Хронологичен / ден 19

Стар Завет

Битие

22

Изпитанието на Авраам

1 След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той рече: Ето ме. 2 И каза Бог: Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа. 3 На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам повдигна очи и видя мястото отдалеч. 5 Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас. 6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина си Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно. 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? 8 И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата. 10 И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си. 11 Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме. 12 Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене. 13 Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. 15 Тогава втори път Ангелът Господен викна на Авраам от небето: 16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17 то Аз ще те благословя премного и ще умножа, и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си; 18 в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19 И тъй, Авраам се върна при момците си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам остана във Вирсавее.

Синовете на Нахор

20 А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди чада на брат ти Нахор: 21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, 22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил. 23 А Ватуил роди Ревека. Тези осмина роди Мелха на Авраамовия брат Нахор. 24 А наложницата му, на име Ревма, роди Тавек, Гаам, Тахас и Мааха.
© Библейска лига - България

23

Смъртта на Сара

1 Сара живя сто двадесет и седем години; това бяха годините на Сариния живот. 2 И Сара умря в Кириат-Арба, (който е Хеброн), в Ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче. 3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, казвайки: 4 Чужденец и пришълец съм аз между вас; продайте ми място за гробница между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си. 5 А хетите в отговор на Авраам му казаха: 6Послушай ни, господарю; между нас ти си могъщ княз; погреби покойницата си в най-отбрания от гробовете ни; никой от нас няма да ти откаже гроба си, за да погребеш покойницата си. 7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на тази земя – на хетите – и събеседва с тях, казвайки: 8 Ако сте съгласни да погреба покойницата си, послушайте ме, и помолете заради мене Сааровия син Ефрон 9 да ми даде пещерата си Махпелах, която е в края на нивата му; на добра цена да ми я даде сред вас в собственост за гробница. 10 А Ефрон седеше сред хетите; и Ефрон хетът отговори на Авраам пред хетите, които слушаха, пред всички, които влизаха през портата на града му, казвайки: 11 Не, господарю, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си. 12 Тогава Авраам се поклони пред народа на тази земя, 13 и говори на Ефрон пред народа на тази земя, казвайки: Послушай ме, ако обичаш. Плащам ти цената на нивата; вземи я от мене, за да погреба покойницата си там. 14 А в отговор Ефрон каза на Авраам: 15 Чуй ме, господарю, земята струва четиристотин сребърни сикли; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си. 16 И Авраам прие казаното от Ефрон, и претегли на Ефрон сребро, колкото той определи пред хетите, които слушаха – четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците. 17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамре – нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива – се утвърдиха 18 за собственост на Авраам пред потомците на Хет, пред всички, които влизаха през портата на неговия град. 19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, (който е Хеброн), в Ханаанската земя. 20 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетите като собственост за гробница.
© Библейска лига - България

24

Исаак и Ревека

1 А Авраам беше вече стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраам във всичко. 2 И каза Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; 3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, сред които живея, 4но ще отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак. 5 А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде с мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в земята, откъдето си излязъл? 6 Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми от там. 8 Но ако жената не иска да дойде с тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само не връщай сина ми там. 9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.
10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше със себе си от всички богатства на господаря си; и стана та отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам. 13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. 14 Нека момата, на която кажа: Моля, наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти – тя нека е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към моя господар.
15 Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя бе се родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16 Момата беше твърде красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе до извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17 А слугата се завтече да я посрещне, и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти. 18 А тя рече: Пий, господарю. И бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19 И като му даде да се напие, тя каза: И за камилите ти ще налея, докато се напият. 20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се към кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
22 Като се напиха камилите, човекът взе една златна обица тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ тежки десет сикли злато, и каза: 23 Чия си дъщеря? Кажи ми, има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24 А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. 25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за нощуване. 26 Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа. 27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и от Своята вярност, като оправи Господ пътя ми в дома на господаревите ми братя.
28 А девойката се завтече и разказа тези неща в дома на майка си. 29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора. 30 Като видя обицата и гривните по ръцете на сестра си, и като чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът – той отиде при човека; и ето, той стоеше при камилите до извора. 31 И рече му: Влез ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. 32 И човекът влезе, а Лаван разтовари камилите му, даде слама и храна за камилите, и вода за умиване на неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. 33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, докато не кажа по каква работа съм дошъл. А Лаван рече: Казвай. 34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. 35 Господ благослови господаря ми премного и той стана велик. Господ му даде овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. 37 И господарят ми, като ме закле, каза: Не вземай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея, 38 а иди в бащиния ми дом при рода ми и оттам вземи жена за сина ми. 39 И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде с мене. 40 Но той каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно, и ти ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41 Тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42 И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми успешно, 43 ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти, 44 а тя ми каже: И ти пий, и за камилите ти ще налея – тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. 45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе до извора и наля, казах ѝ: Дай ми да пия. 46И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, и тя напои и камилите. 47 Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя рече: Дъщеря съм на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ. 48 И се наведох, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49 И сега, ако искате да постъпите мило и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, и аз ще се обърна надясно или наляво. 50 А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От Господа дойде това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. 51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е казал. 52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. 53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. 54 След това той и човеците, които бяха дошли с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха на сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми. 55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момата с нас поне десетина дни, и после нека иде. 56 Но той им каза: Не ме спирайте, понеже Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. 57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме какво ще каже. 58 И тъй, повикаха Ревека и казаха ѝ: Тръгваш ли с този човек? А тя каза: Тръгвам. 59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ, и Авраамовия слуга с неговите хора. 60 И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее портите на неприятелите си. 61 И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и тръгнаха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идеше от Беер-Лахай-Рой, защото живееше в Негев. 63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, камили се приближаваха. 64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. 65 И каза на слугата: Кой е онзи човек, който иде през полето насреща ни? Слугата каза: Това е господарят ми. И тя взе покривало и се покри. 66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше направил. 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смърт та на майка си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи