Хронологичен / ден 169

Стар Завет

Еклисиаст

7

Мъдрост

1 Добро име струва повече от
скъпоценно миро
и денят на смъртта – от деня на раждането.
2 По-добре да отидеш в дом на жалеене,
отколкото в дом на пируване,
защото смъртта е краят на всеки човек
и живият трябва да помни това в сърцето си.
3 Тъгата е по-добра от смеха;
защото когато е тъжно лицето, сърцето става по-добро.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене,
а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
отколкото песен от безумните.
6 Защото какъвто е пукотът от тръните под котела,
такъв е смехът на безумния.
И това е суета.
7 Наистина изнудването превръща мъдрия в безумец,
и подкупът разтлява сърцето.
8 По-добре е свършването на една работа, отколкото започването ѝ;
по-добър е дълготърпеливият, отколкото високоумният.
9 Не бързай да се ядосваш в духа си;
защото гневът почива в гърдите на безумните.
10 Не казвай: Защо предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не е мъдро да питаш за това.
11 Мъдростта е добро нещо, като наследство,
даже и по-ценна е за онези, които виждат слънцето.
12 Защото, не само че мъдростта
е защита, както и парите са защита,
но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.
13 Размисли върху делото Божие,
защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив;
защото Бог е поставил едното до другото,
за да не може човек да открие какво ще бъде след него.
15 Всичко съм видял в суетните си дни:
Има праведен, който загива в праведността си
и нечестив, който живее дълго в злотворството си.
16 Не се мисли за прекалено праведен,
нито за прекалено мъдър;
защо да се погубваш?
17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен –
защо да умреш преди времето си?
18 Добре е да се придържаш за едното
и да не оттегляш ръката си от другото,
защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.
19 Мъдростта прави мъдрия по-силен
от десет началника в града.
20 Наистина няма праведен човек на земята,
който да струва добро и да не греши.
21 Не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне –
22 защото в сърцето си знаеш, че и ти си проклинал другите много пъти.
23 Всичко това опитах чрез мъдростта
и рекох: Ще бъда мъдър;
но мъдростта се отдалечи от мене.
24 Онова, което е много далеч и твърде дълбоко –
кой може да го намери?
25 Аз отново предадох сърцето си
да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и причината за нещата,
и да позная нечестието на глупостта, безумието и лудостта;
26 и намирам, че е по-горчива от смъртта
онази жена, която е примка,
чието сърце е капан и ръцете ѝ – окови;
който е добър пред Бога, ще се отърве от нея,
а грешникът ще бъде хванат от нея.
27 Виж, това открих – казва проповедникът, –
като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината:
28 (и душата ми още я търси, но не съм я намерил)
мъж един между хиляда намерих,
но ни една жена между всички тях не намерих.
29 Ето, това само намерих:
Че Бог е направил човека праведен,
но човеците са се впуснали в много мъдрувания.
© Библейска лига - България

8

1 Кой е като мъдрия? И кой знае тълкуването на нещата?
Мъдростта на човека просветлява лицето му
и коравината на лицето му се променя.

Покорявай се на царя

2 Аз те съветвам да пазиш царската заповед
най-вече заради клетвата ти пред Бога.
3 Не бързай да излезеш от присъствието на царя;
и не упорствай в злотворство;
защото той ще направи каквото поиска,
4 тъй като думата на царя има власт,
кой може да му рече: Какво правиш?
5 Който пази неговата заповед, няма да види зло;
и сърцето на мъдрия знае време и присъда.
6 Понеже за всяко нещо си има време и присъда,
а окаяната участ на човека тегне върху него,
7 понеже не знае какво има да става,
защото кой може да му яви какво ще бъде?
8 Няма човек, който да има власт над духа, та да го задържи,
нито да има власт над деня на своята смърт;
и в тази война няма уволнение,
нито ще избави нечестието онези, които са се предали на него.
9 Всичко това видях, като обръщах сърцето си
към всяко дело, което става под слънцето.
Има време, когато човек властва над човека за своя вреда.
10 И така, видях нечестивите погребани,
които бяха идвали и си отивали от святото място;
и те бяха забравени в града, където бяха така постъпвали.
И това е суета.
11 Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро,
сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.
12 Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства,
аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които благоговеят пред Него.
13 А на нечестивия не ще бъде добре,
нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои от Бога.
14 Има една суета, която се среща на земята:
има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
и нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
И аз си казах, че и това е суета.
15 Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма по-добро под слънцето
освен да яде и да пие, и да се весели;
и това да му остава от труда му
през всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта
и да видя онова, което става по земята, –
как очите на някои не виждат сън ни денем, ни нощем, –
17 тогава видях всичко, което Бог е направил.
Никой не може да проумее онова, което става под слънцето.
Колкото и да се труди човек да го проумее,
пак не може да открие значението му.
Дори ако мъдрият твърди че го знае,
пак не ще може да го разбере.
© Библейска лига - България

9

Еднаква съдба за всички

1 Така размишлявах над всичко това в сърцето си и заключих,
че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае дали любов или омразаго очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
2 Всичко постига всички еднакво;
една е участта на праведния и на злия,
на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася жертва;
както се случва на добрия, така и на грешния;
на този, който се кълне, както и на онзи, който се бои да се кълне.
3 Това е злото във всичко, което става под слънцето:
Че една е участта на всички.
И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и послеслизат при мъртвите.
4 Защото за онзи, който е сред живите, има надежда –
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
5 Защото живите знаят, че ще умрат,
а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда;
понеже споменът за тях е забравен.
6 И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
7 Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение в делата ти.
8Дрехите ти нека бъдат винаги бели
и миро да не липсва от главата ти.
9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всичките дни на суетния си живот,
които Бог ти е дал под слънцето –
през всичките твои суетни дни,
защото това е твоят дял в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
10 Всичко, с което се заеме ръката ти, да прави според силата си,
защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.
11 Обърнах се и видях под слънцето,
че победата в надбягването не е дадена на бързите,
нито боят – на силните,
нито хлябът – на мъдрите,
нито богатството – на разумните,
нито благоволението – на изкусните майстори;
но на всички се случва според времето и случая.
12 Защото човек не знае кога ще дойде часът му.
Както рибите се улавят в жестока мрежа
и както птиците се улавят в примка,
така се улавят човешките чада в бедите,
които ги връхлитат внезапно.

Мъдростта е по-добра от глупостта

13 И това видях като мъдрост под слънцето,
и тя ми се видя голяма:
14 Имаше малък град и малцина мъже в него;
и излезе срещу него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи насипи.
15 Ала в него се намери сиромах човек, но мъдър,
и той с мъдростта си избави града;
но никой не си спомни за този сиромах човек.
16 Тогава си казах: Мъдростта струва повече от силата,
но при все това мъдростта на сиромаха се презира
и думите му не се слушат.
17 Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва сред безумните.
18 Мъдростта струва повече от военните оръжия,
а един грешник разваля много добри неща.
© Библейска лига - България

10

1 Както умрелите мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи,
така и малко безумие покварява онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Сърцето на мъдрия го насочва надясно,
а сърцето на безумния – го насочва наляво.
3 Дори когато ходи в пътя, на безумния ум не му достига
и той показва на всички колко е безумен.
4 Ако гневът на управника се надигне против тебе, не напускай мястото си:
защото кротостта предпазва от големи грешки.
5 Има зло, което видях под слънцето,
грешка, която произхожда от владетеля:
6 безумните са поставени на високо място,
а богатите стоят ниско.
7 Видях слуги на коне
и князе, ходещи като слуги по земята.
8 Който копае яма, сам ще падне в нея;
и който събаря ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни, ще се нарани от тях;
и който цепи дърва, се излага на опасност от тях.
10 Ако се изтъпи брадвата и не се наточи острието щ,
нужна е повече сила, но умението ще донесе успех.
11 Ако змията не се омае, ще ухапе змиеукротителя;
и клеветникът не е по-добър.
12 Думите от устата на мъдрия са благодатни,
а устните на безумния ще погълнат самия него;
13 първите думи, които изговаря, са безумие,
а краят на речта му – пакостна лудост.
14 Безумният тъй също умножава думи,
но никой не знае какво ще бъде;
а и кой може да му открие какво ще бъде след него?
15 Трудът на безумния го уморява така, че не намира пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете,
а князете ти пируват отрано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,
а князете ти пируват в подходящо време – за подкрепа, а не за опиване!
18 От голяма леност пропада къщният покрив;
и от безделието на ръцете къщата прокапва.
19 Угощение се прави за веселба и виното весели живота,
а парите са отговор на всичко.
20 Да не прокълнеш царя даже в мисълта си,
да не прокълнеш богатия в спалнята си,
защото небесна птица ще отнесе думите ти
и крилатото ще извести реченото от тебе.
© Библейска лига - България

11

Хляб по водата

1 Хвърли хляба си по водата,
защото след много дни ще го намериш.
2 Дай дял на седмина и дори на осмина,
защото не знаеш каква беда ще сполети земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята.
И ако падне дърво на юг или на север,
където падне, там ще остане.
4 Който се взира във вятъра, няма да сее;
и който гледа към облаците, няма да жъне.
5 Както не знаеш пътищата на духа,
нито как се образуват костите в майчината утроба,
така не знаеш и делата на Бога,
Твореца на всичко.
6 Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това ли или онова,
или дали ще са и двете еднакво добри.

Помни своя Създател в младостта си

7 Наистина светлината е сладка
и приятно е на очите да гледат слънцето.
8 Да! Ако и да живее човек много години,
нека се весели през всички тях;
но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много.
Всичко, което иде, е суета.
9 Весели се, младежо, в младостта си
и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти;
ходи по пътищата на сърцето си
и според каквото виждат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10 Затова премахни тревогата от сърцето си
и отклонявай злото от тялото си,
защото младостта и юношеството са суета.
© Библейска лига - България

12

1 И помни своя Създател в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото
и настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях, –
2 преди да се помрачат слънцето и светлината, луната и звездите,
и да се върнат облаците след дъжда;
3 преди да настъпи денят,
когато стражите на къщата затреперят
и силните мъже се прегърбят,
и онези, които мелят, престанат, защото са намалели,
и онези, които гледат през
прозорците, помръкнат;
4 когато вратите към пътя се затворят
и отслабне гласът на мелницата;
и при гласа на птиците започне да става човек,
и всички звуци на песента им заглъхнат;
5 още когато започне да се бои човек от всичко високо
и трепери по пътя;
когато бадемовото дърво разцъфне и скакалецът натежи, и всяка охота изчезне,
защото човек отива към вечния си дом
и жалеещите обикалят улиците;
6 преди да се скъса сребърната струна и да се счупи златната чаша;
преди да се строши стомната при извора
или се счупи колелото над кладенеца
7 и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла,
и духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите – казва проповедникът, –
всичко е суета.

Заключение

9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,
толкова повече поучаваше народа на знание;
а най-вече слушаше и проучваше,
и събираше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери полезни думи
и с правота написа думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени;
като забити гвоздеи са събраните им слова,
дадени от единия Пастир.
12 И още, сине мой, не бързай, знай,
че правенето на много книги няма край
и от многото изучаване се изморява плътта.
13 Нека чуем същината на всичко:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е задължението на човека;
14 защото Бог ще докара на съд всяко дело
и всяко скрито нещо, било то добро или зло.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи