Хронологичен / ден 114

Стар Завет

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

73

1 Асафов псалом.
Благ е наистина Бог към Израил,
към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се препънаха,
без малко да се подхлъзнат стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните,
като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си,
но тялото им е тлъсто.
5 Нямат общите човешки трудности,
нито са измъчвани като другите човеци.
6 Затова, гордостта като верижка окръжава шията им,
насилието обличат като дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина;
нечестие блика от закоравелите им сърца.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
говорят горделиво.
9 Раззинват устата си до небето
и езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях людете Му;
пият с пълна чаша.
11 И казват: Откъде знае Бог?
и: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите.
Винаги са благополучни.
Умножават богатство.
13 Наистина ли аз съм напразно очистил сърцето си
и съм измил в невинност ръцете си,
14 тъй като съм измъчван цял ден
и наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така,
ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 и мислех как да разбера това,
но ми се виждаше много мъчно,
17 докато влязох в Божието светилище
и размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги поставил на плъзгави места,
хвърлил си ги в разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение!
Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой,
така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им.
21 Но тогава моето сърце кипеше,
и вътрешността ми се терзаеше.
22 Дотолкова бях обезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе;
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небето, освен Тебе?
И на земята не желая другиго, освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми;
но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.
27 Защото, ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога;
Тебе, Господи Боже, направих свое прибежище,
за да възгласявам всичките Твои дела.
© Библейска лига - България

77

1 За диригента, по Едутун, Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си,
да, към Бога с гласа си;
и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търся Господа,
нощем простирам ръката си към Него непрестанно;
душата ми не иска да се утеши.
3 Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми будни;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 Размислям за древните дни,
за годините на старите времена.
6 Спомням си за песента ми нощем;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва:
7 Господ довека ли ще отхвърля?
Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Нима завинаги е престанала милостта Му?
Завинаги ли е отпаднало обещанието Му?
9 Забравил ли е да бъде милостив?
Или в гнева Си е въздържал Своите милосърдни дела? (Села.)
10 Тогава рекох: Това е моята немощ – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и деянията Ти ще си спомням.
13 Боже, в святост е Твоят път;
Кой бог е велик, както истинския Бог?
14 Ти си Бог, който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си,
чадата Яковови и Йосифови. (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепераха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води;
небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 Твоят път в морето,
пътеката Ти в големи води
и следите Ти са незнайни.
20 Водил си като стадо народа Си с ръката на Мойсей и на Аарон.
© Библейска лига - България

78

1 Асафово поучение.
Слушайте, люде мои, поучението ми;
приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 няма да го скрием от чадата им в идното поколение,
но ще възгласяваме славата на Господа,
Неговата сила и чудесните дела, които извърши.
5 Защото Той постанови наредби у Яков и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на чадата си,
6 за да ги знае идното поколение,
децата, които щяха да се родят, –
които на своето време да ги разказват на своите чада,
7 за да възлагат надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
но да пазят Неговите заповеди,
8 и да не станат като бащите си,
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си,
и чийто дух не е непоколебим за Бога.
9 Ефремците, макар въоръжени и опъващи лъкове,
върнаха се назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
11 а забравиха Неговите деяния
и чудесните дела, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак
и цялата нощ – с огнена светлина.
15 Разцепи канари в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата,
и направи да протекат води като реки.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитваха Бога,
като искаха ястие за лакомството си,
19 и говореха против Бога, казвайки:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха.
А може ли и хляб да даде,
или да достави месо за людете Си?
21 Това Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков
и гняв обсипа Израил;
22 защото не повярваха в Бога,
нито се уповаха, че ще ги избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,
24 та им наваля манна да ядат
и даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб;
прати им храна до насита.
26 Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати много като морския пясък;
28 и направи ги да падат всред стана им,
около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си
и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа, та изби най-здравите от тях
и повали мощните на Израил.
32 При всичко това, те продължаваха да съгрешават,
и не вярваха в чудесните Му дела.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него,
та отново търсеха Бога ревностно;
35 и спомниха си, че Бог им беше канара,
и Всевишният Бог е техен изкупител.
36 Но с устата си Го ласкаеха,
и с езика си Го лъжеха;
37 Защото сърцето им не беше вярно Нему,
нито бяха верни на завета Му.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше;
да, много пъти въздържаше гнева Си
и не повдигаше всичкото Си негодувание;
39 и си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 като изново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,
43 как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис,
44 и превърна вадите им в кръв,
и потоците им, та не можаха да пият.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха,
и жаби, които ги изпогубиха.
46 И предаде реколтата им на гъсеници,
и труда им на скакалци.
47 Как порази с град лозята им,
и със слана черниците им,
48 и предаде на град добитъка им,
и стадата им на мълнии.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодувание, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на злощастието.
50 Изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
но предаде на мор живота им;
51 как порази всеки първороден в Египет,
първака на силитеим в шатрите на Хам,
52 а людете Си изведе като овце
и заведе ги като стадо в пустинята.
53 И води ги безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри.
54 Как ги въведе в святия Си предел,
в тая планина, която десницата Му придоби,
55 и изгони пред тях народите,
та им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха и огорчаваха Всевишния Бог,
и не пазеха заявленията Му,
57 но връщаха се назад, и държаха се невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места,
и с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 тъй че напусна скинията в Сило,
шатъра, който бе поставил между човеците,
61 и предаде на плен силата Си,
славата Си в неприятелска ръка.
62 Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 Огън пояде момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 Тогава се събуди Господ като от сън,
като силен мъж, който изтрезнява от вино.
66 И като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечно посрамване.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 но избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 Избра и слугата Си Давид,
и го взе от кошарите на овцете;
71 изсред дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 Така той ги пасе според правотата на сърцето си
и ги води с изкуството на ръцете си.
© Библейска лига - България