План за четене на Библията

Хронологичен / ден 1

Стар Завет

Битие

1

Началото


1 В началото Бог сътвори небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. 3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината е добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. 7 И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. 8 И Бог нарече простора небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере в едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така. 10 И Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече морета; и Бог видя, че е добро. 11 И Бог каза: Да произведе земята растителност: семеносни растения, плодоносни дървета от всякакъв вид на земята, които раждат плод със семето в него; и стана така. 12 И земята произведе растителност: семеносни растения от всякакъв вид и дървета от всякакъв вид, които раждат плод със семето в него; и Бог видя, че това е добро. 13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; 15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. 16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. 17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, 18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че това е добро. 19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно живи същества и птици да хвърчат над земята по небесния простор. 21 И Бог сътвори големите морски чудовища, и всички живи същества според видовете им, които водата произведе изобилно, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това е добро. 22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се, и напълнете водите в моретата; нека се размножат и птиците по земята. 23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. 25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка според видовете му и всички влечуги по земята според видовете им; и Бог видя, че това е добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята. 27 И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори. 28 И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество по земята. 29 И Бог каза: Вижте, давам ви всяко семеносно растение, което е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има семеносен плод; те ще ви бъдат за храна. 30 А всяка зелена растителност давам за храна на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици и на всяко влечуго по земята, в което има живот; и стана така. 31 И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
© Библейска лига - България

2

1 Така бяха завършени небето и земята, и цялото множество същества в тях. 2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше направил, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше направил. 3 И благослови Бог седмия ден, и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което беше сътворил и създал.

Адам и Ева


4 Тези са сведенията за небето и земята, когато бяха сътворени, във времето, когато Господ Бог създаде земята и небето. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята, и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана живо същество. 8 И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал. 9 И Господ Бог направи да израсте от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината, и дървото за познаване на доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше и стана четири главни реки. 11 Името на първата е Фисон: тя е, която обикаля цялата Хавилска земя, където има злато. 12 И златото на онази земя е добро; там има още бделий и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гихон: тя е, която обикаля цялата земя Куш. 14 Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. 16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19 И Господ Бог образува от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. 21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22 И Господ Бог направи жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.
© Библейска лига - България

3

Грехопадението на човека


1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината? 2 Жената каза на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4 А змията каза на жената: Не, няма да умрете; 5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото. 6 И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде. 7 Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски. 8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше в градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. 9 Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си? 10 А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. 11 А Господ Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох. 14 Тогава каза Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си сред всички животни и сред всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата. 16 На жената каза: Ще ти преумножа мъките в бременността; в мъки ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание, и той ще те владее. 17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; с мъка ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живичовеци. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му, и ги облече.
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота да яде и да живее вечно, – 23 затова Господ Бог го отпрати от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламтящия меч, който се въртеше на всички страни, за да пазят пътя към дървото на живота.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи