Реформацията в Швейцария

Реформацията в Швейцария - Цвингли и Калвин
Реформацията в Швейцария. Цвингли и Калвин

Улрих Цвингли (1 януари 1484 – 11 октомври 1531)

Цвингли е един от водачите на Реформацията в Швейцария. Роден е в кантона Санкт Гален в заможно селско семейство. Учи в училище за класически езици и в университетите във Виена и Базел, през 1506 год. става магистър по философия. Свещеното Писание е предмет на негов специален интерес и за да може да достигне до автентичните му послания, изучава староеврейски.

Известно време е свещеник в енория в Гларус. От 1518 год. заема свещеническа длъжност в катедралня храм на гр. Цюрих. Реформите, които предприема, са вдъхновени изключително от образците на християнски живот, както той ги открива в Св. Писание. Писанието според него е и трябва да бъде в основата и на принципите на вярата, и на християнския живот. Придържа се към конкретни възгледи и принципи, завещани от ап. Павел. В много отношения реформите му са сходни с тези на М. Лутер, но виждането и решението за тях осъществява самостоятелно и независимо от Лутер. Категорично се възпротивява на продажбата на индулгенции и благодарение на неговото влияние в Цюрих тя е прекратена.

По негово решение се отменя постите, свързани с религиозния календар. Обявява се против целибата на духовенството. Богослужението в религиозната община, ръководена от Цвингли, бива опростено. От 1524 год. не отслужват меса (за разлика от лутераните). Не се признават светците като посредници в общуването с Бога. Отменено е почитането на икони и на мощи. Цвингли издава “За истинската и фалшивата религия”, съчинение, в което излага своите възгледи за вероучението и култа. Спасението според него е възможно с вяра, спасение ще бъдат не всички, а само немного избрани.

Благодарение преди всичко на влиянието на Цвингли тази форма на протестантство се приема в още няколко кантона – в Берн (с решаващото съдействие на сподвижника на Цвингли Хенрих Булингер), в Базел, в Шафхаузен, в Санкт Гален и в Гларус, както и в немски градове (център на тези реформи тук е Констанц). Тя категорично не се приема от кантони, които са горско-планински – Швиц, Ури, Унтервалден, Люцерн и Валис остават верни на Римокатолическата църква. Различията в политиката на градските и горските кантони става причина за гражданска война, Цвингли е мотивиран от идеята да организира стабилна федерация от протестантски кантони и повежда битка срещу католическите. Съюзът на горските кантони е подкрепен от католическа Австрия. Жертва на тази гражданска война става и самият той – убит е в неуспешната за Цюрих битка при Капел.

Жан Калвин (10 юли 1509 – 27 май 1564)

Баща му е нотариус и управител на именията на епископа на Ноайон. От детството си той е насочен към кариера в теологията. Учи теология в Сорбоната в Париж, става бакалавър по свободни изкуства, а по-късно изучава хуманитарни науки и право в Орлеан и Бурж, получава докторска степен. През студентските си години изпълнява и богослужебни функции. В реч, подготвена или поне вдъхновена от Калвин, ректорът на Сорбоната Никола Коп заявява, че в живота на вярващите водещо трябва да бъде Евангелието, а не по-късно утвърдилите се църковни обреди. С критичните си възгледи Калвин си навлича гнева на църковните власти. Емигрира в в Швейцария, известно време е в Базел и в Женева.

В Женева заедно с реформатора Гийом Фарел се отдава на проповядване на Светото Писание и прави първите стъпки към реформиране на църквата. В началото тези стъпки са добре приети, защото стават част от съпротивата срещу херцога на Савоя. Но поради сложната политическа ситуация се надига опозиция на тези начеващи реформи и Калвин е принуден да напусне града – известно време служи като пастор в Страсбург. Поддържа дружески отношения с дейци на реформацията (с приемника на Цвингли Хенрих Булингер, с Филип Меланхтон) и придобива значителен авторитет в техните среди. За да опровергае на дело ненужното според него изискване за безбрачие на духовниците, се жени за вдовица, но не след дълго губи и невръстните си деца, и нея самата.

През 1541 г. е поканен в Женева, след като е дал публичен отговор на призивното писмо на кардинал Садоле към женевци да се възвърнат в лоното на католическата църква – в този отговор се обявява против корумпираността на тази църква, против властовите привилегии на папството, против съблазните и почитането на реликви, в каквото според него църквата е превърнала християнството. В Женева вече има по-благоприятни условия за осъществяване на църковни реформи и Калвин остава тук края на живота си, като се посвещава изцяло на тези реформи.

През 1536 г. в Базел е публикувана книгата на Калвин “Институти на християнската религия” (Institutiones Religionis Christianae) – в нея разкрива основните си възгледи, положени като доктринални принципи на калвинизма. След това той многократно преработва и допълва книгата и тя става солиден и много влиятелен в протестантските среди богословски трактат. През 1541 г. трактатът излиза в Женева на френски език – той е едно от първите богословски съчинения на френски език и се цени високо и заради литературно-езиковите си достойнства. Към 1553 г. Калвин завършва превода на Библията на френски език (превежда от староеврейски и критикува в много отношения всепризнатата в католическите среди Вулгата, превода на Йероним).

Калвин предприема конкретни стъпки по организация на църковния живот в Женева, които могат да се определят като ново църковно строителство. В осъществяването му той се опира на активното съдействие на светската управа. Намерението му е да създаде предобраз на „Божия град”. Калвинистката реформация се отличава с повече суровост на установяваните порядки, с регламентирани високи изисквания към формата на църковен живот и нравствеността на вярващите. Бидейки съветник в градската управа, Калвин провежда последователна и доста строга регламентация на живота на града. В Женева по негово внушение за известно време са забранени всякакви прояви на изкуството, танците и светските забавления, затворени са увеселителните заведения, като животът на гражданите е организиран около религиозните събирания и проповеди. Църквата на Калвин в Женева задава и модела на активно присъствие на реформистките църковни общности в социалния, политически и икономически живот.


Реформацията в Швейцария. Женева

Реформацията в Швейцария. Женева

Колеж Калвин в Женева

В дейността и учението на Калвин специално внимание се отделя на религиозното обучение и възпитание, особено на децата. На 21 май 1536 г. Калвин предлага на гражданите на Женева конституция, според която образованието става задължително, а за децата на бедните семейства – безплатно. На 5 юни 1559 г. той основава Колеж дьо Женев, впоследствие Колеж Калвин – най-старото обществено средно училище в Швейцария.

Международният паметник на Реформацията в Женева, по-известен като Стената на Реформацията

(отляво надясно) Теодор Беза, Жан Калвин, Гийом Фарел, Джон Нокс. На стената, която е дълга над 100 метра, има статуи и барелефи на много от централните фигури на Реформацията, главно в Швейцария, Англия и Шотландия. Тя се намира на територията на Университета на Женева, представлява част от крепостната стената на Стария град и е построена през 1909 г. Сред другите фигури на Стената са Роджър Уилямс и Оливър Кромуел. По протежението й може да бъде прочетено мотото както на самата Реформация, така и на град Женева – Post tenebras lux (След тъмнината (идва) светлина).

Стената на Реформацията

Женева става не само център на Реформацията, но и убежище за гонените в други части на Европа по онова време. Поради това освен в Швейцария калвинизмът се установява през 16 в. още в Шотландия и Ирландия, в Холандия (през 1573 год. той става тук официално вероизповедание), в Трансилвания. При разпространението си той освен в класическата си реформистка форма се установява под формата на презвитерианство и на конгрегационализъм. Под влияние на калвинизма във Франция възниква движение на протестанти, известни като хугеноти. В Англия изразител и проводник на калвинистките принципи става пуританизмът, който достига в началото на 17 в. и до Америка.