Хронологичен / ден 181

Стар Завет

4 Царе

1

Господнята присъда над Охозия

1 След смъртта на Ахав Моав въстана против Израил.
2 А Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати вестители, на които каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест. 3 Но Ангелът Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да срещнеш вестителите на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-Зевув? 4 Сега така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но ще умреш. Тогава Илия си отиде. 5 А като се върнаха вестителите при Охозия, той ги попита: Защо се върнахте? 6 Те отговориха: Един човек излезе да ни срещне и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. 7 И попита ги: Какъв беше наглед човекът, който излезе да ви срещне и ви каза тези думи? 8 И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се изкачи при него; и ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез. 10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето да изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе огън от небето, и изгори него и петдесетте му войници. 11 Пак прати царят при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори, и му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро. 12 А Илия в отговор каза: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето да изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе Божият огън от небето, и изгори него и петдесетте му войници. 13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се изкачи, дойде, коленичи пред Илия и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги. 14 Ето, огън слезе от небето и изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти. 15 И Ангелът Господен каза на Илия: Слез с него; не се бой от него. И тъй, той стана и слезе с него при царя.
16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил вестители да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув, като че няма Бог в Израил, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но ще умреш. 17 И така, той умря според Господнето слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на Юдовия цар Йорам, Йосафатовия син, понеже Охозия нямаше син. 18И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
© Библейска лига - България

2

Илия се възнася на небето

1 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия беше на път с Елисей от Галгал. 2 И Илия каза на Елисей: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил. 3 И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той каза: Да, зная това; мълчете. 4 Тогава Илия му каза: Елисей, стой тук, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така дойдоха в Ерихон. 5 И пророческите ученици, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той отговори: Да, зная това; мълчете. 6 Тогава Илия му каза: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, тръгнаха и двамата. 7 И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха, и застанаха отдалеч насреща им. А те двамата стояха при Йордан. 8 И като взе Илия кожуха си и го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна така, че двамата преминаха по сухо. 9 И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда взет от тебе. И рече Елисей: Нека бъде в мене двоен дял от духа ти. 10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато бъда взет от тебе, ще ти бъде така; ако ли не, не ще бъде. 11 И докато те още вървяха и се разговаряха, ето появиха се огнена колесница и огнени коне, и ги разделиха един от друг; и Илия се издигна с вихрушка в небето. 12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесница Израилева и конница негова! И не го видя повече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части.
13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. 14 И взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и рече: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. 15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остана върху Елисей. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха доземи. 16 Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте. 17 Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, рече: Изпратете. И изпратиха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха. 18 И когато се върнаха при него (защото той беше останал в Ерихон), им рече: Не ви ли казах: Не отивайте?

Изцеляването на водата

19 След това, жителите на града казаха на Елисей: Ето, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна. 20 А той рече: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И донесоха му. 21 Тогава отиде при извора на водата и хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тази вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие. 22 Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.

Присмивачите на Елисей

23 И оттам той отиде във Ветил; и като вървеше по пътя, излязоха от града малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо! 24 А той, като се обърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И излязоха от дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях четиридесет и две деца. 25 И оттам отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.
© Библейска лига - България

3

Моав въстава

1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат, Йорам, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години. 2 Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото махна Вааловия кумир, който бе направил баща му. 3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил; не се отказа от тях.
4 А моавският цар Меша имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни. 5 Но когато умря Ахав, моавският цар въстана против Израилевия цар. 6 Затова цар Йорам излезе в онова време от Самария и събра цял Израил. 7 И отивайки, той прати до Юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; идваш ли с мене на бой против Моав? И той каза: Ще дойда; аз съм както си ти, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне. 8 Попита още: По кой път да вървим? А той отговори: По пътя за Едомската пустиня. 9 И така, Израилевият цар и Юдовият цар, и Едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях. 10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав! 11 А Йосафат рече: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. 12 И Йосафат каза: Господнето слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него. 13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не; защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав. 14 А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на силите, Комуто служа, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Йосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял; 15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господнята ръка дойде върху него. 16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тази долина на трапове; 17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви. 18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моав в ръката ви; 19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра площ земя. 20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода. 21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да препасват меч, млади и стари, и застанаха на границата. 22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите, и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха: 23 Това е кръв; царете са се били помежду си и са се поразили едни други; а сега на плячката, Моаве! 24 И когато дойдоха в Израилевия стан, израиляните станаха и поразиха моавците, тъй че побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им 25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си, та я засипаха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-Арасет оставиха камъните му, но мъжете, които носеха прашки го заобиколиха, та го поразиха. 26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилва против него, взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха. 27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе всеизгаряне на стената. И надигна се голямо възмущение срещу Израил; и оттеглиха се от него, и се върнаха в земята си.
© Библейска лига - България

4

Вдовицата и дървеното масло

1 А една от жените на проро-ческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби. 2 И Елисей ѝ каза: Що да ти сторя? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо вкъщи, освен един съд с дървено масло. 3 И рече: Иди, вземи назаем отвън, от всичките си съседи, съдове, празни съдове; заеми не малко. 4 После влез и затвори вратата след себе си и след синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и пълните слагай настрана. 5 И тъй, тя си отиде от него, и затвори вратата след себе си и след синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше. 6 И като се напълниха съдовете, каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ рече: Няма друг съд. И маслото престана. 7 Тогава тя дойде и каза на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си и живей с останалото – ти и синовете ти.

Възкресението на сина на сунамката

8 И един ден Елисей отиде в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минеше, отбиваше се там, за да яде хляб. 9 И жената каза на мъжа си: Ето, познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек. 10 Да направим една горна стаичка на стената и да сложим там за него легло, маса и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас. 11 И един ден, като дойде там и се отби в стаичката, и си легна в нея, 12 рече на слугата си Гиези: Повикай тази сунамка. И повика я, и тя застана пред него. 13 И рече на Гиези: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; що да ти сторим? Да говорим ли за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред моя народ. 14 Елисей каза: Тогава що да сторим за нея. А Гиези отговори: Наистина тя няма син, а мъжът ѝ е стар. 15 И Ели сей каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. 16 И Елисей ѝ рече: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. 17 Но жената зачена и роди син на другата година по това време, както ѝ бе казал Елисей.
18 И когато порасна детето, отиде един ден при баща си, при жетварите. 19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на един от слугите: Занеси го при майка му. 20 И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне, и тогава умря. 21 И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек и като затвори вратата след него, излезе. 22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати ми един от слугите и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. 23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен. 24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам. 25 И тъй, стана, та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиези: Ето там сунамката! 26 Сега тичай да я посрещнеш и я попитай: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. 27 Но когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиези се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а Господ е скрил причината от мене и не ми я е открил. 28 А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? 29 Тогава Елисей каза на Гиези: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди; ако срещнеш човек, да не го поздравяваш и ако те поздрави някой, да не му отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. 30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана и тръгна след нея. 31 А Гиези мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, ни отговор. Затова се върна да го посрещне и му извести: Детето не се събуди. 32 И когато влезе Елисей в къщата, ето, детето умряло, положено на леглото му. 33 И той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 Тогава се качи, легна върху детето и като сложи устата си върху неговите уста, и очите си – върху неговите очи, и ръцете си – върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето. 35 После се оттегли и ходеше насам-натам из къщата; тогава пак се качи и се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и отвори очите си. 36 А Елисей извика Гиези и каза: Повикай тази сунамка. Гиези я повика; и когато влезе при него, каза ѝ: Вземи сина си. 37 И тя влезе, падна на нозете му и се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.

Смърт в котела

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици и го слушаха, каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици. 39 И един излезе на полето, за да набере зеленище и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си и се върна, и ги наряза в котела с варивото, понеже не ги познаваха. 40 После сипаха на мъжете да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него. 41 А той каза: Донесете тогава брашно. И като го сипа в котела, рече: Сипи на мъжете да ядат. И нямаше нищо вредно в котела.

Нахранване на стоте

42 В това време един човек от Баал-Шалиша дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на мъжете да ядат. 43 И слугата му рече: Какво! Как мога да сложа това пред стотина човека? А той каза: Дай на мъжете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък. 44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха и остана излишък, според Господнето слово.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи