Хронологичен / ден 17

Стар Завет

Битие

16

Агар и Исмаил

1 А Сарая, жената на Аврам не му раждаше деца; но тя имаше слугиня, египтянка, на име Агар, 2 и Сарая рече на Аврам: Ето, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може да придобия чадо чрез нея. И Аврам послуша думите на Сарая. 3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам за жена. 4 И той влезе при Агар, и тя зачена; и като видя Агар, че е заченала, започна да презира господарката си. 5 Тогава Сарая каза на Аврам: Поради тебе ми е тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия, а тя като видя, че зачена, започна да ме презира. Нека Господ съди между мене и тебе. 6 А Аврам рече на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея каквото ти е угодно. И Сарая започна да се отнася зле с Агар и тя побягна от нея. 7 Но Ангелът Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур; 8 и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идеш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая. 9 А Ангелът Господен ѝ рече: Върни се при господарката си и покори се под властта ѝ. 10 Ангелът Господен още ѝ каза: Ще преумножа потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество. 11 После Ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си заченала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу гласа на неволята ти. 12 Той ще бъде между човеците като див осел; ще вдига ръка против всекиго и всеки ще вдига ръка против него; и той ще живее независим от всичките си братя. 13 Тогава Агар даде на Господа, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда. Защото каза тя: Не потърсих ли тук Онзи, Който ме вижда? 14 Затова този кладенец се нарече Беер-Лахай-Рой; той се намира между Кадеш и Варад. 15 И Агар роди син на Аврам; и Аврам наименува сина си, когото му роди Агар, Исмаил. 16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил.
© Библейска лига - България

17

Заветът на обрязването

1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Всемогъщият Бог; ходи пред Мене и бъди непорочен. 2 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много. 3 Тогава Аврам падна по лице и Бог продължаваше да му говори, казвайки: 4 Ето, Моят завет е с тебе; ти ще бъдеш праотец на множество народи. 5 Не ще се именуваш вече Аврам; а името ти ще бъде Авраам; защото те направих праотец на множество народи. 6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе, и царе ще произлязат от тебе. 7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения, и това ще бъде вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. 8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. 9 Бог още каза на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе през всичките си поколения. 10 Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязван. 11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. 12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, а е купено с пари от някой чужденец. 13 Трябва да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви ще бъде вечен. 14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, ще се изтреби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.
15 После Бог каза още на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си, Сарая; но Сара да бъде името ѝ. 16 Аз ще я благословя и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея. 17 Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли? 18 И каза Авраам на Бога: Исмаил да е жив пред Тебе! 19 Но Бог каза: Не; а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си като вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него. 20 И за Исмаил те послушах. Ето, благославям го и ще го наплодя, и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще създам от него велик народ. 21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. 22 И като прекрати словото Си с Авраам, Бог си възлезе от него.
23 В този същия ден Авраам взе сина си Исмаил и всичките родени в дома му, и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, както Бог му каза. 24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато се обряза краекожието на плътта му; 25 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му. 26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил. 27 И всичките мъже от дома му, както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.
© Библейска лига - България

18

Тримата посетители

1 След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамре, когато той седеше при входа на шатъра си в горещината на деня. 2 Авраам повдигна очи и погледна, и ето, трима мъже стояха срещу него. Като ги видя, завтече се от входа на шатъра да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: 3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. 4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и починете си под дървото. 5 И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцата си и после ще си заминете; понеже сте дошли при слугата си. А те казаха: Стори както казваш. 6 И Авраам влезе бързо в шатъра при Сара и рече: По-скоро замеси три мери чисто брашно и направи пити. 7 И Авраам се завтече при стадото, взе едно младо добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. 8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях, и сам той стоеше при тях под дървото, докато те ядоха. 9 Тогава му казаха: Къде е жена ти Сара? А той рече: Тук, в шатъра е. 10 И каза Господ: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при тебе, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатъра зад него. 11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. 12 И тъй, Сара се засмя в себе си, като си казваше: Като съм остаряла и като господарят ми е стар, дали ще има за мене удоволствие? 13 А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? 14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време догодина ще се върна при тебе и Сара ще има син. 15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А Той каза: Не; ти се засмя.
16 Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. 17 И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя, 18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? 19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие; за да изпълни Господ над Авраам онова, което бе казал за него. 20 И Господ каза: Понеже викът на Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е твърде тежък, 21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. 22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа. 23 И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? 24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, и не ще ли го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него? 25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? 26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях. 27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа: 28 Може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет. 29 А Авраам пак Му говори: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това. 30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. 31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа: Може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града. 32 Тогава Авраам рече: Да не се разгневи Господ, аз ще проговоря пак само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя. 33 И като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи