Хронологичен / ден 177

Стар Завет

3 Царе

20

Венадад воюва срещу Самария

1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе и коне, и колесници) и отиде, та обсади Самария и воюва против нея. 2 И прати вестители до Израилевия цар Ахав в града да му кажат: Така казва Венадад: 3 Среброто и златото ти е мое; също и жените ти, и най-добрите от чадата ти са мои. 4 И Израилевият цар в отговор рече: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам. 5 А вестителите пак дойдоха и казаха: Така говори Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си; 6 обаче утре, около този час, ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко което ти се вижда ценно, ще го сложат в ръцете си и ще го отнемат. 7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини на страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за разпра; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми и не му отказах нищо. 8 А старейшините и народът му казаха: Да не го послушаш и да не склониш. 9 Затова той каза на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото първо заръча на слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, вестителите си отидоха, и отново му донесоха отговор. 10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на всичките мъже, които ме следват. 11 Но Израилевият цар в отговор рече: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали като онзи, който ги разпасва. 12 А когато Венадад чу тези думи, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и каза на слугите си: Стройте се за бой. И те се строиха за бой против града.

Ахав побеждава Венадад

13 И ето, един пророк дойде при израилския цар Ахав и каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ. 14 А Ахав попита: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава Ахав попита: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти. 15 Тогава Ахав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души и след тях събра всички израиляни, които бяха седем хиляди души; 16 и те излязоха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите, той и царете, тридесет и двамата негови съюзници. 17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, съобщиха му, казвайки: Мъже излязоха от Самария. 18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, ако ли са излезли за бой, пак живи ги хванете. 19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града. 20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побегнаха и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. 21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. 22 След това пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво правиш; защото, след като измине една година, сирийският цар ще излезе на бой против тебе. 23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е Бог на планините, затова израиляните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. 24 Затова ето какво да направиш: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави военачалници. 25 После събери войска, колкото войската, която изгуби: кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им, и направи така. 26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и отиде в Афек, за да се бие с Израил. 27 И израиляните, както бяха събрани и запасени с храна, излязоха насреща им; и израиляните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. 28 Тогава Божият човек дойде и каза на израилския цар: Така говори Господ: Понеже сирийците рекоха: Господ е Бог на планините, а не Бог на долините; ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Господ. 29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дни, а на седмия ден завързаха бой; и израиляните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. 30 А останалите, побягнаха в Афек, в града; и там стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад, и влезе в града, където се скри вътре в една стая. 31 Тогава неговите слуги му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека се препашем с вретища и сложим въжета на главите си, и нека излезем при израилския цар, дано би ти пощадил живота. 32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръста и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е. 33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да се хванат за думата му и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си. 34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти направи улици в Дамаск, както направи баща ми в Самария. А Ахав отговори: И аз ще те пусна, като сключим такъв договор. Така сключи договор с него и го пусна.

Един пророк осъжда Ахав

35 Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. 36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби. 37 После той намери друг човек и каза: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани. 38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя царя, като бе прикрил с покривало очите си. 39 И когато минаваше царят, той извика към него: Слугата ти влезе в сражението; и ето, един човек като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази този човек; ако побегне някак, твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро. 40 И като беше зает слугата ти тук-там, той се изгуби. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. 41 Тогава той побърза, та вдигна покривалото от очите си; и израилският цар го позна, че беше един от пророците. 42 А той му рече: Така казва Господ: понеже ти пусна от ръката си човека, когото аз бях обрекъл на погубване, затова твоя живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ вместо неговия народ. 43 И израилският цар дойде в Самария и се прибра у дома си тъжен и огорчен.
© Библейска лига - България

21

Лозето на Навутей

1 След тези събития, понеже езреелецът Навутей имаше лозе в Езреел, близо до палата на самарийския цар Ахав, 2 Ахав говори на Навутей, казвайки: Дай ми лозето си да го превърна в зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари. 3 А Навутей каза на Ахав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство. 4 И Ахав дойде у дома си тъжен и огорчен поради онова, което езреелецът Навутей му каза, като рече: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб. 5 Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е духът ти тъжен и не ядеш хляб? 6 А той ѝ каза: Понеже рекох на езреелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си. 7 А жена му Езавел му рече: Ти царуваш ли или не царуваш над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езреелеца Навутей. 8 И така, тя писа писма от Ахавово име и, като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутей. 9 В писмата писа: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа; 10 и срещу него поставете двама лоши човеци да свидетелстват против него, казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре. 11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила: 12 прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа. 13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни; и умря. 14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря. 15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел каза на Ахав: Стани и си присвои лозето, което езреелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял. 16 И като чу Ахав, че Навутей е умрял, Ахав стана и слезе в лозето на езреелеца Навутей, за да го присвои.
17 Но Господнето слово дойде към тесвиеца Илия: 18 Стани, слез да посрещнеш израилския цар Ахав, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, слезе да го присвои. 19 И да му кажеш: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му кажеш още: Така казва Господ: На мястото, където кучета лизаха Навутеевата кръв, кучета ще лижат твоята кръв, да! Твоята. 20 И Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те; защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа. 21 Ето, казва Господ: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил; 22 и ще направя дома ти като дома на Еровоам, Наватовия син, и като дома на Ваас, Ахиевия син, поради раздразнението, с което ти Ме разгневи като направи Израил да съгреши. 23 Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучета ще изядат Езавел при стената на Езреел. 24 Който от Ахавовия род умре в града, него кучета ще изядат; а който умре в полето, него небесните птици ще изкълват. 25 (Никой наистина не беше подобен на Ахав, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел, 26 и който извърши много мерзости, като следваше идолите, точно както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израиляните.) 27 А Ахав, като чу тези думи, раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, пости и лежа обвит във вретище, и ходеше внимателно. 28 Тогава Господнето слово дойде към тесвиеца Илия: 29 Видя ли как се смири Ахав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи