книга Псалми, както и Посланията към римляните, галатяните и евреите. Във Витенберг, изучавайки Посланието към римляните, той получава разбирането sola fide (само чрез вяра) – спасението е само чрез вяра, а не чрез дела. В Лутерхаус, на територията на университета, където живее и работи, той пише 95-те тезиса.
През 1522 год. Лутер се завръща във Витенберг, където живее със семейството си до смъртта си през 1546 година. През 1531 год. тук той започва прословутите си „разговори около масата“ (Tischreden), като събира около масата за вечеря в дома си свои студенти. През 1566 год. част от записките на студентите му от тези разговори са публикувани.
Днес Лутерхаус е най-големият в света музей, свързан с Реформацията.
Витенбергският университет става център на Реформацията под влиянието на Филип Меланхтон, продължител на делото на Лутер. Английските ренесансови автори Уилям Шекспир и Филип Марлоу пишат за него в творбите си, като правят негови възпитаници героите си Хамлет и доктор Фауст.
2. Индулгенциите
В учението на римокатолическата църква индулгенцията е начин да бъде намалено наказанието, което човек трябва да изтъпри за греховете си. Тя може да намали временното наказание, през което човек трябва да мине в процеса на очистване в Чистилището. В късното Средновековие започват да растат злоупотребите с индулгенциите. Професионални търговци на индулгенции (квестори), упълномощени да прощават грехове и да събират милостиня за различни проекти, започват да обикалят и безконтролно да предлагат индулгенции. Така биват частично финансирани кръстоносните походи, както и изграждането на част от катедралите. „Маслената кула“ на Руанската катедрала, например, се нарича така, защото е построена с парите от индулгенции, разрешаващи консумацията на масло по време на великденски пости. Макар в самата римокатолическа църква да се чуват критики към злоупотребите и изкривяването на смисъла и значението на практиката, членове на различни ордени продължават да твърдят, че са упълномощени от папата да прощават най-различни грехове и да обещават добър земен живот и вечно спасение.
3. Йохан Тецел
Йохан Тецел е немски доминикански монах. Назначен от кардинал Кайетан за инквизитор на Лайпциг и упълномощен от папата да продава индулгенции в Свещената римска империя. Макар Църквата официално да учи, че индулгенциите имат сила, ако купуващият ги дълбоко се кае за прегрешенията си, Тецел започва да проповядва, че индулгенциите са за всеки и дори имат сила да освободят мъртвите от Чистилището. Хората започват да купуват индулгенции не само за себе си, но и за мъртвите си близки с надеждата за спасение. На Тецел е приписвано стихчето „Щом златото ковчежето удари, душата към небето в миг полита.“ Навлизането на Тецел в Саксония и договорките му с Албрехт фон Бранденбург стават причина Лутер да напише 95-те тезиса. Тезиси 27 и 28 конкретно коментират неговите действия. През 1518 год. Тецел получава докторска степен във Франкфурт, защитавайки доктрината за индулгенциите срещу Лутер. Срещу него, обаче, биват повдигнати обвинения, че продава индулгенции и за все още неизвършени грехове. Съкрушен, с влошено здраве и разбита репутация, Тецел се оттегля в доминиканския манастир в Лайпциг, където умира през 1519 година.
4. 95-те тезиса
„95 тезиса или диспут за силата на индулгенциите“ е списък с предложения за академичен дебат, чийто автор е Мартин Лутер. Лутер, по онова време професор по етика във Витенбергския университет и проповедник в града, изпраща 95-те тезиса на Албрехт фон Бранденбург, архиепископ на Магдебург, на 31 октомври 1517 година. В съответствие с университетския правилник Лутер окачва тезисите и на вратата на Дворцовата църква във Витенберг. Скоро след това тезисите започват да се препечатват, превеждат и разпространяват в Германия и Европа.
Sola Scriptura. Лица и събития
1. Кардинал Кайетан (1469-1534)
Томас Кайетан, още известен като Томазо де Вио, е италиански теолог, философ, кардинал (1517 до смъртта си). Един от водещите теолози на своето време, той е известен като говорителя на католическата съпротива срещу Мартин Лутер и протестантската Реформация, докато е папски легат във Витенберг.
След като Албрехт фон Бранденбург търси помощта на папата срещу Лутер, Лъв Х заповядва Лутер в Рим. Тъй като Лутер отказва, кардинал Кайетан е изпратен в Германия да се занимае с него. Кайетан призовава Лутер в Аугсбург през октомври 1518 година. Той дава на Лутер да разбере, че търпението на папата е изчерпано и в продължение на няколко дни безуспешно го заплашва с чудовищни наказания, ако не оттегли критиките си към Църквата.
През 1519 год. Кайетан участва в написването на булата за отлъчване на Лутер.
2. Йохан Ек (1486-1543)
Немски теолог, католически прелат и активен участник в ранната Контрареформация. След неуспешната мисия на Кайетан, папата осъзнава, че успех срещу Лутер не може да дойде със заплахи. Същевременно непопулярността на римокатолическата църква в Германия расте поради изнурителните данъци и такси, което отваря път за влиянието на Лутер. Взето е решение да се търси публичен теологически диспут. Диспутът е насрочен да се състои през юли 1519 год. в Лайпциг, а да защитава позицията на католическата църква е избран признатия за най-добър дискутант в Германия Йохан Ек.
Позовавайки се на Евангелие от Матей 16:18, Лутер поставя под съмение безпогрешността на папата и правото му единствен да тълкува Писанието. Разгневен, Ек прави сравнение между Лутер и Ян Хус, намеквайки за съдбата на Хус на кладата. От този момент Йохан Ек се посвещава на каузата да се бори срещу Лутер.
В Epistola ad Carolum V Ек призовава императора да вземе мерки срещу Лутер. По време на Имперския съвет във Вормс през 1521 год. Ек е говорител на император Карл V. Той ръководи събранията и призовава Лутер да се отрече от писанията си, а в заключение го обявява за еретик.
3. Папа Лъв Х (1475-1521)
Роден Джовани ди Лоренцо де Медичи, Лъв Х е папа от март 1513 год. до смъртта си през декември 1521 година.
След дебата в Лайпциг Лъв Х стига до заключение, че Лутер трябва да бъде отлъчен. Това трябва да стане чрез папска була, което означава, че не само християните ще спрат да общуват с него, но и че душата му ще гори в ада. Папската була, Exsurge Domine (Стани, Господи), е издадена през юни 1520 година. Лутер я изгаря публично и пише памфлет „Срещу булата на Антихриста“. Оттук няма връщане назад за Лутер. На 3 януари 1521 год. Лутер е отлъчен от Лъв Х с булата Decet Romanum Pontificem (Тъй приляга на римския понтифекс).
4. Карл V (1500-1558)
Император на Свещената Римска империя от 1519 до абдикацията си през 1556 година. Папа Лъв Х призовава императора да се занимае с Лутер. Той знае, че Фридрих Саксонски, както и другите германски управители, дължат покорство на Свещената Римска империя, а в същото време Карл V е млад и предан католик. Карл V кани Лутер на Имперския съвет във Вормс през май 1521 год., като му обещава безопасност, ако дойде. Той самият пристига в Германия, за да присъства на съвета.
След като Лутер се защитава, а папските пратеници защитават позицията на Църквата, по нареждане на Карл V е издаден Вормският едикт, в който Лутер е обявен за отявлен еретик, който е извън закона и ще бъде преследван.
5. Фридрих ІІІ (1463-1525)
Курфюрст на Саксония от 1486 до 1525, известен като Фридрих Мъдри. Един от най-влиятелните защитници на Мартин Лутер. През 1502 год. основава Витенбергския университет, където Лутер и Филип Меланхтон преподават, превръщайки го в академичния център на Реформацията. Той защитава Лутер от изпълнението на Вормския едикт, като инсценира въоръжен грабеж и отвличането му край гората по пътя обратно към Витенберг, и му дава убежище в двореца Вартбург. Лутер нарича Вартбург „моя Патмос“. Там той превежда Новия Завет от старогръцки на немски и продължава да пише доктринални и теологически трактати и полемики на базата на Писанието. Лутер и Фридрих Мъдри никога не се срещат лично.
Лукас Кранах Стари (1472 – 1553)
Германски художник и печатар, един от главните представители на Северния Ренесанс, същевременно тясно свързан и с германската Реформация. Баща на Ханс и Лукас Кранах Млади, също художници, с които работи заедно. И баща му, Ханс Малер, е художник. Приема фамилията Кранах след 30-годишна възраст по името на родния му град.
През 1501 год. Кранах се мести във Виена, а от 1505 год. живее във Витенберг, след като получава назначение в двора на Фридрих ІІІ Мъдри. Във Витенберг се запознава и сприятелява с Мартин Лутер, като рисува много негови портрети. Кранах е един от свидетелите на сватбата на Мартин Лутер и Катарина фон Бора, а през 1522 год. отпечатва първото немско издание на Лутеровия превод на Новия Завет. Една от снахите му е племенница на Филип Меланхтон.
Макар да не се присъединява към Реформацията и да остава католик, подобно на покровителя си Фридрих ІІІ, Кранах е неин симпатизант и поддръжник. Той активно участва в местната политика и е член на градския съвет на Витенберг, като три пъти е избиран и за кмет на града.
Кранах и съпругата му Барбара имат пет деца. Заедно със синовете си Ханс и Лукас Млади, Кранах ръководи процъфтяващо ателие, чийто продукт са няколко хиляди маслени картини, гравюри и графики.
1. Лукас Кранах Стари, автопортрет
2. Лукас Кранах Стари, портрет от Албрехт Дюрер
3. Олтарът на Реформацията в църквата „Св. Мария“ във Витенберг
4. Законът и благодатта
5. Страданията на Христос
6. Диптих, портрети на Мартин Лутер и Катарина фон Бора
7a-e. Мартин Лутер, потртрети
(може би подредени в редица един до друг?)
Немскоезичната Реформация в Швейцария. Цюрих и Цвингли
1. Църквата Гросмюнстер, Цюрих
Протестантската реформация в Швейцария започва в началото на 20-те години на 16 век в Цюрих, от пасторския кабинет на Улрих Цвингли в църквата Гросмюнстер. Кулите близнаци на цъковната сграда са може би най-запомнящата се архитектурна забележителност на града. Строежът й като католическа катедрала започва в края на 11 век и в голямата си част е завършен да началото на 13 век. Църквата, обаче, придобива известност и влияние едва в началото на 16 век, когато Улрих Цвингли започва да служи в нея. Той проповядва в продължение на 12 години от нейния амвон, като призовава за свобода и чистота на вярата.
През 1523 година Цвингли печели серия дебати под председателството на градския магистрат, което води до това градските власти да разрешат отделянето на църквата от папската власт. През 1524 година започва трансформацията на интериора, като е премахната пищната и богата украса, така че фокусът да се прехвърли върху проповядването и изучаването на Библията.
1a. Цвингли проповядва. Барелеф върху бронзовата врата
2. Сградата на манастира, построен първоначално към църквата Громюнстер. Днес тук се помещава теологическият факултет на Цюрихския университет.
3. На съседната улица Кирхгасе номер 13 се намира сградата, където Цвингли живее, изучава Словото и пише проповедите си. Сградата все още е собственост на църквата, а служителите в Гросмюнстер все така използват кабинета на Цвингли за подготовката си.
3a. Цвингли работи в кабинета си
4. Близо до Гросмюнстер, на края на Кирхгасе, се намира и паметникът на Цвингли.
5. Цюрих през 16 век
По времето на Цвингли целият Цюрих, начело с част от магистратите, застава зад Цвингли и малкият тогава град става основен център на вярата в Христос, който привлича теолози и студенти от близо и далеч. Преди 1529 година Берн, Базел и Санкт Гален се присъдиняват към Реформацията.
6. Хайнрих Булингер, барелеф върху южната външна стена на църквата Гросмюнстер
След смъртта на Цвингли Хайнрих Булингер продължава делото му в Цюрих. През следващите десетилетия реформирането на църквата в Швейцария продължава. Булингер работи за сближаване на последователите на Цвингли и Калвин. Той е ключова фигура за постановяването на Consensus Tigurinus от 1549 год. с Жан Калвин и на Confessio Helvetica posterior от 1566 год., който обединява всички протестантски кантони в конфедерацията.
