Хронологичен / ден 135

Стар Завет

2 Царе

16

Давид и Сива

1 И когато Давид беше превалил малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи летни плодове и мях вино. 2 И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябът и летните плодове – за да ги ядат младежите, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. 3 Тогава царят попита: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство. 4 И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.
Семей проклина Давид
5 А когато цар Давид стигна до Ваурим, ето, излезе оттам човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гераев син; и като излезе, вървеше и кълнеше. 6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всички слуги на цар Давид; а всички воини и всички силни мъже бяха отдясно и отляво на царя. 7 И Семей, като кълнеше, говореше така: Махай се, махай се, кръвнико и злосторнико! 8 Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник! 9 Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми, царя? Позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата. 10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой ще му рече: Защо правиш така? 11 Давид още каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека кълне, защото Господ му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми и ще ми въздаде Господ добро вместо неговото проклинане днес. 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него, вървеше и кълнеше и хвърляше камъни върху него и мяташе пръст. 14 И царят, и всички люде с него пристигнаха уморени и си починаха там.

Съветът на Хусай и Ахитофел

15 Междувременно Авесалом и всички Израилеви мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него. 16 И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! 17 А Авесалом каза на Хусай: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? 18 И Хусай каза на Авесалом: Не; но на избрания от Господа и от тези люде, и от всички Израилеви мъже – негов ще бъда и с него ще остана. 19 При това кому ще служа? Не ли на сина на приятеля ми? Както бях служил на баща ти, така ще служа и на тебе.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с тебе. 22 И тъй, поставиха шатър за Авесалом върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред цял Израил.
23 А в онова време съветите на Ахитофел, се смятаха за съвети на някой, който се бе допитал до Бога; за такива се смятаха всички Ахитофелови съвети, както за Давид, тъй и за Авесалом.
© Библейска лига - България

17

1 Ахитофел каза още на Авесалом: Да избера сега дванадесет хиляди мъже и да стана да преследвам Давид още тази нощ. 2 Ще го нападна, както е уморен и ръцете му – отслабнали, и ще го уплаша; и всички люде, които са с него, ще побягнат, и ще поразя само царя. 3 Така ще върна при тебе целия народ, защото от мъжа, когото ти търсиш, зависи завръщането на всички, тогава целият народ ще се помири. 4 И тази дума бе угодна на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.
5 Тогава рече Авесалом: Повикай сега и архиеца Хусай, нека чуем какво ще каже и той. 6 И когато Хусай влезе при Авесалом, Авесалом му каза: Така е говорил Ахитофел. Да постъпим ли според неговия съвет? Ако не, говори ти. 7 И Хусай каза на Авесалом: Не е добър съветът, който е дал Ахитофел този път. 8 Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже и че са раздразнени както мечка в полето, лишена от малките си; и баща ти, какъвто е воин, няма да нощува с воините; 9 ето, и сега е скрит в някой трап или в някое друго място. И ако пръв нападне тези твои мъже, всеки, който чуе, ще рече: Поражение има сред воините, които следват Авесалом. 10 Тогава даже най-храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще премре; защото целият Израил знае, че баща ти е юнак и че онези, които са с него, са храбри мъже. 11 Аз съветвам, по-добре, да се събере при тебе целият Израил, от Дан до Вирсавее, по множество като пясъка край морето, и ти лично да идеш на бой. 12 Така ще налетим върху него, където и да се намира, и ще го нападнем както пада роса на земята, тъй че от него и от всички мъже, които са с него, няма да оставим ни един. 13 Ако ли пък се оттегли в някой град, тогава целият Израил ще донесе до онзи град въжета, и ще го завлечем до реката, тъй че от него да не остане камъче. 14 Тогава Авесалом и всички Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофел. (Защото Господ беше предопределил да осуети добрия Ахитофелов съвет, за да нанесе Господ зло на Авесалом.)
15 Тогава Хусай каза на свещениците Садок и Авиатар: Така и така съветва Ахитофел Авесалом и Израилевите старейшини; а така и така съветвах аз. 16 И сега пратете скоро да съобщят на Давид, казвайки: Не оставай тази нощ при бродовете в пустинята, но непременно да преминеш Йордан, за да не бъде погълнат царят и всички воини, които са с него. 17 А Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влязат явно в града; затова една слугиня отиде да им извести това и те отидоха, та съобщиха на цар Давид. 18 А един момък ги видя и каза на Авесалом; но двамата тръгнаха бързо и влязоха в къщата на един човек в Баурим, който имаше кладенец в двора си, и се спуснаха в него. 19 И жена му взе една покривка, та я простря върху отвора на кладенеца и насипа върху нея чукано жито, така че нищо не се забелязваше. 20 И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и попитаха: Къде са Ахимаас и Йонатан?, жената им рече: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, върнаха се в Ерусалим. 21 А след заминаването им онези излязоха от кладенеца и отидоха, та известиха цар Давид. Казаха на Давид: Станете и преминете бързо водата, защото Ахитофел така и така съветва против вас. 22 Тогава Давид и всички люде, които бяха с него, станаха и преминаха Йордан; до зори не остана ни един, който не беше преминал Йордан.
23 А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана, та отиде у дома си, в своя град; и като нареди домашните си работи, обеси се. Така умря; и бе погребан в бащиния си гроб.
24 Тогава Давид дойде в Маханаим; а Авесалом премина Йордан, той и всички Израилеви мъже с него. 25 И Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Йоав. (А Амаса бе син на един човек на име Итра, израилянин, който бе влязъл при Авигея, Наасовата дъщеря, сестрата на Саруя, Йоавовата майка.) 26 А Израил с Авесалом разположи стан в Галаадската земя.
27 Когато дойде Давид в Маханаим, Совей, Наасовият син, от Рава на амонците, и Махир, Амииловият син, от Ло-Девар, и галаадецът Верзелай от Рогелим 28 донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и други печени храни, 29 мед, масло, овце и краве сирене на Давид и на мъжете с него, за да ядат; защото рекоха: Людете са гладни и изнемощели, и жадни в пустинята.
© Библейска лига - България

18

Смъртта на Авесалом

1 След това Давид събра мъжете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници. 2 И Давид изпрати воините – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на воините: Непременно ще изляза и аз с вас. 3 Мъжете обаче отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; и половината от нас да умрат, пак няма да ги е грижа за нас; а ти струваш колкото десет хиляди от нас, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града. 4 И царят им каза: Каквото ви се вижда добро, ще сторя. И тъй, царят застана отстрани до портата и всички мъже излязоха по стотини и по хиляди.
5 Тогава царят заповяда на Йоав, на Ависей и на Итай: Пощадете ми младежа Авесалом. И всички воини чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.
6 И тъй, воините излязоха на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовия лес. 7 И там Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже, и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души; 8 защото сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата страна и в онзи ден лесът погълна повече мъже, отколкото погълна мечът. 9 И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите мъже. А Авесалом яздеше муле; и като влезе мулето под гъстите клони на един голям дъб, главата на Авесалом се хвана в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето му избяга. 10 И един човек го видя, та извести на Йоав: Ето, видях Авесалом, увиснал на дъб. 11 А Йоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази още там на земята? И аз бих ти дал десет сребърника и един пояс. 12 А човекът рече на Йоав: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръка против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Ависей и на Итай: Внимавайте всички, никой да не докосне младежа Авесалом. 13 Иначе, ако бях изменил и посегнал на живота му, защото нищо не се укрива от царя, тогава сам ти би се обърнал против мене. 14 Тогава рече Йоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, както беше още жив сред дъба. 15 И десет Йоавови оръженосци заобиколиха Авесалом, та го удариха и го убиха. 16 Тогава Йоав засвири с тръбата и людете се върнаха от преследване на Израил, защото Йоав ги спря. 17 И взеха Авесалом, хвърлиха го в един голям ров вътре в леса и натрупаха отгоре му голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си. 18 А Авесалом, когато беше още жив, си бе издигнал стълб, който е в Царската долина; защото беше казал: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на свое име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

Давид жалее

19 Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на враговете му. 20 А Йоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря. 21 Тогава каза Йоав на един кушит: Иди, съобщи на царя каквото си видял. И кушитът се поклони на Йоав и се завтече. 22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след кушита. А Йоав рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията? 23 Но той пак каза: Каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му каза: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път и задмина кушита.
24 А Давид седеше между двете порти; и стражът се изкачи на покрива на портата към стената, и като вдигна очи, видя, и ето, един човек тичаше сам. 25 И стражът извика и извести царя. И царят рече: Щом е сам, има вести в устата му. А той тичаше и се приближаваше. 26 После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето още един човек, който тича сам. И рече царят: И той носи вести. 27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той и иде с добри вести.
28 И Ахимаас извика и каза на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде мъжете, които вдигнаха ръка против господаря ми, царя. 29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати царския слуга и мене, слугата ти, видях голямо смущение, но не знаех какво става. 30 И рече царят: Обърни се и застани тук. И той се обърна, и застана. 31 И ето, дойде кушитът. И рече кушитът: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се вдигнаха против тебе. 32 И царят попита кушита: Здрав ли е младежът Авесалом? А кушитът отговори: Враговете на господаря ми, царя, и всички, които се вдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж! 33 И царят се смути много, и се качи в стаята над портата, та плака; и като отиваше, говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи