Хронологичен / ден 217

Стар Завет

Еремия

1

1 Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя, 2към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му, 3и в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.

Призоваването на Еремия

4 И Господнето слово дойде към мене: 5 Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите. 6 Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете. 7 А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш. 8 Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ. 9 Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти. 10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш. 11 И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво. 12 Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си. 13 И втори път дойде Господнето слово към мене: Какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север. 14 Тогава Господ ми рече:
От север ще избухне зло
върху всички жители на тази земя.
15 Защото, ето, Аз ще повикам
всички племена на северните царства – казва Господ. –
И те ще дойдат, и всеки ще постави своя престол
при входа на ерусалимските порти;
и срещу всички околни стени
и срещу всички Юдови градове.
16 И ще произнеса Аз присъдите Си против тях
поради всичките им беззакония,
загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове,
и се покланяха на делата на своите ръце.
17 А ти опаши кръста си!
Стани и им кажи всичко, което ще ти заповядам.
Да не се уплашиш от тях,
да не би Аз да те уплаша пред тях.
18 Защото, ето, Аз те поставих днес
като укрепен град, железен стълб,
като медни стени против цялата земя –
против царете на Юда, против първенците му,
против свещениците му, и против народа на тази земя.
19 Те ще воюват против тебе,
но няма да ти надвият,
защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.
© Библейска лига - България

2

Израил забравя Бога

1 И словото Господне дойде към мене:
2 Иди и прогласи в ушите на Ерусалимската дъщеря:
Така казва Господ: Помня
предаността на твоята младост,
любовта ти, когато беше невеста,
как Ме следваше в пустинята,
в непосята земя.
3 Израил беше светиня на Господа,
първак на рожбите Му;
всички, които го пояждаха, бяха счетени за виновни;
зло ги постигаше – казва Господ.
4 Чуйте словото Господне, доме Яковов,
и всички родове на Израилевия дом.
5 Така казва Господ:
Каква неправда намериха в Мене бащите ви,
че се отдалечиха от Мене,
и ходеха след суетата, и станаха суетни?
6 И не рекоха: Къде е Господ,
Който ни изведе от Египетската земя,
Който ни води през пустинята,
през страна пуста и пълна с пропасти,
през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина,
през страна, по която не минаваше човек,
и където човек не живееше?
7 И въведох ви в плодородна страна,
за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ.
Но като влязохте, осквернихте земята Ми
и направихте мерзост наследството Ми.
8 Свещениците не казаха: Къде е Господ?
Законоведците не Ме познаха;
и управниците станаха престъпници против Мене
и пророците пророкуваха чрез Ваал,
и ходеха след безполезните идоли.
9 Затова Аз още ще се съдя с вас – казва Господ –
и с внуците ви ще се съдя.
10 Защото идете в Китимските острови и вижте,
пратете в Кедар, та разгледайте внимателно
и вижте, ставало ли е такова нещо,
11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове?
Моят народ, обаче, размени славата Ми срещу онова, което не носи полза.
12 Ужасете се, небеса, поради това;
настръхнете, смутете се премного – казва Господ. –
13 Защото две злини стори Моят народ:
остави Мене – извора на живите води,
и си издълба водоеми, пукнати водоеми,
които не могат да държат вода.
14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е?
Тогава защо стана пленник?
15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха,
и запустиха земята му;
градовете му са изпогорени и обезлюдени.
16 Още и синовете на Мемфис и Тафнес
строшиха темето на главата ти.
17 Не докара ли ти това сам на себе си,
като остави Господа, своя Бог,
когато те водеше в пътя?
18 И сега защо ти е пътят за Египет?
Да пиеш водата на Нил ли?
Или защо ти е пътят за Асирия?
Да пиеш водата на Ефрат ли?
19 Твоето нечестие ще те накаже
и твоите престъпления ще те изобличат;
познай и виж, че е зло и горчиво нещо
дето си оставил Господа, своя Бог,
и дето нямаш страх от Мене, –
казва Господ, Еова на силите.
20 Защото отдавна съм строшил хомота ти
и съм разкъсал връзките ти;
и ти рече: Няма вече да съгрешавам;
а между това, на всеки висок хълм
и под всяко зелено дърво
лягаше като блудница.
21 А пък Аз те бях насадил
като лоза отбрана,
семе съвсем чисто;
как тогава се обърна в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?
22 Затова ако и да се умиеш с луга
и да употребиш много сапун,
пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене –
казва Господ Еова. –
23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила,
не съм ходила след Вааловците?
Виж пътя си в долината,
познай какво си сторила,
подобно на камила, която бързо припка насам-натам из пътищата;
24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята,
която вдъхва въздух със страст в душата си;
в устрема ѝ кой може да я отвърне?
Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея, –
в месеца ѝ ще я намерят.
25 Пази ногата си да не ходи боса
и гърлото си – от жажда.
Но ти рече: Няма надежда, не;
защото залюбих чужденци
и след тях ще тръгна.
26 Както се посрамва крадецът, когато го хванат,
така ще се посрами Израилевият дом;
те, царете им, първенците им,
свещениците им и пророците им,
27 които казват на дървото: Ти си мой отец,
и на камъка: Ти си ме родил.
Те обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си,
но пак във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.
28 Но къде тогава са твоите богове, които си направи?
Те нека станат, ако могат да те избавят
във времето на бедствието ти!
Защото колкото са градовете ти,
толкова са и боговете ти, Юдо.
29 Защо искате да се съдите с Мене?
Вие всички сте съгрешили против Мене – казва Господ. –
30 Напразно поразих чадата ви –
те не приеха да се поправят;
собственият ви меч пояде пророците ви
като лъв-изтребител.
31 О, роде, вижте словото на Господа, Който казва:
Бил ли съм Аз пустиня за Израил,
или земя на мрачна тъмнина?
Защо тогава казва народът Ми:
Ние сме скъсали връзките си,
не щем да дойдем вече при Тебе?
32 Може ли девица да забрави украшението си
или невеста – накита си?
Но Моят народ Ме е забравял безбройни дни.
33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов!
Така си научила и лошите жени на твоите пътища!
34 Също и по полите ти се намира кръвта на невинни сиромаси,
които ти не хвана при разбиването.
35 При все това ти казваш: Понеже съм невинна,
гневът Му ще ме отмине.
Ето, Аз ще се съдя с тебе
загдето казваш: Не съм съгрешила.
36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си?
Ще се посрамиш и от Египет,
както се посрами от Асирия.
37 Ще излезеш и оттам
с ръце на главата си,
защото Господ отхвърли онези,
на които се уповаваш,
и те няма да ти помогнат.
© Библейска лига - България

3

1 Казват: Ако напусне някой жена си
и тя си отиде от него, и се омъжи за друг,
ще се върне ли той пак при нея?
Не би ли се осквернила съвсем земята?
А ти си блудствала с много любовници,
но при все това върни се при Мене – казва Господ.
2 Повдигни очите си към високите места
и виж къде не са блудствали с тебе.
По пътищата си седяла да ги чакаш,
както арабин в пустинята,
и си осквернила земята
с блудството си и със злодеянията си.
3 По тази причина дъждовете бяха задържани –
не валя пролетен дъжд;
но все пак ти имаше чело на блудница –
отказваше да се срамуваш.
4 Няма ли да викнеш отсега към Мене:
Отче мой, Ти си наставникът на младостта ми?
5 Ще държи ли Той гнева Си завинаги?
Ще го пази ли докрай?
Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

Отстъпницата Израил

6 Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там. 7 И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. 8 И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства. 9 И с невъздържаното си блудство тя оскверни земята, и прелюбодейства с камъните и дървата. 10 А при всичко това сестра ѝ, невярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ. 11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. 12 Иди и прогласи тези слова на север, като речеш:
Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, –
и Аз няма да стоваря гнева Си върху тебе,
защото съм милостив – казва Господ, –
и не ще пазя гняв завинаги.
13 Само признай беззаконието си,
че си станала престъпница против Господа, своя Бог,
и безогледно си отивала при чужденците
под всяко зелено дърво,
и че не си послушала гласа Ми – казва Господ.
14 Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, –
защото Аз съм ви съпруг;
и ще ви взема – един от град и двама от род,
и ще ви въведа в Сион;
15 и ще ви дам пастири по Моето сърце,
които ще ви пасат със знание и разум.
16 И в онези дни – казва Господ, –
когато се умножите и нараснете по земята,
няма вече да се говори: Ковчегът на завета Господен!
Нито ще им дойде той наум,
нито ще си спомнят за него, нито ще идват при него,
нито ще се прави това повече.
17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен;
и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне.
И няма да ходят вече според упорството на злото си сърце.
18 В онези дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом
и те ще дойдат заедно от северната страна
в земята, която дадох в наследство на бащите ви.
19 И казах: Как да те поставя сред чадата
и да ти дам желаната земя,
преславно наследство на много народи.
Още казах: Ти ще ме назовеш Отец мой
и няма да се отвърнеш от Мене.
20 Наистина, както жена изневерява на мъжа си,
така и вие Ми изневерихте,
доме Израилев – казва Господ.
21 По високите места се чува глас –
плачът и молбите на израиляните;
защото извратиха пътя си,
забравиха Господа, своя Бог.
22 Върнете се, чада отстъпници,
и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.
Ето, ние идем към Тебе,
защото Ти си Господ, нашият Бог.
23 Наистина, напразно е очакваното от хълмите
и от многото планини спасение;
наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.
24 Защото онази мерзост поглъщаше труда на бащите ни още от младостта ни –
овцете им и воловете им,
синовете им и дъщерите им.
25 Да легнем в срама си
и да ни покрие нашият позор,
защото сме съгрешавали пред Господа, нашия Бог,
ние и бащите ни,
от младостта си чак до днес
и не сме слушали гласа на Господа, нашия Бог.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи