Хронологичен / ден 195

Стар Завет

Исая

13

Пророчество против Вавилон

1 Пророчество за Вавилон, което изрече Исая, Амосовият син:
2 Вдигнете знаме на гола планина,
извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка,
за да влязат през вратите на благородните.
3 Аз заповядах на посветените Си,
повиках още и силните Си, за да изпълнят волята на гнева Ми –
да, онези, които се радват на Моето величие.
4 Голям шум е по планините, като шум от многолюден народ!
Врява сред царствата на събрани народи!
Господ на силите е свикал войнството Си за бой.
5 Те идат от далечна страна,
от небесните краища –
Господ и оръжията на яростта Му,
за да погубят цялата земя.
6 Ридайте, защото денят Господен е близо;
ще дойде като погибел от Всемогъщия.
7 Затова всички ръце ще отслабнат,
и сърцето на всеки човек ще се стопи.
8 Ще ги обземе ужас;
болка и скръб ще ги обземат;
ще се гърчат като жена, която ражда.
Те ще се гледат ужасени един друг –
лицата им ще бъдат в пламък.
9 Ето! Денят Господен иде –
лют, с ярост и пламенен гняв –
за да опустоши земята
и да изтреби от нея грешните.
10 Небесните звезди и съзвездия не ще покажат светлината си;
слънцето ще потъмнее при изгряването си
и луната не ще сияе със светлината си.
11 Аз ще накажа света за злината му
и нечестивите – за греховете им;
ще сложа край на високомерието на гордите
и ще смиря високоумието на безмилостните.
12 Ще направя човека по-скъп от чисто злато,
да, хората по-скъпи от офирско злато!
13 Затова ще разклатя небесата
и земята ще разтърся, за да се премести от мястото си
при яростта на Господа на силите
в деня на пламналия Му гняв.
14 Като подгонена сърна,
като овце без пастир
ще се връща всеки при народа си,
ще бяга всеки към земята си.
15 Всеки пленен ще бъде пронизан;
и всички заловени ще паднат от меч.
16 Младенците им ще бъдат смазани пред очите им;
къщите им ще бъдат ограбени и жените им – изнасилени.
17 Ето, ще подбудя против тях мидяните,
които не ценят среброто
и не ламтят за злато.
18 Техните лъкове ще поразят юношите,
и не ще се смилят над плода на утробата,
окото им няма да пощади децата.
19 И Вавилон, скъпоценният камък на царствата,
славата на халдейската гордост,
ще бъде разрушен от Бога, както Содом и Гомор.
20 Никога няма да се насели,
нито ще бъде обитаван из род в род;
арабите няма да разпъват шатрите си там,
нито овчари ще пладнуват там със стадата си.
21 Но пустинни зверове ще обитават там,
чакали ще изпълват къщите им;
бухали ще живеят там
и диви кози ще скачат там.
22 Хиени ще вият в крепостите им,
и чакали – в богатите им палати.
Времето му идва скоро
и дните му не ще се продължат.
© Библейска лига - България

14

1 Защото Господ ще се смили над Яков
и пак ще избере Израил,
и ще ги настани в земята им;
и чужденци ще се присъединят към тях,
и ще се прилепят към Якововия дом.
2 Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им.
И Израилевият дом ще ги наследи
за слуги и слугини в земята Господня.
Те ще пленят пленителите си и ще владеят над притеснителите си.
3 И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти,
от неволята ти и от жестоката работа,
в която ти бе поробен,
4 ще подемеш тази победна песен против вавилонския цар, и ще кажеш:
Как изчезна насилникът – престана тиранията!
5 Господ строши тоягата на нечестивите,
скиптъра на владетелите,
6 който яростно поразяваше племената с непрестанни удари,
който властваше с гняв над народите,
с преследване, което никой не прекратяваше.
7 Цялата земя е успокоена и утихнала;
възклицават с песни;
8 дори кипарисите и ливанските кедри
се радват за тебе, казвайки:
Сега, откакто си повален, дървар не излиза против нас.
9 Шеол отдолу се раздвижи заради тебе,
за да те посрещне, когато дойдеш;
заради тебе събуди мъртвите, всички земни първенци,
вдигна от престола им всички царе на народите.
10 Те всички ще ти рекат:
И ти ли отслабна като нас? Стана ли равен на нас?
11 Великолепието и шумът на твоите псалтири се снишиха до шеол;
червеи се протягат под тебе и червеи те покриват.
12 Как падна от небето, ти Деннице, сине на зората!
Отсечен до земята – ти, който поваляше народите!
13 А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата,
ще възвиша престола си над Божиите звезди
и ще седна на планината в събранието на боговете,
в най-крайните страни на Севера.
14 Ще възляза над облачните висини,
ще бъда подобен на Всевишния.
15 Обаче ти ще се снишиш до шеол,
до най-долните дълбочини на бездната.
16 Онези, които те видят, ще се взрат в тебе,
ще те разгледат и ще питат:
Този ли е човекът, който разтърсваше земята,
който разклащаше царствата,
17 който опустоши света,
който съсипа градовете му
и не пускаше затворниците си да се върнат по домовете си?
18 Всички царе на народите почиват в слава – всеки в своята гробница,
19 а ти си отхвърлен от гроба си като презрян филиз,
като дреха на убити, на прободени от меч, на слизащи сред камъните на бездната.
Като потъпкан под нозе труп
20 ти не ще се съединиш с тях в погребение,
защото си погубил земята си и си избил своя народ.
Родът на нечестивите никога не ще се споменава отново.
21 Пригответе клане за чадата му
заради беззаконието на бащите им;
за да не станат и да завладеят земята,
и да покрият лицето на света с градовете си.
22 Аз ще се надигна против тях – казва Господ на силите, –
и ще излича от Вавилон името му и всичко останало –
и син, и внук – казва Господ. –
23 И ще го обърна в място за ежове и във водни локви;
и ще го помета с метлата на гибелта – казва Господ на силите.

Пророчество против Асирия

24 Господ на силите се закле, казвайки:
Както намислих, така ще бъде
и както реших, така ще стане.
25 Аз ще съкруша Асириеца в земята Ми
и ще го стъпча на планините Ми.
Тогава хомотът му ще се вдигне от Моя народ,
и товарът му ще се снеме от плещите им.
26 Това е решението, взето за цялата земя,
и тази е ръката, която се простира над всички народи.
27 Защото Господ на силите взе решение, и кой ще го осуети?
Ръката Му е простряна и кой ще я върне назад?

Пророчество против Филистимската земя

28 В годината, в която умря цар Ахаз, дойде следното пророчество: –
29 Не се радвай, цяла Филистимска земьо,
загдето се строши тоягата, която те порази;
понеже от корена на змията ще излезе ехидна
и плодът ѝ ще бъде огнен хвъркат змей.
30 Първородните на сиромаха ще намерят храна
и немотните ще почиват в безопасност,
а твоя корен с глад ще уморя
и останалите от тебе ще бъдат убити.
31 Ридайте, порти! Реви от болка, граде!
Ще се раздробиш ти, Филистимска земьо!
Защото от север иде дим
и в редовете му няма ни един изморен.
32 Тогава какъв отговор ще бъде даден на посланиците на народа ни? –
Това, че Господ е утвърдил основите на Сион
и там ще прибягват наскърбените от народа Му.
© Библейска лига - България

15

Пророчество против Моав

1 Пророчество за Моав:
Ар Моавски е погубен, през нощта е разорен!
Кир Моавски е погубен, през нощта е разорен!
2 Той възлиза към Баит и Девон, към високите си места, за да плаче;
Моав ридае над Нево и Медева.
Всяка негова глава е обръсната,
всяка брада – отрязана.
3 По улиците те се опасват с вретища;
по покривите и по площадите
всички ридаят, потънали в плач.
4 И Есевон плаче, и Елеала;
гласът им се чува чак до Яса.
Затова въоръжените моавски мъже ридаят;
душата на всеки трепери.
5 Сърцето ми ридае за Моав;
благородните му бягат до Сигор, до Еглат-Шелишия.
Възлизат с плач по пътя за Луит,
по пътя към Хоронаим оплакват изтреблението си.
6 Водите на Нимрим са пресъхнали
и тревата е изсъхнала, моравата – изчезнала,
няма нищо зелено.
7 Затова богатството, което бяха събрали,
и онова, което бяха скътали,
те отнасят отвъд долината на върбите.
8 Техният плач оглася всички предели на Моав,
тяхното ридание стига чак до Еглаим,
техният вопъл – чак до Беер-Елим.
9 Водите на Димон са пълни с кръв,
но Аз ще докарам още злини върху Димон,
лъвове – върху оцелелите от Моав
и върху останалите на земята.
© Библейска лига - България

16

1 Пращайте агнетата за княза на земята
от Села през пустинята
до хълма на Сионовата дъщеря.
2 Подобно на скитаща се птица,
изпъдена от гнездото си,
ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.
3 Дай ни съвет, извърши правосъдие;
по пладне направи сянката си като нощ.
Скрий изпъдените, не издавай скитащите се.
4 Моите бегълци нека се приютят при тебе, Моаве;
бъди им заслон от разорителя.
Защото грабителят ще изчезне, разорителят ще престане,
потисниците ще се изтребят от земята.
5 И с любов ще се утвърди престол;
и на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър,
онзи, който съди и търси правосъдие, и бърза да върши правда.
6 Чували сме за гордостта на Моав (той е много горд),
за високоумието му, за гордостта му и яростта му,
но лъжливите му самохвалства са суетни.
7 Затова Моав ще възридае за Моав –
всички ще възридаят.
Оплаквайте и скърбете за питите със стафиди на Кир-Аресет.
8 Нивята на Есевон и лозята на Севма са посърнали;
господарите на народите счупиха отбраните му лози,
които се простираха до Язир и се извиваха към пустинята;
клоните им се разпростираха и отиваха чак до морето.
9 Затова, както Язир плаче, и аз плача за лозята на Севма.
Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало.
Няма вече радост по време на гроздобера ти и по време на жетвата ти.
10 Отнето е веселието и радостта от плодоносното поле,
няма в лозята ти песни, нито радостни гласове;
няма кой да тъпче в линовете и да изстисква виното,
защото Аз сложих край на веселбите.
11 Затова сърцето ми оплаква като арфа Моав,
душата ми – Кир-Аресет.
12 И когато Моав, уморен от високите си места,
се яви и влезе в капището си да се помоли,
той няма да сполучи.
13 Това е словото, което Господ вече беше изрекъл относно Моав.
14 А сега Господ говори:
За три години, както наемник ги отброява,
славата на Моав ще изпадне в презрение
с цялото му голямо множество,
а остатакът ще бъде много малък и незначителен.
© Библейска лига - България

17

Пророчество против Дамаск

1 Пророчество за Дамаск:
Ето, Дамаск не ще бъде вече град,
а ще бъде грамада развалини.
2 Градовете на Ароир ще бъдат напуснати;
те ще служат за стада,
които ще лежат и не ще има кой да ги плаши.
3 Крепостта ще изчезне от Ефрем и царската сила от Дамаск;
и с останалите от Сирия ще бъде същото като със славата на израиляните –
казва Господ на силите.
4 И в оня ден славата на Яков ще се смали
и тлъстината на месата му ще измършавее.
5 И ще бъде както когато жетварят хване стръковете жито
и жъне класовете с мишцата си;
да, ще бъде както когато събира някой класове в Рафаимската долина.
6 Но ще останат малко паберки,
както при отърсването на маслината –
две-три зърна на върха на по-високите клони,
четири-пет на по-крайните клончета на някое плодно дърво –
казва Господ, Израилевият Бог.
7 В оня ден човеците ще погледнат към Създателя си
и очите им ще се обърнат към Святия Израилев.
8 Те не ще гледат към жертвениците – дело на ръцете им,
нито ще се взират в онова, което са изработили пръстите им,
нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
9 В оня ден укрепените им градове
ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх,
които бяха оставени заради израиляните;
и всичко ще бъде пусто.
10 Защото си забравил Бога, твоя Спасител,
и не помниш Канарата, твоята сила,
затова, макар да си насадил приятни градини
и да отглеждаш чужди лози;
11 макар че в деня, когато ги насади, загради ги с плет,
и се грижеше те да растат, и посаденото рано да цъфне,
жетвата ще бъде оскъдна в деня на скръб
и на неизцелима печал.
12 О! Шум от много народи, които бучат като бученето на бурно море!
О, рев на племената –
реват като прииждащ порой!
13 Ще реват народите като прииждащи води;
но Бог ще ги смъмри, те ще бягат далеч,
гонени пред вятъра като плява по хълмовете,
като въртящ се прах пред вихрушка.
14 Привечер, ето, изведнъж ужас!
И преди да съмне, ги няма!
Това е делът на тези, които ни обират,
и съдбата на онези, които ни грабят.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи