Хронологичен / ден 103

Стар Завет

1 Царе

18

Саул ревнува Давид

1 И като престана Давид да говори със Саул, Йонатан се привърза към Давид и го обикна като собствената си душа. 2 И в същия ден Саул взе Давид при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. 3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. 4 Още Йонатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давид, и дрехите си, и самия си меч, лъка си и пояса си. 5 И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и постъпваше разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на целия народ, а още и пред очите на Сауловите служители.
6 А като си идваха при завръщането на Давид от поражението на филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове с песни и хора, за да посрещнат цар Саул с тимпани, с радост и с кимвали. 7 И жените, като играеха, пееха и нареждаха:

Саул порази хилядите си,

а Давид – десетките си хиляди.
8 И Саул се разсърди много и тези думи му бяха оскърбителни; и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? 9 И от този ден нататък Саул гледаше Давид с лошо око.
10 На другия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той лудееше сред къщата си; и Давид свиреше с ръката си както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. 11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще прикова Давид до стената. Но Давид му се изплъзна два пъти. 12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13 Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа. 14 И Давид постъпваше много разумно във всичките си пътища, защото Господ беше с него. 15 За това Саул, като гледаше, че Давид постъпва твърде разумно, се страхуваше от него. 16 А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се вдига върху него, но ръката на филистимците нека се вдигне върху него. 18 И Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство в Израил, че да стана аз царски зет? 19 Обаче във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя бе дадена за жена на меолатянина Адриил. 20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид; и като известиха това на Саул, стана му угодно. 21 И каза Саул: ще му я дам, за да му бъда примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет. 22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят благоволи към тебе и всичките му служители те обичат; затова сега стани зет на царя. 23 И тъй, Сауловите служители говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен. 24 И служителите на Саул му известиха: Така и така казва Давид. 25 А Саул каза: Така да говорите на Давид: Царят не ще вино, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. Но Саул замисляше да погуби Давид чрез ръцете на филистимците. 26 А когато служителите известиха на Давид тези думи, угодно беше на Давид да стане зет на царя; затова преди да изминат определените за това дни 27 Давид стана и отиде заедно с мъжете си, та уби двеста мъже от филистимците; и Давид донесе краекожията им, и ги даде в пълен брой на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28 И Саул видя и позна, че Господ е с Давид; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше. 29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давид; и Саул стана Давидов враг завинаги.
30 И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.
© Библейска лига - България

19

Саул се опитва да убие Давид

1 Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. 2 Но Сауловият син Йонатан обичаше много Давид, затова Йонатан извести на Давид: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се до утре, стой на тайно място и се крий; 3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя. 4 И Йонатан говори добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже не ти е съгрешил и делата му са били много полезни за тебе; 5 защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина? 6 И Саул послуша Йонатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: Давид няма да бъде убит. 7 Тогава Йонатан повика Давид и му извести всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул, и той беше при него както по-рано.
8 И пак избухна война; и Давид излезе, та се би с филистимците и ги порази с голямо клане, и те бягаха пред него. 9 А злият дух от Господа дойде върху Саул, както седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си. 10 И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той се изплъзна от Саул и Саул удари копието в стената, а Давид побягна и се избави през онази нощ. 11 Тогава Саул изпрати мъже в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта; а Михала, жената на Давид, му извести: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит. 12 И Михала спусна Давид през прозореца и той отиде, побягна и се избави. 13 Тогава Михала взе един домашен идол и го положи на леглото; сложи под главата му възглавница от козина и го покри с дреха. 14 И когато Саул прати мъже, за да хванат Давид, тя рече: Болен е. 15 Но Саул пак прати мъжете, за да видят Давид и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия. 16 А когато влязоха мъжете, ето, домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му. 17 И Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и пусна врага ми да избяга? Михала отговори на Саул: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия.
18 Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуил в Рама, та му извести всичко, което му беше сторил Саул. Тогава със Самуил тръгнаха и спряха в Навиот. 19 И известиха на Саул: Ето, Давид е в Навиот, в Рама. 20 И Саул прати мъже да хванат Давид; но като видяха дружината на пророците, че пророкуват със Самуил начело, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те. 21 И като известиха това на Саул, той изпрати още мъже; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати мъже; но и те пророкуваха. 22 Тогава сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот, в Рама. 23 И отиде там в Навиот, в Рама; и Божият Дух дойде и върху него, та като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Навиот, в Рама. 24 Съблече и той дрехите си и пророкуваше пред Самуил, и лежа гол през целия онзи ден и цялата онази нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?
© Библейска лига - България

20

Давид и Йонатан

1 Тогава Давид побягна от Навиот в Рама и дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми пред баща ти, че иска живота ми? 2 А той му каза: Не дай, Боже! Ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо – ни голямо ни малко – без да ми каже; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така. 3 Обаче Давид се закле и рече: Баща ти добре знае, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае това Йонатан, за да не се наскърби; но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта. 4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе. 5 И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на трапезата; но позволи ми да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден. 6 Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там принасят годишната жертва за цялото му семейство. 7 Ако каже така: Добре – тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него. 8 И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си? 9 И рече Йонатан: Да не става това с тебе никога; защото, ако знаех наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?
10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито? 11 А Йонатан рече на Давид: Ела, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето. 12 И Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, като изпитам баща си утре по това време или на третия ден, и има нещо добро за Давид, не изпратя до тебе да ти го известя. 13 Така да направи Господ на Йонатан, да! И повече да прибави, ако в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това и не те пусна да си отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми! 14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня, 15 но и като умра, довека не отнемай милостта си от дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите врагове. 16 И така, Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да плати за това на Давидовите врагове! 17 И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше като собствената си душа. 18 Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно. 19 Като престоиш три дни, слез по-скоро и ела на мястото, където се беше скрил предишния път, и седни при скалата Езил. 20 И аз ще изстрелям три стрели в страната ѝ, като че стрелям в цел. 21 И ето, ще пратя момче и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Ето, стрелите са зад тебе, вземи ги – тогава ти ела, защото има мир за тебе и няма никаква беда; заклевам се за това в живота на Господа. 22 Но ако кажа на момчето така: Ето, стрелите са пред тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил. 23 А относно онова, за което аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе довека.
24 И тъй, Давид се скри в полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде. 25 И като седна царят на мястото си както винаги, на мястото си до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул, а Давидовото място беше празно. 26 Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Нещо му се е случило и не е чист; нечист ще да е. 27 А на другия ден, втория на месеца, Давидовото място пак бе празно; затова Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес? 28 И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза: 29 Пусни ме, моля, защото семейството ни принася жертва в града и брат ми ми заръча да ида; и сега, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза. 30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратна и непокорна жена, не зная ли, че си избрал Есеевия син за срам на себе си и за срам на майчината ти голота, която те е родила? 31 Защото докато Есеевият син живее на земята, не ще се утвърдиш ни ти, ни царството ти. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре. 32 А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да се убива? Какво е сторил? 33 А Саул хвърли копието по него, за да го удари, от което Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. 34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна през втория ден на месеца, защото беше наскърбен за Давид и защото баща му го беше опозорил.
35 И на сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давид, и с него беше едно малко момче. 36 И каза на момчето: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него. 37 И когато дойде момчето на мястото, където беше стрелата, която Йонатан бе изстрелял, Йонатан викна след момчето: Не е ли стрелата пред тебе? 38 И Йонатан извика след момчето: Скоро, побързай, не стой! И Йонатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си. 39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха каква е работата. 40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди, занеси ги в града. 41 И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много. 42 И Йонатан каза на Давид: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство довека! И Давид стана и тръгна; а Йонатан влезе в града.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

11

1 За диригента. Давидов псалом.
На Господа се уповавам;
как казвате на душата ми:
Отлети като птица в планината си?
2 Понеже, ето, нечестивите запъват лък,
приготвят стрелите си на тетивите,
за да прострелят в тъмно онези, които са с право сърце.
3 Когато основите се разрушават,
какво може да стори праведният?
4 Господ е в святия Си храм,
Господ, Чийто престол е на небето;
очите Му гледат, погледът Му изпитва човешките чада.
5 Господ изпитва праведния;
а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
6 Над нечестивите ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел;
горещ вятър ще бъде съдържанието на чашата им.
7 Защото праведният Бог обича правдата;
праведният човек ще гледа лицето Му.
© Библейска лига - България

59

1 За диригента, по „Не разорявай.“ Песен на Давид, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият.
Избави ме от неприятелите ми, Боже мой;
защити ме от онези, които се повдигат против мене.
2 Избави ме от онези, които вършат беззаконие
и спаси ме от кръвопийци.
3 Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми;
силните се събират против мене,
неза мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Без да има в мене вина, тичат и се готвят за бой;
събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев,
стани, за да посетиш всичките народи;
не показвай милост към никого от нечестивите престъпници. (Села.)
6 Вечер се връщат,
вият като кучета и обикалят града.
7 Ето, те бълват заплахи с устата си:
мечове има в устните им,
понеже – казват те – кой слуша?
8 Но Ти, Господи, ще им се присмееш,
ще се подиграеш с всички тези народи.
9 О, Сило моя, на Тебе ще се надявам,
защото Бог ми е крепост.
10 Милостивият мой Бог ще ме предпази;
Бог ще ме удостои да видя повалянето на онези,
които ме причакват.
11 Не ги убивай, за да не забравят това моите люде;
разпръсни ги със силата Си
и свали ги, Господи, защитниче наш.
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си,
нека бъдат уловени в гордостта си,
също и поради клетвата и лъжата, която говорят.
13 Довърши ги с гняв, довърши ги, да ги няма вече,
и нека се научат, че Бог господства над Яков
до краищата на земята. (Села.)
14 Нека се връщат вечер,
нека вият като кучета и нека обикалят града;
15 нека се скитат за храна;
и ако не се наситят, нека прекарат нощта ненаситени.
16А аз ще пея за Твоята сила,
да, на ранина високо ще славословя Твоята милост;
защото Ти си ми станал крепост
и прибежище в деня на бедствието ми.
17 О, Сило моя, на Тебе ще пея хваление;
защото Ти, Боже, милостиви мой Боже, си крепост моя.
© Библейска лига - България