Хронологичен / ден 218

Стар Завет

Еремия

4

1 Ако се върнеш, Израилю –
казва Господ – ако се върнеш към Мене
и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми
и не се поклатиш,
2 и ако в истина, в справедливост и в правда
се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! –
тогава народите ще се благославят в Него
и в Него ще се прославят.
3 Защото така казва Господ
на Юдовите и ерусалимските мъже:
Разорете целините си
и не сейте между тръни.
4 Обрежете се пред Господа
и отнемете краекожието на сърцата си,
мъже Юдови и жители ерусалимски,
за да не излезе яростта Ми като огън
и да не пламне, и да няма кой да я угаси
поради злото на делата ви.

Зло от север

5 Възвестете в Юда
и прогласете в Ерусалим:
Тръбете по земята,
извикайте високо и кажете:
Съберете се и нека влезем в укрепените градове.
6 Издигнете знаме към Сион,
бягайте, не се спирайте,
защото Аз ще докарам зло от север
и голяма погибел.
7 Лъвът излезе от гъсталака си
и изтребителят на народите тръгна –
излезе от мястото си, за да опустоши земята ти,
за да бъдат съсипвани градовете ти ида останат без жители.
8 Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте;
защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.
9 В оня ден – казва Господ, –
сърцето на царя ще примре
и сърцето на първенците,
ще се смутят свещениците
и пророците ще се ужасят.
10 Тогава рекох: О, Господи Еова!
Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Ерусалим,
като си казал: Мир ще имате, –
когато, напротив, мечът е опрял до душата ни.
11 В онова време ще рекат на този народ и на Ерусалим:
От високите места на пустинята духа горещ вятър
към дъщерята на Моя народ,
не за да вее, нито да очиства.
12 Да! Силен вятър ще дойде от тези места към Мене
и Аз сега ще произнеса присъди против тях.
13 Ето, като облак ще се издигне,
и колесниците му – като вихрушка,
конете му са по-леки от орлите.
Горко ни! Защото сме разорени.
14 Ерусалиме, измий сърцето си от зло,
за да се избавиш;
докога ще гнездят в тебе лошите ти помисли?
15 Защото глас се носи от Дан
и прогласява скръб от Ефремовата планина:
16 Обявете на народите,
прогласете на Ерусалим,
че идат обсадители от далечна страна
и надават вик против Юдовите градове.
17 Като полски пъдари са го обиколили отвсякъде,
защото се надигна срещу Мене – казва Господ.
18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това.
Това е плодът на твоето нечестие;
наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.
19 Чреслата ми! Чреслата ми!
Боли ме в дълбините на сърцето ми,
сърцето ми стене в мене;
не мога да мълча,
защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
20 Погибел върху погибел се прогласява,
защото цялата земя се опустошава.
Внезапно се раздраха шатрите ми
и завесите ми в един миг.
21 Докога ще гледам знаме
и ще слушам тръбен глас?
22 Защото Моят народ е безумен,
не Ме познава;
глупави чада са и нямат разум;
мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро не умеят.
23 Погледнах земята и ето, тя беше пуста и празна;
погледнах небето – нямаше светлината му.
24 Погледнах към планините и ето, трепереха,
и всички хълми се тресяха.
25 Погледнах – и ето, нямаше човек
и всички небесни птици бяха избягали.
26Погледнах – и ето, плодородната страна бе пуста,
и всичките ѝ градове бяха съсипани
от присъствието на Господа
и от Неговия пламенен гняв.
27 Защото така казва Господ:
Цялата страна ще запустее,
но пълно изтребление няма да нанеса.
28 Затова земята ще жалее
и небето горе ще се помрачи,
защото Аз изговорих това, Аз го замислих
и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.
29От шума на конниците и на стрелците
всеки град ще побегне.
Ще отидат в гъсталаците
и ще се изкачат по скалите;
всеки град ще бъде изоставен
и не ще има човек да живее в тях.
30 А ти, опустошена какво ще направиш?
Ако и с червено да се облечеш,
ако и със златни накити да се украсиш,
ако и с много боя да изпишеш лицето си,
напразно ще се разкрасиш;
любовниците ти ще те презрат, ще искат живота ти.
31 Защото чух вик, сякаш жена ражда,
стон, сякаш ражда първородното си –
вика на Сионовата дъщеря,
която се задъхва, простира ръцете си
и казва: Горко ми сега!
Защото душата ми чезне поради убийците.
© Библейска лига - България

5

Няма ни един праведен

1 Обходете улиците на Ерусалим
и вижте сега, научете и потърсете по площадите му
дали можете намери човек –
дали има някой, който постъпва справедливо и търси честност.
И Аз ще простя на този град.
2 Защото, ако и да казват: Заклевам се в живота на Господа! –
те наистина лъжливо се кълнат.
3 Господи, очите Ти не търсят ли честност?
Ударил си ги, но не ги заболя;
изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление;
втвърдиха лицата си повече от камък;
не искаха да се върнат.
4 Тогава аз рекох:
Навярно това са сиромасите, те са безумни,
защото не знаят пътя Господен,
нито закона на своя Бог.
5 Ще се обърна към големците
и ще говоря с тях;
защото те сигурно знаят пътя Господен
и закона на своя Бог.
Но и те всички са строшили хомота,
разкъсали са връзките.
6 Затова лъв от гората ще ги порази,
вълк от пустинята ще ги ограби,
рис ще причаква край градовете им;
всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан,
защото престъпленията им са много,
отстъпничествата им се умножиха.
7 Как ще ти простя това?
Чадата ти Ме оставиха
и се кълняха в онези, които не са богове;
след като ги наситих, те прелюбодействаха
и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
8 Сутрин са като нахранени коне –
всеки цвили подир жената на ближния си.
9 Няма ли да накажа за това? – казва Господ. –
И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
10 Качете се на стените му и събаряйте,
но не нанасяйте пълно изтребление:
махнете колоните му,
защото не са Господни.
11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом
се отнесоха много предателски към Мене – казва Господ.
12 Отрекоха се от Господа,
казвайки: Не Той ни заплашва с това
и няма да ни постигне зло,
нито ще видим меч или глад.
13 Пророците са вятър
и слово Господне няма в тях;
на самите тях ще се сбъдне това.
14 Затова, така казва Господ, Бог на силите:
Понеже изговаряш тези думи,
ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън,
а тези люде – дърва и той ще ги пояде.
15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас
народ отдалеч – казва Господ,-
народ траен е той, народ старовременен,
народ, чийто език не знаеш,
нито разбираш какво говори.
16 Колчанът му е като отворен гроб,
всички те са юнаци.
17 Ще изпоядат жетвата ти и хляба ти,
който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат;
ще изпоядат овцете ти и воловете ти,
ще изпоядат лозята ти и смокините ти,
ще разбият с меч укрепените ти градове,
на които ти се уповаваш.
18 Но и в онези дни – казва Господ, –
няма да ви изтребя докрай.
19 И когато кажете: Защо Господ, нашият Бог,
ни стори всичко това?
Тогава да им отговориш:
Както Ме оставихте
и служихте на чужди богове във вашата земя,
така ще служите на чужденците в една земя, която не е ваша.
20 Известете това на Якововия дом
и прогласете го в Юда, като кажете:
21 Чуй сега това, глупав и неразумен народе,
който има очи, но не вижда;
който има уши, но не чува.
22 Не се ли боите от Мене? – казва Господ. –
Няма ли да треперите пред Мене?
Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето
и то не може да я премине.
Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да я преодолеят;
при все че бучат, пак няма да я преминат.
23 Но този народ има бунтовно, непокорно сърце;
възбунтува се и си отиде.
24 Не казва в сърцето си:
Нека се боим сега от Господа, нашия Бог,
Който дава ранния и късния дъжд на времето му,
Който пази за нас определените седмици на жетвата.
25 Вашите беззакония отвърнаха тези неща,
вашите грехове ви лишиха от доброто.
26 Защото се намират сред
народа Ми нечестивци,
които, наблюдавайки както причакващ ловец,
полагат примки, ловят човеци.
27 Както клетка е пълна с птици,
така къщите им са пълни с измама,
чрез която те се възвеличиха и обогатиха,
28 затлъстяха, лъщят:
да, надминават делата на нечестивите;
не защитават делото – делото на сирачето, за да благоденстват,
и правото на бедните не отсъждат.
29 Няма ли да накажа за това? – казва Господ. –
Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
30 Удивително и ужасно нещо стана в тази земя:
31 пророците пророкуват лъжливо
и свещениците господстват чрез тях.
И Моят народ обича това.
А какво ще правите накрая?
© Библейска лига - България

6

Насип против Ерусалим

1 Вениаминци, бягайте от Ерусалим,
затръбете в Текоа и издигнете знак в Бет-Акерем,
защото зло предстои от север и голяма погибел.
2 Красивата и изнежена жена –
Сионовата дъщеря – ще изтребя.
3 Овчарите и стадата им ще дойдат при нея,
ще разпънат шатри около нея,
ще пасат всеки на мястото си.
4 Ще извикат: Гответе война против нея,
станете и нека тръгнем по пладне.
Горко ни! Защото преваля денят,
защото се простират вечерните сенки.
5 Станете и нека вървим през нощта,
и да съборим палатите ѝ,
6 защото така казва Господ на силите:
Отсечете дърветата ѝ,
и издигнете насип против Ерусалим;
този град трябва да бъде наказан –
само насилие има в него.
7 Както блика вода от извора,
така блика злото от него;
насилие и грабеж се чува в него,
пред Мене непрестанно има болест и рани.
8 Приеми поука, Ерусалиме,
да не би да се отвърне душата Ми от тебе,
да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
9 Така казва Господ на силите:
Ще берат и ще оберат останалите от Израил като лозе;
простри ръката си като гроздоберач към пръчките.
10 Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят?
Ето, ухото им е необрязано и те не могат да чуват;
ето, словото Господне стана обект на присмех за тях,
не намират наслада в него.
11 Затова съм пълен с яростта на Господа,
уморих се да се въздържам.
Ще я излея върху децата по улиците
и върху събранието на младежите,
ще бъдат грабнати мъж с жена,
старец заедно с престарял.
12 Къщите им ще преминат у други,
заедно с нивите и жените им,
защото ще простра ръката Си
върху жителите на тази страна – казва Господ. –
13 Защото от малък до голям – всеки от тях се е предал на сребролюбие,
и от пророк до свещеник –
всеки постъпва лъжливо.
14 Повърхностно са лекували те раната на народа Ми,
като са казвали: Мир, мир! А пък мир няма.
15 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости?
Не, никак не ги досрамя,
нито са знаели да почервенеят.
Затова ще паднат след падащите,
ще бъдат поваляни, когато ги накажа – казва Господ.
16 Така казва Господ:
Застанете на пътищата и вижте;
и попитайте за древните пътеки,
къде е добрият път, и ходете по него,
и ще намерите покой за душите си.
Но те рекоха: Не щем да ходим по него.
17 Поставих и пазачи над вас
и казах: Слушайте гласа на тръбата.
Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18Затова чуйте народи,
и ти, Израилево събрание, знай какво ще им се случи.
19 Чуй, земьо!
Ето, Аз ще докарам зло върху този народ,
плод на помислите им,
защото не послушаха словата Ми,
а колкото за закона Ми – те го отхвърлиха.
20 Защо ми е ливанът, който донасят от Шева,
и благовонната тръстика от далечна страна?
Всеизгарянията ви не са Ми приятни,
нито жертвите ви – угодни.
21 Затова така казва Господ:
Ето, Аз ще поставя пред този народ препънки,
в които ще се спъват бащи и синове заедно;
съседът и приятелят му ще загинат заедно.
22 Така казва Господ:
Ето, народ иде от северната страна,
велик народ ще се повдигне от краищата на земята.
23 Лък и копие държат,
жестоки са и немилостиви;
гласът им бучи като море,
възседнали са на коне,
наредени като воини за бой,
против тебе, дъще Сионова.
24 Откакто чухме вест за тях,
ръцете ни отслабнаха,
мъки ни обзеха и болки,
като на жена, която ражда.
25 Не излизайте на полето и на път не ходете,
защото мечът на врага и ужас са от всяка страна.
26 О, дъще на Моя народ, препаши се с вретище
и се валяй в пепел;
жалей като за едничък син, заплачи горчиво,
защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
27 Поставих те за изпитател и крепост между народа Ми,
за да можеш да знаеш и да изследваш пътя му.
28 Те всички са непоправими отстъпници, които разпространяват клевети;
мед и желязо са;
те всички са развратители.
29 Духалото изгоря;
оловото се изгуби от огъня:
леярят го топи напразно,
защото злите не се отделиха.
30 Сребро за смет ще ги нарекат,
защото Господ ги е отхвърлил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи