Хронологичен / ден 11

Стар Завет

Йов

29

1 И продължи Йов речта си, като каза:
2 О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 както бях в дните на зрелостта си,
когато приятелството на Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мене,
и децата ми бяха около мене;
6 когато стъпките ми се къпеха в масло,
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара,
8 младите, като ме видеха, се криеха,
а старците ставаха и стояха прави;
9 първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше,
и око, като ме видеше, свидетелстваше за мене;
12 защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до гибел, идеше върху мене;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята справедливост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи за слепия
и нозе за хромия.
16 Баща бях на сиромасите;
поемах защитата на странника.
17 Трошах челюстите на нечестивия
и изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогава си казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат – като пясъка.
19 Коренът ми е прострян към водите;
и росата оросява цяла нощ клоните ми.
20 Славата ми зеленее още в мене;
и лъкът ми се укрепва в ръката ми.
21 Човеците чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не добавяха нищо;
словото ми капеше върху ушите им;
23 очакваха ме като дъжд
и отваряха устата си като за късен дъжд.
24 Усмихвах им се, когато бяха в отчаяние;
и те не можеха да потъмнят светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
© Библейска лига - България

30

1 Но сега ми се надсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа наред с кучетата на стадото си;
2 защото каква полза от силата на ръцете им –
човеци, чиято жизненост е изчезнала?
3 От немотия и глад те са измършавели;
бягат в безводната земя, мрачна и опустошена;
4 между храстите късат стръкове
и корени на смрика за храна.
5 Изпъдени са измежду човеците,
които викат след тях като след крадци.
6 Живеят в пукнатините на долините
и в дупките на земята и на скалите.
7 Реват между храстите
и се свират под тръните.
8 Синове на безумци, без име,
те са прогонени от земята.
9 А сега аз им станах песен,
още станах им за поговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене,
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мене.
12 Отдясно въстават тия изчадия,
залагат капан за нозете ми
и насочват против мене гибелните си намерения,
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идат като през широк пролом;
из руините се нахвърлят върху ми.
15 Ужаси ме налетяха;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 И сега душата ми се топи в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 Нощем ме пронизват костите ми
и жилите ми не си почиват.
18 С голямо усилие се сменя дрехата ми;
стяга ме като яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя и Ти ме поглеждаш.
21 Обърнал си се и се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка срещу мене враждуваш;
22 издигаш ме, възкачваш ме на вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 Зная, че ще ме докараш до смърт,
и до дома, който е определен за всичките живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден?
И не се ли наскърбяваше душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах добро, дойде зло;
и когато очаквах светлина, дойде тъмнина.
27 Червата ми възвират и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 Кожата ми почерня на мене
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се настрои за оплакване
и свирката ми – за плач.
© Библейска лига - България

31

1 Направих завет с очите си,
и как бих погледнал девица?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре,
и какво наследство – от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия
и погибел за тези, които вършат беззаконие?
4 Не вижда ли Той пътищата ми?
И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм се подлъгал
и ногата ми е бързала за измама,
6 (Но нека ме претеглят с точни везни,
за да узнае Бог непорочността ми) –
7 ако се е отклонила ногата ми от пътя,
и сърцето ми е последвало очите ми,
и ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 то нека сея аз, а друг да яде,
и нека се изкоренят посевите ми.
9 Ако е било съблазнено сърцето ми от жена
и съм причаквал при вратата на съседа си,
10 то нека моята жена мели за другиго
и други да се навеждат над нея;
11 защото това би било гнусно дело,
и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 понеже това е огън, който изгаря до гибел
и би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си,
когато са имали спор с мене,
14 то какво бих сторил, когато се повдигне Бог?
И какво бих Му отговорил, когато ме посети?
15 Онзи, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него?
И не същият ли ни образува в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха,
или съм накарал да помръкнат очите на вдовицата,
17 или съм изял сам залъка ѝ,
без да е яло сирачето от него,
18 (Напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща;
и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата) –
19 ако съм гледал някого да гине от липса на дрехи,
или сиромах, че няма завивка,
20 и не са ме благославяли чреслата му,
като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 ако съм повдигал ръка против сирачето,
като съм виждал, че имам опора при портата;
22 то да падне ръката ми от рамото
и ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 защото погибел от Бога беше ужас за мене
и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Ако съм възлагал надеждата си в злато,
или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо,
и защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 ако, като съм гледал слънцето, когато изгрява,
или луната, когато ходи в светлостта си,
27 се е увлякло тайно сърцето ми
и устата ми са целували ръката ми;
28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите,
защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Ако съм злорадствал при загиването на мразещия ме,
или ми е ставало драго, когато го е сполитало зло,
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат,
та да искам живота му с проклятия) –
31 ако хората от шатъра ми не са рекли:
Кой може да покаже някой, който не е бил наситен от него с месо?
32 (Чужденец не нощуваше вън;
отварях вратата си на пътника) –
33 ако съм прикривал престъпленията си, както Адам,
като съм скривал беззаконието си в пазвата си,
34 понеже съм се боял от голямо множество
и презрението на семействата ме ужасяваше,
така че млъквах и не излизах извън вратата;
35 (О, да имаше кой да ме слуша!
Ето подписвам защитата си; Всемогъщият нека ми отговори!
И противникът ми нека напише обвинението си!
36 Ето, на рамо щях да го нося,
за венец щях да го привържа върху себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си;
като княз щях да приближа при него) –
38 ако нивата ми вика против мене,
и браздите ѝ плачат заедно;
39 ако съм изял плода ѝ, без да платя,
или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
40 тогава да израстат тръни вместо жито,
и вместо ечемик – плевели.
Свършиха се думите на Йов.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи