Хронологичен / ден 221

Стар Завет

Еремия

14

Бездъждие, глад, меч
1 Господнето слово, което дойде към Еремия за бездъждието:
2 Юда ридае, портите ѝ залиняха,
чернеят на земята;
и викът на Ерусалим се издига.
3 Големците му пращат слугите си за вода;
те отиват при кладенците, но не намират вода;
връщат се с празните си съдове;
посрамени и смутени, покриват глави.
4 Земята се пука,
защото няма дъжд по земята;
орачите се посрамват
и покриват глави.
5 Даже кошутата ражда на полето
и оставя рожбата си, понеже няма трева.
6 И дивите осли стоят по високите места
и се задъхват като чакали;
очите им гаснат, понеже няма паша.
7 Господи, при все че беззаконията ни
свидетелстват против нас,
Ти действай заради името Си;
защото отстъпничествата ни са много,
срещу Тебе съгрешихме.
8 Надеждо на Израил,
Спасителю негов в скръбно време,
защо да си пришълец в тази земя,
като пътник, който свръща само да пренощува?
9 Защо да си като човек смаян,
като юнак, който няма сила да избави?
Ти обаче, Господи, си сред нас;
ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.
10 Така казва Господ за този народ:
Както обикнаха да се скитат
и не въздържат нозете си,
така Господ не благоволи в тях;
сега ще си спомни Той беззаконието им
и ще накаже греховете им.
11 И рече ми Господ:
Не се моли за доброто на този народ.
12 Даже ако постят, не ще послушам вика им,
и ако принасят всеизгаряния и приноси,
не ще благоволя в тях;
но ще ги довърша с меч, с глад и с мор.
13 Тогава казах: Уви, Господи Еова!
Ето, пророците им казват:
Няма да видите меч, нито глад,
но ще ви дам сигурен мир на това място.
14 Тогава ми рече Господ:
Лъжливо пророкуват пророците в името Ми;
Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал,
нито съм им говорил;
те ви пророкуват лъжливо видение, гадание,
нищожество и измамата на своето сърце.
15 Затова така казва Господ
за пророците, които ви пророкуват в Моето име,
без да съм ги изпратил,
но които казват: Меч и глад не ще има в тази страна.
С меч и с глад ще бъдат изтребени тези пророци.
16 А народът, на когото те пророкуват,
ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици,
загинал от глад и от меч;
и не ще има кой да ги заравя –
тях и жените им, синовете им и дъщерите им, –
защото ще излея върху тях собственото им зло.
17 И ще им кажеш това слово:
Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем
без да престанат;
защото девицата, дъщерята на Моя народ –
е поразена с много люта рана.
18 Ако изляза на полето,
виждам убитите с меч!
Ако вляза в града,
виждам изнемощелите от глад!
Дори пророкът и свещеникът
обходиха земята, но не знаят какво да се направи.
19 Съвсем ли си отхвърлил Юда?
Погнусила ли се е душата Ти от Сион?
Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас?
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде,
и време за изцеление, но ето – ужас!
20 Признаваме, Господи, нечестието си
и беззаконието на бащите си,
защото сме съгрешили пред Тебе.
21 Заради името Си недей се погнусява от нас,
не опозорявай славния Си престол;
спомни си, не нарушавай завета Си с нас.
22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд?
Небето от себе си ли дава дъждове?
Не си ли Ти, Който даваш, Господи, Боже наш?
Затова Тебе чакаме,
защото Ти правиш всичко това.
© Библейска лига - България

15

1 Но Господ ми рече:
Даже Мойсей и Самуил да биха застанали пред Мене,
пак не бих се смилил над този народ.
Изпъди ги от лицето Ми! Нека си отидат!
2 И когато те питат: Къде да отидем? –
тогава ще им речеш: Така казва Господ:
Които са за смърт – на смърт,
и които за меч – под меч;
и които са за глад – на глад,
и които са за плен – в плен.
3 И ще докарам срещу тях четири вида разрушители – казва Господ: –
Меч – да убива, кучета – да разкъсват,
небесни птици и земни зверове –
да изяждат и изтребват.
4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всички царства на света,
поради това, което стори Манасия, синът на Юдовия цар Езекия, в Ерусалим.
5 Защото кой ще се смили над тебе, Ерусалиме?
Кой ще те пожали?
Кой ще се обърне да те попита: Как си?
6 Ти Ме отхвърли – казва Господ, –
отстъпи назад.
Затова ще простра ръката Си
против тебе и ще те погубя;
дотегна Ми да показвам милост.
7 Ще ги отвея с веяло при портите на тази земя,
ще ги обезчадя, ще изтребя Моя народ,
защото не се връщат от пътищата си.
8 Вдовиците им са пред Мене повече от морския пясък.
По пладне ще доведа грабител
срещу майките на младите им мъже;
внезапно ще докарам върху тях мъка и ужас.
9 Онази, която роди седем, изнемощя, предаде дух;
нейното слънце залезе още посред бял ден;
тя беше посрамена и смутена;
а останалите от тях Аз ще предам на меч
пред неприятелите им – казва Господ.
10 Горко ми, майко моя,
загдето си ме родила човек,
който се кара и препира с целия свят!
Нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, а всички ме проклинат.
11 Господ ми каза: Ще те укрепя за добро,
ще заставя твоя враг да ти се моли
в лошо време и в скръбно време.
12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?
13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна по всичките твои предели,
заради всичките ти грехове.
14 И ще те отведа с неприятелите ти
в страна, която не знаеш,
защото се запали огънят на гнева Ми
и ще гори върху вас.
15 Ти, Господи, познаваш делото ми;
спомни си за мене,
посети ме и отплати за мене на гонителите ми.
В дълготърпението Си не ме погубвай;
знай, че заради Тебе претърпях укор.
16 Като намерих Твоите думи, погълнах ги,
и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето,
защото се наричам с Твоето име,
Господи, Боже на силите.
17 Не седнах в събранието на веселящите се,
нито се радвах с тях;
седях сам поради ръката Ти,
защото Ти ме изпълни с негодувание.
18 Защо е постоянна болката ми
и раната ми – тъй тежка, че не приема изцеление?
Нима ще бъдеш като измамлив извор,
като непостоянни води?
19 Затова така казва Господ:
Ако се върнеш от тоя си ум, ще те възстановя,
за да стоиш пред Мене;
и ако отделиш скъпоценното от нищожното,
ще бъдеш като Моите уста.
Нека този народ се обърне към тебе,
но ти не се обръщай към тях.
20 Ще те направя срещу този народ яка медна стена;
и те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият,
защото Аз съм с тебе, за да те избавям
и да те отървавам – казва Господ. –
21 Ще те отърва от ръката на нечестивите
и ще те изкупя от ръката на насилниците.
© Библейска лига - България

16

Ден на бедствие

1 Господнето слово дойде пак към мене:
2 Недей си взема жена,
нито да имаш синове или дъщери на това място.
3 Защото така казва Господ
за синовете и за дъщерите, които се раждат на това място,
и за майките, които са ги родили,
и за бащите, които са ги добили, в тази страна:
4 Те ще умрат от разни видове люта смърт;
не ще бъдат оплакани, нито погребани;
ще бъдат като тор по лицето на земята;
ще загинат от меч и от глад,
и труповете им ще бъдат храна
за небесните птици и за земните зверове.
5 Защото така казва Господ:
Не влизай в дом, където има жалейка,
не ходи да ридаеш или да оплакваш с тях;
защото отнех мира Си от този народ – казва Господ, –
да! Отнех милосърдието и щедростта Си.
6 И големи, и малки ще измрат в тази страна;
не ще бъдат погребани, нито ще ги оплачат,
нито ще правят нарязвания по телата си,
нито ще се обръснат за тях;
7 нито ще раздават хляб в жалеенето,
за да ги утешат за умрелия,
нито ще ги напоят с утешителната чаша
за баща им или за майка им.
8 Не влизай и в дом, където има пируване,
да седиш с тях, за да ядеш и да пиеш.
9 Защото така казва Господ на силите, Израилевият Бог:
Ето, пред очите ви и във вашите дни
Аз ще направя да престане в това място
гласът на радостта и гласът на веселието,
гласът на младоженеца и гласът на невестата.
10 И когато известиш на този народ всички тези слова, и те ти рекат: Защо е изрекъл Господ това голямо зло против нас? И какво е беззаконието и какъв грехът ни, който сме извършили против Господа, нашия Бог?
11 Тогава да им речеш:
Понеже ме оставиха бащите ви – казва Господ, –
и последваха други богове,
служиха им и им се поклониха,
а Мене оставиха и закона Ми не опазиха;
12 а и вие сторихте още по-лошо от бащите си –
защото ето, ходите всеки по упоритостта на нечестивото си сърце
и не Ме слушате.
13 Затова ще ви изхвърля от тази земя
в земя, която не сте познавали – нито вие, нито бащите ви –
и там ден и нощ ще служите на други богове,
понеже няма да покажа милост към вас.
14 Затова, ето, идат дни – казва Господ, –
когато няма вече да казват: Заклевам се в живота на Господа,
Който изведе израиляните от Египетската земя!
15 Но: Заклевам се в живота на Господа,
Който изведе израиляните от северната земя
и от всички страни, където ги беше изгонил!
И Аз ще ги върна пак в земята им,
която дадох на бащите им.
16 Ето, ще пратя за много рибари –
казва Господ – та ще ги изловят;
и след това ще пратя за много ловци,
та ще ги гонят от всяка планина
и от всеки хълм, и от дупките на канарите.
17 Защото очите Ми са върху всичките им пътища;
те не са скрити от лицето Ми,
нито е утаено беззаконието им от очите Ми.
18 И най-напред ще им въздам двойно
за беззаконието и за греха им,
защото оскверниха земята Ми
с труповете на гнусотиите си
и с мерзостите си напълниха наследството Ми.
19 Господи, сило моя и крепост моя,
прибежище мое в скръбен ден!
При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята
и ще кажат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи,
суета, и безполезни неща.
20 Да си прави ли човек богове,
които всъщност не са богове?
21 Затова, ето, ще ги накарам този път да познаят –
ще ги накарам да познаят ръката Ми и силата Ми;
и те ще познаят, че името Ми е Еова.
© Библейска лига - България

17

1 Юдовият грях е записан с желязно длето с диамантен връх;
начертан е на плочата на сърцето им
и върху роговете на жертвениците им,
2 докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си
при зелените дървета по високите хълми.
3 Моята планина в полето,
имота ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване
заедно с високите ти места поради грях във всичките ти предели.
4 А ти, която си едвам оцеляла,
ще загубиш наследството, което ти дадох
и ще те накарам да робуваш на неприятелите си
в земя, която не познаваш;
защото запалихте огъня на гнева Ми,
който ще гори довека.
5 Така казва Господ:
Проклет да бъде онзи,
който се уповава на човек,
който прави плътта своя мишца
и чието сърце се отдалечава от Господа,
6 защото той ще бъде като изтравничето в пустинята –
няма да види, когато дойде доброто,
но ще обитава в сухите места на пустинята,
в солена и ненаселена земя.
7 Благословен да бъде онзи човек,
който се уповава на Господа
и чието упование е Господ,
8 защото той ще бъде като дърво, насадено при вода,
което разпростира корените си при потока,
и няма да се бои, когато настане пек,
но листата му ще се зеленеят,
и не ще има грижа в година на суша,
нито ще престане да дава плод.
9 Сърцето е измамливо повече от всичко
и е страшно болно. Кой може да го познае?
10 Аз, Господ, изпитвам сърцето,
опитвам вътрешностите,
за да въздам всекиму според постъпките му
и според плода на делата му.
11 Като яребицата, която събира пиленца, които не е измътила,
е онзи, който придобива много богатства с неправда;
в половината на дните му те ще го оставят
и в сетнините си той ще бъде безумен.
12 Славен, възвишен от самото начало престол,
е мястото на светилището ни.
13 Господи, надеждо Израилева,
всички, които Те оставят, ще се посрамят;
на тези, които отстъпят от Мене, имената им ще бъдат написани върху пръстта,
защото оставиха Господа – извора на живата вода.
14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен;
спаси ме и ще бъда спасен,
защото с Тебе аз се хваля.
15 Ето, те ми казват:
Къде е словото Господне? Нека дойде сега.
16 Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир и да не Те следвам;
нито пожелах скръбния ден;
Ти знаеш:
това, което е излязло из устните ми, беше явно пред Тебе.
17 Не бъди ужас за мене;
Ти си мое прибежище в злощастен ден.
18 Нека се посрамят онези, които ме гонят, а аз да не се посрамя;
нека се ужасяват те, а аз да не се ужася;
докарай върху тях злощастен ден
и сломи ги с двоен пролом.
Осветете съботата
19 Така ми рече Господ: Иди и застани при портата на синовете на народа си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат; и при всички ерусалимски порти и кажи им: 20 Слушайте Господнето слово, Юдови царе и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тези порти. 21 Така казва Господ: Внимавайте, пазете душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти; 22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви. 23 Те обаче не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.
24 И тъй, ако Ме послушате внимателно – казва Господ, –
да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден,
но да освещавате съботния ден
и да не вършите в него никаква работа,
25 тогава ще влизат през портите на този град
царе и князе, седящи на Давидовия престол,
возени на колесници и яздещи на коне –
те и първенците им,
Юдовите мъже и ерусалимските жители;
и този град ще се населява вечно.
26 И ще дойдат от Юдовите градове
и от ерусалимските околности,
от Вениаминовата земя и от полската,
и от планинската, и от юг,
носещи всеизгаряния и жертви,
и хлебни приноси, и ливан,
носещи още и благодарствени жертви в дома Господен.
27 Но ако не Ме послушате
да освещавате съботния ден
и да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден,
тогава ще запаля огън в портите му,
който ще пояде ерусалимските палати
и няма да угасне.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи