Хронологичен / ден 182

Стар Завет

4 Царе

5

Нееман излекуван от проказа

1 А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитаем пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това беше човек силен и храбър, но беше прокажен. 2 И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели в плен от Израилевата земя едно малко момиче; и то слугуваше на Неемановата жена. 3 И рече на господарката си: Да беше отишъл господарят ми при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му! 4 Тогава влезе Нееман и съобщи на господаря си: Така и така каза момичето, което е от Израилевата земя. 5 И рече сирийският цар: Стани, иди и ще пратя писмо до израилския цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици и десет премени дрехи. 6 И донесе писмо на израилския цар, в което се казваше: Заедно с това писмо, ето, изпратил съм до тебе слугата си Нееман, за да го изцериш от проказата му. 7 А израилския цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз, за да умъртвявам и да съживявам, че праща до мене да изцеря човека от проказата му? Разсъдете и вижте как търси повод за скарване с мене.
8 А Божият човек Елисей, като чу, че израилският цар раздрал дрехите си, прати до царя да кажат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене и ще познае, че има пророк в Израил. 9 И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си и застана при вратата на Елисеевата къща. 10 И Елисей прати човек да му каже: Иди, окъпи се седем пъти в Йордан, и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш. 11 А Нееман се разгневи и си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, и ще помаха с ръка над мястото, и така ще изцери прокажения. 12 Реките на Дамаск, Авана и Фарфар не струват ли повече от всички води на Израил? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова той се обърна и си отиде много разгневен. 13 А слугите му се приближиха и му казаха: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, като ти казва: Окъпи се и очисти се! 14 Тогава той слезе и се потопи седем пъти в Йордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха като месата на малко дете, и се очисти. 15 Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина и като дойде, та застана пред него, каза: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израил; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си. 16 А той каза: Заклевам се в живота на Господа, Комуто служа, не искам да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа. 17 Тогава Нееман рече: Ако не, тогава да се даде, моля, на слугата ти товар за две мулета от тази пръст; защото слугата ти няма вече да принася ни всеизгаряне, ни жертва на други богове, освен на Господа. 18 Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римон, за да се поклони там и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римон; когато се навеждам в капището на Римон, Господ да прости това нещо на слугата ти! 19 И рече му Елисей: Иди си с мир. И той се отдалечи от него на известно разстояние.
20 Но Гиези, слугата на Божия човек Елисей, си каза: Ето, господарят ми се посвени и не взе от ръката на този сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него. 21 И тъй, Гиези се завтече след Нееман. А Нееман, когато видя, че тича след него, скочи от колесницата да го посрещне и каза: Всичко ли е наред? 22 А той отговори: Всичко е наред. Господарят ми ме прати да кажа: Ето току-що дойдоха при мене от хълмистата земя на Ефрем двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и две премени дрехи. 23 И Нееман каза: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в две чувалчета заедно с две премени дрехи, и ги натовари на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиези. 24 И когато Гиези стигна до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри в къщата; и пусна мъжете, та си отидоха. 25 Тогава влезе и застана пред господаря си. И Елисей го попита: Откъде идеш, Гиези? А той отговори: Слугата ти не е ходил никъде. 26 И Елисей му каза: Не беше ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си, за да те посрещне? Сега ли е време да приемаш пари и да приемаш дрехи, маслинени дървета и лозя, овце и говеда, слуги и слугини? 27 Затова Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти довека. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.
© Библейска лига - България

6

Желязото плува

1 И пророческите ученици ка-заха на Елисей: Ето, мястото, където живеем, при тебе, е тясно за нас. 2 Нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А той отговори: Идете. 3 И един от тях каза: Благоволи да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда. 4 И тъй, отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета. 5 А един от тях, като сечеше дърво, брадвата падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! Беше взета назаем! 6 А Божият човек попита: Къде падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там; и брадвата изплува. 7 И рече: Вземи си я. И той простря ръка, и я взе.

Елисей хваща в капан слепите сирийци

8 А сирийският цар воюваше против Израил и съветвайки се със слугите си, каза: На еди-кое си място ще разположа стана си. 9 Тогава Божият човек прати да кажат на Израилевия цар: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там. 10 И Израилевият цар прати съгледвачи до мястото, за което Божият човек му бе казал и го бе предупредил; и опази се оттам не веднъж и дваж. 11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това; и свика слугите си, и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар? 12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; но пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си. 13 И рече: Идете, научете се къде е, за да пратя да го заловят. И известиха му: Ето, в Дотан е. 14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска; и дойдоха през нощта и обиколиха града. 15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим? 16 А той отговори: Не бой се; защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях. 17 И помоли се Елисей: Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя; и ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей. 18 И когато сирийците се спуснаха към него, Елисей се помоли на Господа, казвайки: Порази тези люде със слепота. И Бог ги порази със слепота, както каза Елисей. 19 Тогава Елисей им рече: Не е този пътят, нито е този градът; последвайте ме и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария. 20 И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и ето, бяха сред Самария. 21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли? 22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си. 23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха повече в Израилевата земя.

Гладът в обсадена Самария

24 А след това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде да обсади Самария. 25 И настана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор – за пет сребърника. 26 И като минаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю! 27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От гумното ли или от лина? 28 И царят ѝ рече: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син. 29 И тъй, сварихме моя син, та го изядохме; и на утрешния ден ѝ рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. 30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че върху снагата му има вретище. 31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес. 32 И когато изпрати един от хората си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата е пратил да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата; тропотът на нозете на господаря му не е ли след него? 33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът дойде при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надявам вече на Господа?
© Библейска лига - България

7

Обсадата се вдига

1 Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре по това време при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продава за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл. 2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето и прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3 А при входа на портата имаше четирима прокажени; и казаха си един на друг: Защо да седим тук, докато умрем? 4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега да идем да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем. 5 И така, на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан; а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там. 6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те си бяха рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетските царе и египетските царе, за да ни нападнат. 7 Затова бяха станали и побягнали в полумрака, оставяйки шатрите си, конете си и ослите си – целия стан, както си беше – и бяха побягнали, за да спасят живота си. 8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха, та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и оттам и отидоха, та скриха взетото. 9 Тогава си казаха: Ние не правим добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме, докато съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека отидем да съобщим това на царския дом. 10 И тъй, дойдоха, извикаха градските вратари и им съобщиха: Отидохме в стана на сирийците и ето, там нямаше ни човек, нито човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били. 11 И вратарите извикаха и съобщиха това в царския дом.
12 А царят, като стана през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво са ни направили сирийците. Те знаят, че сме гладни и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града. 13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат пет от конете, които са останали в града (и те, както всички израиляни, които са оцелели тук; както цялото множество израиляни, са обречени на гибел) и нека пратим да видим. 14 И така, взеха две колесници с коне и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и каза: Идете и вижте. 15 И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърляли в бързането си. И пратениците се върнаха, и явиха това на царя.
16 Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл и две сати ечемик – за един сикъл, според Господнето слово. 17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него. 18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре по това време при самарийската порта две сати ечемик ще се продават за сикъл и една сата чисто брашно – за сикъл, 19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него, 20така и стана с него; защото народът го стъпка при портата и умря.
© Библейска лига - България

8

Нивите на сунамката са възстановени

1 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани, иди, ти и домът ти, и поживей, където можеш поживя; защото Господ повика глада и ще дойде на земята и ще продължи седем години. 2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът ѝ, и беше поживяла във Филистимската земя седем години. 3 А в края на седемте години жената се върна от Филистимската земя; и дойде да вика към царя за къщата си и за нивите си. 4 А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, с Гиези, и казваше: Я ми разкажи всички големи дела, които е извършил Елисей. 5 И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиези: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът ѝ, когото Елисей съживи. 6 И царят запита жената, и тя му разказа. Тогава царят ѝ определи един чиновник, за когото каза: Върни ѝ всичко, което е било нейно, и всички плодове от нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната, досега.

Азаил убива Венадад

7 А Елисей дойде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му: Божият човек дойде тук. 8 И царят рече на Азаил: Вземи подарък в ръката си и иди да посрещнеш Божия човек, и се допитай чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тази болест? 9 И тъй, Азаил отиде да го посрещне, като взе със себе си дар от всички блага на Дамаск – четиридесет камилски товари; и дойде, застана пред него и каза: Синът ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе и пита: Ще оздравея ли от тази болест? 10 И Елисей му отговори: Иди му кажи: Ще оздравееш от болестта. Обаче Господ ми яви, че ще умре. 11 И втренчи погледа си в Азаил, докато той се засрами; и Божият човек заплака. 12 И Азаил попита: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израиляните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш. 13 И каза Азаил: Но как, да не би слугата ти, куче да е, че да извърши това голямо нещо? А Елисей отговори: Господ ми откри, че ти ще царуваш над Сирия. 14 Тогава Азаил си тръгна от Елисей, дойде при господаря си и той го попита: Какво ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че ще оздравееш. 15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, просна я на лицето му, така че той умря. И вместо него се възцари Азаил.

Йорам – цар на Юда

16 И в петата година на Израилевия цар Йорам, сина на Ахав, когато Йосафат царуваше над Юда, се възцари Йорам, синът на Юдовия цар Йосафат. 17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим. 18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа. 19 При все това Господ не поиска да изтреби Юда, заради слугата си Давид, защото му бе обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му довека. 20 В неговите дни Едом се избави изпод ръката на Юда и си постави свой цар. 21 Затова Йорам замина за Цаир и всички колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а войниците побягнаха в шатрите си. 22 Обаче Едом се избави изпод ръката на Юда и остана независим до днес. В същото време се избави и Ливна. 23 А останалите дела на Йорам и всичко, каквото извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Юдовите царе? 24 И Йорам заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Охозия.

Охозия – цар на Юда

25 Охозия, синът на Юдовия цар Йорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Йорам, Ахавовия син. 26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Омри. 27 Той ходи в пътя на Ахавовия дом и върши зло пред Господа, както Ахавовия дом; защото бе зет на Ахавовия дом. 28 И отиде на война с Йорам, Ахавовия син, против сирийския цар Азаил в Рамот-Галаад; а сирийците раниха Йорам. 29 И тъй, цар Йорам се върна в Езреел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Йорамовият син, слезе в Езреел, за да види Йорам, Ахавовия син, защото бе болен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи