Хронологичен / ден 219

Стар Завет

Еремия

7

Лъжливите думи са безполезни

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа:
2 Застани при портата на дома Господен
и възгласи там това слово, като кажеш:
Слушайте словото Господне, всички синове на Юда,
които влизате през тези порти, за да се поклоните на Господа.
3 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог:
Поправете пътищата си и делата си
и Аз ще ви утвърдя на това място.
4 Не се уповавайте на лъжливи думи, та да казвате:
Храмът Господен, храмът Господен,
храмът Господен е това.
5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си,
ако съдите съвършено право между човека и ближния му;
6 ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата
и не проливате невинна кръв на това място,
нито следвате чужди богове във ваша вреда,
7 тогава ще ви направя да живеете на това място –
в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.
8 Ето, вие се уповавате на лъжливи думи,
от които няма да се ползвате.
9 Като крадете, убивате, прелюбодействате
и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал,
и следвате други богове, които не сте познавали,
10 идвате ли после да стоите пред Мене в този дом,
който се нарича с Моето име,
и да казвате: Отървахме се – за да вършите всички тези мерзости?
11 Този дом, който се нарича с Моето име,
скривалище за разбойници ли стана във вашите очи?
Ето, сам Аз видях това – казва Господ. –
12 Но идете сега на мястото Ми в Сило,
където отначало установих името Си,
и вижте какво му сторих
поради злодеянието на Моя народ Израил.
13 И сега, понеже извършихте всички тези дела – казва Господ, –
и Аз ви говорех, като ставах рано и говорех, но вие не послушахте,
и ви виках, но не отговорихте,
14 затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име,
на който вие се уповавате,
и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви,
както направих на Сило.
15 И ще ви отхвърля от лицето Си,
както отхвърлих всичките ви братя,
цялото Ефремово потомство.
16 Затова ти недей се моли за този народ,
и не възнасяй вик или молба за него,
нито ходатайствай пред Мене,
защото няма да те послушам.
17 Не виждаш ли какво правят те в Юдовите градове
и по ерусалимските улици?
18 Чадата събират дърва и бащите кладат огън,
а жените месят тестото,
за да направят пити на небесната царица
и да направят възлияния на други богове,
та да Ме разгневят.
19 Но Мене ли разгневяват? – казва Господ. –
Не себе си ли за техен срам?
20 Затова така казва Господ Еова:
Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място –
на човек и на животно,
на полските дървета и на земния плод;
и ще пламне, и няма да угасне.
21 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог:
Прибавете всеизгарянията си към жертвите си
и яжте месото.
22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди
за всеизгаряния и жертви,
когато ги изведох от Египетската земя,
23 но това им заповядах:
Слушайте гласа Ми
и Аз ще ви бъда Бог,
и вие ще Ми бъдете народ;
и ходете по всичките пътища, които ви заповядвам,
за да благоденствате.
24 Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си,
но ходиха по съветите и по упорството на своето нечестиво сърце
и отидоха назад, а не напред.
25 От деня, когато излязоха бащите ви от Египетската земя, до днес
пращах всичките Си слуги – пророците, при вас;
всеки ден ставах рано и ги пращах,
26 но те не Ме послушаха, нито преклониха ухото си,
а закоравиха врата си;
постъпиха по-зле от бащите си.
27 Затова, говори им всички тези слова,
но те няма да те послушат;
извикай към тях,
но те не ще ти отговорят.
28 Тогава им кажи:
Този е народът, който не слуша гласа на Господа, своя Бог,
нито приема наставления;
честността изчезна и се изгуби от устата им.
29 Острижи косата си, дъще Ерусалимска, и я хвърли,
и плачи със силен глас по високите места,
защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

Долината на клането

30 Синовете на Юда сториха това, което бе зло пред Мене – казва Господ. –
Поставиха мерзостите си в дома,
който се нарича с Моето име и го оскверниха.
31 И издигнаха високите места на Тофет,
който е в долината на Еномовия син,
за да горят синовете си и дъщерите си в огън –
нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало наум.
32 Затова, ето, идат дни – казва Господ, –
когато няма да се нарича вече Тофет,
нито Долина на Еномовия син,
а Долина на клането;
защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде;
33 и труповете на тези люде ще бъдат
храна на небесните птици и на земните зверове;
и не ще има кой да ги плаши.
34 Тогава ще прекратя в Юдовите градове
и по ерусалимските улици
гласа на радостта и гласа на веселието,
гласа на младоженеца и гласа на невястата,
защото земята ще запустее.
© Библейска лига - България

8

1 В онова време – казва
Господ – ще извадят от гробовете им
костите на Юдовите царе и костите на техните първенци,
костите на свещениците и костите на пророците,
и костите на ерусалимските жители:
2 и ще ги пръснат пред слънцето и луната
и пред цялото небесно войнство, които те обичаха,
на които служеха и които следваха,
които търсеха и на които се кланяха;
и тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани,
а ще служат за тор по лицето на земята.
3 И смъртта ще бъде по-желана от живота
за всички останали, оцелели от този лош род,
които са останали във всички места, където ги бях изгонил –
казва Господ на силите.

Грях и наказание

4 Кажи им: Така казва Господ:
Който падне, няма ли да стане?
Който се отбие, няма ли да се върне?
5 Защо този ерусалимски народ е отстъпил
и упорито стои в отстъпничество?
Прилепват се към измамата
и отказват да се обърнат.
6 Слушах внимателно и чух, но те не говорят право:
никой не се разкайва за нечестивостта,
никой не казва: Какво сторих!
Всеки се връща в своя път
като кон, който се втурва в боя.
7 Даже щъркелът в небето знае определените си времена;
и гургулицата, и лястовицата, и жеравът
спазват времето на долитането си,
а Моят народ не знае закона Господен.
8 Как казвате: Ние сме мъдри
и законът Господен е с нас?
А истината е, че и него
лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 Мъдрите се посрамиха,
уплашиха се и бяха пленени.
Ето отхвърлиха словото Господне
и каква мъдрост има в тях?
10 Затова ще дам жените им на други
и нивите им – на онези, които ще ги завладеят.
Всеки – от малък до голям –
се е предал на сребролюбие;
от пророк до свещеник –
всеки постъпва лъжливо.
11 Повърхностно лекуват те раната на дъщерята на Моя народ,
като казват: Мир, мир!, а мир няма.
12 Засрамват ли се, когато вършат мерзости?
Не, никак не ги е срам,
не знаят дори да се изчервят.
Затова ще падат между падащите,
ще бъдат поваляни, когато ги накажа – казва Господ. –
13 Напълно ще ги изтребя – казва Господ, –
няма да има гроздове по лозата
нито смокини по смокинята,
листът ще повехне,
и даже това, което съм им дал, ще отлети от тях.
14 Защо още седим?
Съберете се, нека влезем в укрепените градове
и нека загинем там.
Защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел
и ни е дал да пием вода с жлъчка,
понеже сме съгрешили пред Господа.
15 Очаквахме мир, но никакво добро не дойде –
време на изцеление, а ето ужаси ни постигнаха.
16 Пръхтенето на конете му се чу от Дан;
цялата страна се потресе от цвиленето на яките му коне;
защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, каквото има по нея,
града и онези, които живеят в него.
17 Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни,
които не се омайват,
но ще ви хапят – казва Господ. –
18Дано намеря утешение за скръбта си!
Сърцето ми е отдън изнемощяло.
19 Ето, гласа на дъщерята на Моя народ,
който вика от далечна земя:
Господ не е ли в Сион?
Царят му не е ли там?
Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли,
с чуждите суети?
20 Премина жетвата, мина лятото,
а ние не се избавихме.
21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на моя народ;
помрачен съм, ужас ме обзе.
22 Няма ли балсам в Галаад?
Няма ли там лекар?
Защо здравето на дъщерята на моя народ не се възстановява?
© Библейска лига - България

9

1 О, да би била главата ми
воден извор,
а очите ми – поток от сълзи,
щях да плача ден и нощ
за убитите на дъщерята на моя народ!
2 О, да имах в пустинята убежище за пътници,
че да оставя людете си и да си отида от тях!
Защото те всички са прелюбодейци,
сбирщина от предатели.
3 Опъват езика си като лъка си, за да изстрелват лъжи,
храбри са по земята, но не за честността;
защото напредват от зло към зло,
а Мене не познават – казва Господ. –
4 Пазете се всеки от ближния си
и не се доверявайте на никой брат,
защото всеки брат е измамник,
и всеки ближен – клеветник.
5 Всеки мами ближния си
и никой не говори истината.
Научиха езика си да говори лъжи,
до изнемога вършат беззаконие.
6 Жилището ти е сред коварство;
чрез коварство те отказват да Ме познаят – казва Господ.
7 Затова, така казва Господ на силите:
Ето, ще ги претопя и ще ги опитам;
защото какво друго да направя заради дъщерята на Моя народ?
8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно;
с устата си човек говори мирно на ближния си,
но в сърцето си поставя засада против него.
9 Няма ли да ги накажа за това? – казва Господ.
Душата ми няма ли да въздаде на такъв народ?
10 За планините ще подема плач и ридание,
за пасбищата на степите – жалеене,
защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях,
нито се чува глас на стадо;
от небесна птица до животно
побягнаха, отидоха.
11 Аз ще превърна Ерусалим в грамади развалини, в жилище на чакали,
и ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.
12 Кой е мъдър човек, за да може да разбере това?
Кому са говорили устата Господни, за да обясни
защо загина страната,
защо е изгорена като пустиня – та никой да не може да мине през нея?
13 И Господ казва:
Понеже оставиха Моя закон,
който поставих пред тях,
и не послушаха гласа Ми,
нито ходиха по него,
14 но ходиха по упорството на своето сърце
и подир Вааловците, както ги научиха бащите им.
15 Затова, така казва Господ на силите, Израилевият Бог:
Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин
и ще го напоя с горчива вода;
16 и ще ги разпръсна между народи,
които нито те, нито бащите им са познавали;
и ще изпратя меч след тях,
докато ги изтребя.
17 Така говори Господ на силите:
Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките,
и изпратете за опитни в това жени, за да дойдат;
18 и нека побързат да подемат ридание за нас,
за да поронят очите ни сълзи,
и клепачите ни да излеят вода.
19 Защото глас на ридание се чува от Сион:
Как сме ограбени!
Много сме посрамени, защото оставихме земята,
понеже събориха жилищата ни.
20 Обаче, слушайте, жени, словото Господне
и нека приеме ухото ви словото на устата Му;
научете дъщерите си на ридание
и всяка – ближната си на плач.
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни,
влезе в палатите ни,
за да изтреби децата от улиците,
юношите от площадите.
22 Речи: Така казва Господ:
Човешки трупове ще лежат
като тор по лицето на нивата
и като ръкойката зад жетвар,
която никой няма да събере.
23 Така казва Господ:
Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,
силният да не се хвали със силата си
и богатият да не се хвали с богатството си.
24 Но който се хвали, нека се хвали с това,
че разбира и познава Мене,
че съм Господ, Който извършва милост,
правосъдие и правда на земята;
понеже в това благоволявам – казва Господ. –
25 Ето, идат дни – казва Господ, –
когато Аз ще накажа
всички обрязани заедно с необрязаните:
26 Египет, Юда, Едом,
Амон и Моав,
и всички, които си стрижатиздадените части на косата,
които живеят в пустинята.
Защото всички тези народи са необрязани,
и целият Израилев дом е с необрязано сърце.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи