Хронологичен / ден 104

Стар Завет

1 Царе

21

Давид в Ноб
1 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид с трепет, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе? 2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за тази работа, по която те изпращам, нито какво съм ти заповядал; пратих слугите на уречено място. 3 А сега, какво имаш под ръка? Дай ми пет хляба или каквото се намери. 4 И свещеникът отговори на Давид: Нямам под ръка ни един обикновен хляб, но има осветени хлябове – дай ги на твоите хора, ако са се въздържали поне от жени. 5 И Давид отговори на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас тези три дни, откакто тръгнах, и съдовете на момчетата са чисти; а хлябът е някак си обикновен, макар и да е бил осветен днес в съда. 6 И тъй, свещеникът му даде осветените хлябове, защото нямаше там друг хляб, освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнали другите. 7 (А същия ден имаше там задържан пред Господа един от Сауловите слуги на име Доиг, едомец, началник на Сауловите овчари.) 8 Давид още каза на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царската работа беше спешна. 9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, е обвит в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него; дай ми го.

Давид в Гет

10 Така в онзи ден Давид стана, та побягна от Саул и отиде при гетския цар Анхус. 11 А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно по хороигранията, като казваха:
Саул порази хилядите си,
а Давид – десетките си хиляди?
12 И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус. 13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им и драскаше по вратите на портата, и оставаше лигите си да текат по брадата му. 14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че този човек е луд; тогава защо го доведохте при мене? 15 Дали са ми малко лудите, че сте довели и този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?
© Библейска лига - България

22

Давид в Адулам и Масфа

1 Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Адулам; и братята му, и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него. 2 И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.
3 И оттам Давид отиде в Масфа Моавска и рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене. 4 И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта. 5 А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид тръгна и навлезе в гората Арет.

Саул избива свещениците от Ноб

6 А като чу Саул, че Давид и мъжете с него, се появили (а Саул седеше в Гавая, под дъба в Рама, с копието си в ръка и наобиколен от всичките си слуги,) 7 тогава Саул каза на слугите си, които го бяха наобиколили: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всинца ви хилядници и стотници, 8 та всички да сте направили заговор против мене? Да няма кой да ми открие, че синът ми е сключил завет с Есеевия син; и да няма ни един от вас, който да го боли сърцето за мене или да ми открие, че синът ми е подбудил слугата ми против мене да ми постави засада, както се вижда днес? 9 Тогава едомецът Доиг, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син, 10 който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат. 11 Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом – свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя. 12 И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой. 13 И рече му Саул: Защо заговорничите против мене – ти и Есеевият син – та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се надигне против мене и да постави засада, както се вижда днес? 14 А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при тебе, и който е почитан в дома ти? 15 Днес ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом, защото слугата ти не знае нищо за всичко това – ни малко, ни много. 16 Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом. 17 И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давид и понеже са знаели, че той е бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да вдигнат ръце, за да убият Господните свещеници. 18 Тогава царят каза на Доиг: Обърни се ти, та убий свещениците. И едомецът Доиг се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод. 19 И Ноб, града на свещениците, порази с меч; мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с меч.
20 Но един от синовете на Ахимелех, Ахитовов син, на име Авиатар, се избави и побягна при Давид. 21 И Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници. 22 И Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доиг беше там, знаех, че непременено ще обади работата на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички от бащиния ти дом. 23 Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя живот, иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.
© Библейска лига - България

23

Давид спасява Кеила

1 След това известиха на Давид: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната. 2 Затова Давид се допита до Господа: Да ида ли да поразя тези филистимци? И Господ каза на Давид: Иди порази филистимците и избави Кеила. 3 А мъжете на Давид му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски! 4 Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори: Стани, слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти. 5 Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави кеилските жители.
6 А когато Авиатар, Ахимелеховият син избяга при Давид в Кеила, той слезе с ефод в ръката си.

Саул преследва Давид

7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен. 8 Затова Саул свика всичките си мъже на война, да слязат в Кеила, за да обсадят Давид и мъжете му. 9 Но Давид, като научи, че Саул крои зло против него, рече на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода. 10 И Давид каза: Господи, Боже Израилев, слугата ти чу със сигурност, че Саул възнамерява да дойде в Кеила да съсипе града заради мене. 11 Ще ме предадат ли кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както чу слугата ти? Господи, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата си. И рече Господ: Ще слезе. 12 Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат. 13 Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, та излязоха от Кеила и отидоха, където можаха. И известиха на Саул, че Давид побягнал от Кеила, затова той се отказа да иде там. 14 А Давид живееше в пустинята на недостъпни места и из хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.
15 И тъй, Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в гората. 16 Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в гората, та укрепи ръката му в Бога. 17 И каза му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саул няма да те намери; и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе; да! И баща ми Саул знае това. 18 И те двамата сключиха завет пред Господа; и Давид остана в гората, а Йонатан се прибра у дома си.
19 Тогава зифийците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид у нас из недостъпни места вътре в гората, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон? 20 Сега, царю, слез, ако желае душата ти; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя. 21 И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте. 22 Идете и се уверете още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър. 23 И тъй, вижте и научете в кое от всички скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всички Юдови хиляди. 24 И те станаха, та отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето, на юг от Есимон. 25 И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото бяха известили на Давид, поради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давид в пустинята Маон. 26 И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му – от другата страна на хълма; и Давид бързаше да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му бяха оградили Давид и мъжете му, за да ги хванат. 27 Но дойде вестител при Саул и рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята. 28 Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Села-Амалекот.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи