Хронологичен / ден 18

Стар Завет

Битие

19

Разрушението на Содом и Гомор

1 Привечер дойдоха двамата ангели в Содом, а Лот седеше при Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: 2 Господари мои, свърнете, моля, в дома на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете, та си идете по пътя. А те казаха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3 Но, като ги молеше много, те свърнаха към него и влязоха в дома му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и те ядоха.
4 А преди да легнат да спят, содомските мъже, млади и стари, от всички краища на града, обиколиха къщата 5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха да нощуват при тебе? Изведи ни ги, за да ги познаем. 6 А Лот излезе при тях пред входа, затвори вратата зад себе си и каза: 7 Моля ви се, братя мои, не правете това зло. 8 Вижте, имам две дъщери девици; по-добре тях да ви изведа и сторете с тях каквото ви е угодно, само на тези мъже не правете нищо, понеже са дошли под покрива ми. 9 Но те рекоха: Махни се от пътя ни. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришълец, а иска още и съдия да стане! Ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека Лот, и се приближиха да разбият вратата. 10 Тогава мъжете вътре простряха ръце, дръпнаха Лот при себе си вкъщи и затвориха вратата. 11 Също и поразиха със слепота човеците, които бяха пред къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха като търсеха вратата.
12 Тогава двамата мъже рекоха на Лот: Имаш ли тук някой друг? Зет, синове, дъщери и които и да било други, които имаш в града, изведи ги от това място, 13защото ние ще погубим мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го погубим. 14И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще погуби града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите започнаха да подканят Лот, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш при наказанието на този град. 16 Но понеже той се бавеше, мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери; изведоха го и го оставиха вън от града, понеже Господ го жалеше. 17 И като ги изведоха вън, каза единият на Лот: Бягай за живота си! Не поглеждай назад и не спирай никъде в тази долина! Бягай на планината, за да не погинеш! 18 А Лот им каза: Не, Господи! 19 Ето, слугата Ти придоби Твоето благоволение и велика е милостта, която ми оказа, като спаси живота ми, но аз не мога да побягна в планината, да не би да ме застигне злото и да умра. 20 Ето по-близо е да избягам в този град, той е малък. Нека да избягам там, той е малък град, нали? И така животът ми ще се опази. 21Той му каза: Ето, за да ти угодя, ще направя и това: няма да разруша града, за който ти говориш. 22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор. 23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава Господ изля над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Господа от небето. 25 Той разруши тези градове и цялата околност, и всичките жители на градовете, и растителността по тази земя.
26 Но Лотовата жена, която вървеше накрая, погледна назад и стана стълб от сол.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа. 28 Погледна към Содом и Гомор, и към цялата долина, и видя, че дим, като дим от пещ, се вдига от земята.
29 И тъй, когато погубваше градовете на тази долина, Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот извън погублението, когато разрушаваше градовете, където бе живял Лот.

Лот и неговите дъщери

30 А Лот и двете му дъщери излязоха от Сигор и заживяха в планината, понеже той се боеше да остане в Сигор. Той и двете му дъщери живееха в една пещера. 31 Тогава по-голямата каза на по-малката: Баща ни е стар и няма мъж на земята, който да влезе при нас според всесветския обичай. 32 Ела, да напоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си. 33 И тъй, онази нощ напоиха баща си с вино; и по-голямата влезе и преспа с баща си; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана. 34 На другия ден по-голямата каза на по-малката: Ето, миналата нощ аз преспах с баща си; да го напоим с вино и тази нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35 И тъй, и онази нощ напоиха баща си с вино, и по-малката влезе и преспа с него; а той не усети ни когато легна тя, ни когато стана. 36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си. 37 По-голямата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38 Роди и по-малката син и го наименува Бен-Ами; той е и до днес отец на амонците.
© Библейска лига - България

20

Авраам и Авимелех
1 Оттам Авраам тръгна към Негев. Той се засели между Кадеш и Сур, и живееше като пришълец в Герар. 2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то герарският цар Авимелех прати, та взе Сара. 3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж. 4 А Авимелех не беше се докоснал до нея, затова каза: Господи, нима ще погубиш един невинен народ? 5 Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя каза: Той ми е брат. С чисто сърце и с чисти ръце сторих аз това. 6 Бог му каза в съня: Да, зная, че си сторил това с чисто сърце; Аз те и удържах да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея. 7 Сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че ще умреш, ти и всички твои. 8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и им извести всички тези неща; и човеците много се уплашиха. 9 Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та навлече на мене и на царството ми голям грях? Постъпи с мен така, както не бива да се постъпва. 10 Каза още Авимелех на Авраам: Защо стори това? 11 И каза Авраам: Помислих си: Няма страх от Бога на това място и ще ме убият поради жена ми. 12 А и тя наистина ми е сестра: дъщеря е на баща ми, но не на майка ми; и стана ми жена. 13 И когато Бог ме поведе да странствам далеч от бащиния си дом, казах й: Направи ми тази добрина: на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е. 14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам; и му върна жена му Сара. 15 И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; живей, където ти е угодно. 16 А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. 17 И Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, и те започнаха да раждат деца. 18 Защото заради Авраамовата жена Сара Господ беше заключил всички утроби в Авимелеховия дом.
© Библейска лига - България

21

Раждането на Исаак

1 И Господ посети Сара, както беше казал; и Господ стори на Сара, както бе обещал. 2 Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, на определеното от Бога време. 3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак. 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак. 6И Сара каза: Бог ми причини смях; и всеки, който чуе, ще се смее заедно с мене. 7 Каза още: Кой би рекъл на Авраам, че Сара ще кърми чада? Защото му родих син в старините му.

Отпращането на Агар и Исмаил

8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото тя бе родила на Авраам, се присмива; 10 затова каза на Авраам: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма да наследи с моя син Исаак. 11 Обаче това се видя на Авраам твърде тежко за сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраам: Не се огорчавай за момчето и за слугинята ти; във всичко, което ти рече Сара, послушай думите ѝ, защото по Исаак ще се именува твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята Аз ще направя да произлезе народ, понеже е твое чадо. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода, и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се скиташе в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха, и тя остави детето под един храст, 16 и отиде, та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Не искам да гледам как умира детето. И като седна насреща, заплака с висок глас. 17 И Бог чу гласа на момчето; и Ангелът Божий извика към Агар от небето и рече ѝ: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. 18 Стани, вдигни момчето, и крепи го с ръката си; защото ще направя да произлезе от него велик народ. 19 Тогава Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с вода, и отиде да напълни меха с вода и напои момчето. 20 И Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в Паранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

Отпращането на Агар и Исмаил

22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, каза на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш. 23 Сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпиш непочтено нито с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; и както аз постъпих добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, където си пришълец. 24 И рече Авраам: Заклевам се. 25 И Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила. 26 Но Авимелех каза: Не зная кой е сторил това нещо; и ти не си ми казал; чувам за това едва днес. 27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор. 28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29 И Авимелех каза на Авраам: За какво са тези женски агнета, които си отделил? 30 А той рече: Тези седем женски агнета ще вземеш от моята ръка, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец. 31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата. 32 След сключването на договора във Вирсавее, Авимелех и военачалникът му Фихол се върнаха във Филистимската земя.
33 И Авраам посади тамарисково дърво във Вирсавее, и там призова името на Еова, Вечния Бог. 34 И Авраам престоя във Филистимската земя дълго време.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи