Хронологичен / ден 198

Стар Завет

4 Царе

18

Езекия – цар на Юда

1 В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, синът на Юдовия цар Ахаз. 2 Той беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря. 3 Той върши това, което бе право пред Господа, точно като баща си Давид: 4 събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и счупи медната змия, която Мойсей беше направил, защото по онова време израиляните още ѝ кадяха; и я нарече Нехущан. 5 На Господа, Израилевия Бог, се уповаваше. Нямаше подобен на него между всички Юдови царе – нито преди него, нито след него; 6 защото се прилепи към Господа, не се откъсна от Него и опази заповедите, които Господ бе дал на Мойсей. 7 И Господ беше с него; където и да отидеше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му беше повече васал. 8 Той порази филистимците до Газа и околностите ѝ – от наблюдателна кула до укрепен град.
9 А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар излезе против Самария, обсади я 10 и след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария беше превзета. 11 И асирийският цар отведе израиляните в плен в Асирия и ги настани в Ала, в Гозан при река Авор, и в мидийските градове; 12 защото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, но престъпиха завета Му – всичко, което бе заповядал Господният слуга Мойсей – нито послушаха, нито го извършиха.
13 А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахериб излезе против всички укрепени Юдови градове и ги превзе.
14 Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахиш да кажат: Съгреших; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще платя. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато. 15 И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царския дом. 16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

Сенахериб заплашва Ерусалим

17 Но асирийският цар прати от Лахиш Тартан, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те тръгнаха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива. 18 И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиахим, Хелкиевият син, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син. 19 Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш? 20 Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш, че си въстанал против мене? 21 Виж, ти се надяваш на тояга, на онази пречупена тръстика, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, Фараон, за всички, които се надяват на него. 22 Но ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте? 23 Сега спогоди се с господаря ми, асирийския цар, а аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи. 24 Как ще отблъснеш ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и за конници! 25 Без волята на Господа ли дойдох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Иди против тази земя и я съсипи. 26 Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуе народът, който е на стената. 27 Но Рапсак им рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си? 28 Тогава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар: 29 Така казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката му. 30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ви избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. 31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си, 32 докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя, изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя, земя, изобилстваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато ви убеждава, като казва: Господ ще ни избави. 33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар. 34 Къде са боговете на Хамат и Арфад? Къде са боговете на Сефарваим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 35 Кой измежду всички богове на разните страни е избавил земята си от моята ръка, че да избави Еова Ерусалим от ръката ми? 36 А народът мълчеше и не му отговори ни дума; защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте. 37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.
© Библейска лига - България

2 Летописи

29

Езекия освещава храма

1 Езекия беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариевата дъщеря. 2 Той върши това, което бе право пред Господа, точно както баща му Давид. 3 В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи. 4 И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и им рече: 5 Слушайте ме, левити; осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на бащите ви, и изнесете нечистотата от светилището. 6 Защото бащите ни са отстъпили и са сторили зло пред Господа, нашия Бог, и са Го оставили, и са отвърнали лицата си от Господнето обиталище, и са обърнали гръб; 7 те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили тамян, нито са принасяли всеизгаряния в светилището на Израилевия Бог. 8 Затова гняв от Господа се стовари върху Юда и Ерусалим; и Той ги предаде на беди, и да бъдат за присмех и поругание, както виждате с очите си. 9 Защото, ето, бащите ни са паднали от меч и поради това синовете ни, дъщерите ни и жените ни са в плен. 10 Сега имам сърдечно желание да сключим завет с Господа, Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв. 11 Чада мои, не бъдете сега небрежни, защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.
12 Тогава станаха левитите: Маат – Амасаевият син, и Йоил – Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци Киш – Авдиевият син, и Азария – Ялелеиловият син; от гиршомците Йоах – Земовият син, и Еден – Йоаховият син; 13 от Елисафановите потомци Симри и Еиил; от Асафовите потомци Захария и Матания; 14 от Емановите потомци Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци Семая и Узиил; 15 и те, като събраха братята си, та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господнето слово, да очистят Господния дом. 16 Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичко нечисто, което намериха в Господния храм; а левитите взеха, та го изнесоха вън, в потока Кедрон. 17 На първия ден от първия месец започнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха. 18 Тогава влязоха при цар Езекия и казаха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгаряне с всичките му прибори и трапезата за присъствените хлябове с всичките ѝ прибори; 19 при това приготвихме и осветихме всички вещи, които цар Ахаз в царуването си оскверни, когато отстъпи; и ето ги пред Господния олтар.
20 Тогава цар Езекия стана рано и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом. 21 И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар. 22 И тъй, те заклаха телетата, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара; заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; също и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара. 23 После приведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях; 24 тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда всеизгарянето и приносът за грях да станат за целия Израил. 25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири, и с арфи, според заповедта на Давид и на царския ясновидец Гад и на пророк Натан; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му. 26 И левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците – с тръбите си. 27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато започна всеизгарянето, започна и пеенето на Господа с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давид. 28 А цялото събрание се кланяше и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато, докато се извърши всеизгарянето. 29 И като свършиха принасянето, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха. 30 Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. И те пееха с веселие; и се наведоха, та се поклониха.
31 След това Езекия, каза: Сега, като сте се осветили пред Господа, пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарствени приноси; и всеки, когото сърцето предразполагаше, принесе и всеизгаряне. 32 И броят на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет телета, сто овена и двеста агнета; всички тези бяха за всеизгаряния на Господа; 33 а посветените животни за жертва бяха шестотин говеда и три хиляди овце.
34 Свещениците обаче бяха малцина и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова братята им, левитите, им помогнаха, докато се свърши работата и докато се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна чистота да се освещават, отколкото свещениците. 35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом. 36 И Езекия, и целият народ се радваха, загдето Бог беше предразположил Своя народ; понеже това нещо стана ненадейно.
© Библейска лига - България

30

Езекия прави пасха на Господа

1 След това Езекия прати вест по цял Израил и Юда, писа още и писма на Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог. 2 Защото царят и първенците му, и цялото общество в Ерусалим се бяха съветвали да направят пасхата във втория месец. 3 Понеже не можаха да я направят на точното време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Ерусалим. 4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество. 5 Затова решиха да прогласят по цял Израил – от Вирсавее до Дан – покана да дойдат, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.
6 И тъй, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по цял Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израил, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израил, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе. 7 Не бъдете като бащите си и като братята си, които престъпваха законите на Господа, Бога на бащите ви и Той ги предаде на опустошение, както виждате. 8 Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв. 9 Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и на чадата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него. 10 Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя, чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях. 11 Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Ерусалим. 12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.
13 И се събра в Ерусалим много народ, за да пази празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание. 14 И станаха, та махнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, махнаха и всички кадилни олтари и ги хвърлиха в потока Кедрон. 15 Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците, и левитите, засрамени, се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом. 16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Мойсей; и свещениците ръсеха с кръвта, подадена им от ръката на левитите. 17 И понеже имаше мнозина в събранието, които не се бяха осветили, левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета, за всички, които не бяха чисти, за да ги посветят на Господа. 18 При все че голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не се бяха очистили, все пак ядоха пасхата, не според предписанието; защото Езекия се бе помолил за тях: Благият Господ да бъде милостив към всеки, 19 който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите му, ако и да не е очистен според очистването, изисквано за светилището. 20 И Господ послуша Езекия и прости на народа. 21 И израиляните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа. 22 И Езекия говори насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха примирителни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.
23 Тогава цялото общество се съгласи да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие. 24 Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си. 25 И се развеселиха всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израил, и чужденците, надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.
26 Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломон, Давидовия син, не бе ставало такова нещо в Ерусалим. 27 След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.
© Библейска лига - България

31

1 А като се свърши всичко това, всички израиляни, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове и изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците по цял Юда и Вениамин, също и в Ефрем и Манасия, докато унищожиха всички. Тогава всички израиляни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост.

Приноси за хваление

2 Тогава Езекия определи отрядите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всеки според службата му на свещеник или левит, за всеизгаряния и примирителни приноси, за служба, за хваление и славословие при портите на Господния дом. 3 Даде и царския дял от имота си за всеизгарянията – за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и по новолунията, и на празниците, според предписанието в Господния закон. 4 Заповяда още на народа, който живееше в Ерусалим, да дава дела на свещениците и на левитите, за да могат да изпълняват точно Господния закон. 5 И щом се издаде тази заповед, израиляните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всички земни произведения; донесоха още в изобилие и десятъците от всяко нещо. 6 И израиляните, и юдеите, които живееха в Юдовите градове, също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от святите неща, посветени на Господа, техния Бог, и ги струпаха на купове. 7 В третия месец започнаха да правят куповете и в седмия месец свършиха. 8 И когато дойдоха Езекия и първенците, и видяха куповете, благословиха Господа и Неговия народ Израил. 9 Сетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете. 10 И първосвещеникът Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак започнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита и остана много; защото Господ е благословил народа Си; и останалото е този голям склад. 11 Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха, 12 в тях внесоха честно приносите, десятъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитът Хонения и след него брат му Семей. 13 А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария, Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Йозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Веная бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей. 14 А Коре, синът на левита Емна, вратар на Източната порта, бе над нещата, доброволно принесени на Бога, за да раздава Господните приноси и пресветите неща. 15 А под него в градовете на свещениците бяха Еден, Минямин, Исус, Семая, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отрядите им – както на големия, тъй и на малкия. 16 Те раздаваха още и на всички от мъжки пол от три години и нагоре, чиито имена бяха в родословните регистри – на всички, които отиваха в дома Господен за ежедневните си служби и задължения, според отрядите им. 17 Раздаваха и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отрядите им, 18 и на цялата им челяд – на жените им и на синовете им, и на дъщерите им – в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на святите неща. 19 А колкото до Аароновите потомци, свещениците, които живееха в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град мъже, определени по име, да раздават дялове на всички от мъжки пол между свещениците и на всички преброени между левитите. 20 Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро и право, и вярно пред Господа, своя Бог. 21 Всичко, което предприемаше по служенето на Божия дом и по изпълнението на закона и заповедите, той вършеше от все сърце, като търсеше своя Бог, и успяваше.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

48

1 Песен. Псалом на Кореевите синове.
Велик е Господ; и твърде достохвален
в града на нашия Бог, на Своя свят хълм.
2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя
е хълмът Сион;
по северните му страни
е градът на великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 Защото, ето, царете се събраха;
всички минаха покрай него.
5Те като видяха, почудиха се,
смутиха се, спуснаха се на бяг.
6 Трепет ги обзе там,
болки като на раждаща жена.
7 С източния вятър
Ти съкрушаваш тарсиските кораби.
8 Каквото бяхме чули, това и видяхме
в града на Господа на силите, в града на нашия Бог,
който Бог довека ще утвърди. (Села.)
9 Размишляваме, Боже, за Твоята милост всред Твоя храм.
10 Според името Ти, Боже, е и възхвалата Ти до краищата на земята;
десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион,
нека се радват Юдовите дъщери,
заради Твоите присъди.
12 Обиколете Сион и обходете го;
пребройте кулите му;
13 обърнете внимание на укрепленията му;
разгледайте палатите му;
за да разказвате на поколението след вас.
14 Защото този Бог е наш Бог до вечни векове;
Той ще ни ръководи до самата смърт.
© Библейска лига - България