Хронологичен / ден 222

Стар Завет

Еремия

18

В къщата на грънчаря

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш словата Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и ето – той работеше на колелото си. 4 И ако съдът, който правеше от глина, се развалеше в ръката на грънчаря, той го правеше на друг съд, както се виждаше угодно да го направи.
5 Тогава Господнето слово дойде към мене:
6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас
както този грънчар? – казва Господ. –
Ето, както е глината в ръката на грънчаря,
така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.
7 Когато кажа за някой народ или за някое царство
че ще го изкореня, съсипя и погубя,
8 ако онзи народ, за който съм говорил,
се отвърне от злото си,
Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.
9 А когато кажа за някой народ или за някое царство,
че ще го съградя и насадя,
10 ако извърши това, което е зло пред Мене,
като не слуша гласа Ми,
тогава ще се разкая за доброто,
с което съм казал, че ще го облагодетелствам.
11 И тъй, сега иди, говори на Юдовите мъже
и на ерусалимските жители, като речеш:
Така казва Господ:
Ето, Аз кроя зло против вас
и съставям план против вас;
върнете се всеки от лошия си път
и оправете постъпките си и делата си.
12 А те ще кажат: Напразно!
Защото според своите замисли ще ходим
и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.
13 Затова така казва Господ:
Попитайте сега между народите
кой е чул такива неща?
Израилевата девица извърши много ужасно нещо.
14 Ще изчезне ли ливанският сняг от стръмните скали?
Ще пресъхнат ли хладните води, които идат отдалеч?
15 А Моят народ Ме забрави;
те кадят на суетни идоли,
които ги накараха да се препъват в пътищата си, в старите пътеки,
за да ходят по обиколните пътеки на непрокаран път.
16 Да направят земята си за ужас и вечен присмех;
всеки, който мине през нея, ще се чуди и ще клати глава.
17 Ще ги разпръсна пред враговете им като източен вятър;
в деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.
18 Тогава рекоха:
Елате, нека скроим замисъл против Еремия,
защото не ще се изгуби закон от свещеник,
нито съвет от мъдрец,
нито слово от пророк.
Елате, да го поразим с език
и да не обръщаме внимание на ни едно от словата му.
19 Послушай ме, Господи,
и чуй гласа на онези, които се препират с мене.
20 Ще се въздаде ли зло за добро?
Защото изкопаха яма за душата ми.
Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях,
за да отвърна от тях Твоята ярост.
21 Затова предай чадата им на глад
и предай ги на силата на меча;
нека станат жените им бездетни и вдовици,
нека мъжете им бъдат поразени от смърт
и нека паднат младежите им от меч в бой.
22 Нека се чуе вопъл от къщите им,
когато докарат внезапно полкове върху тях,
защото изкопаха яма, за да ме хванат
и скриха примки за нозете ми.
23 А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият.
Да не простиш беззаконието им,
нито да изличиш греха им пред лицето Си;
но да се съборят пред Тебе;
Ти подействай против тях, когато си гневен.
© Библейска лига - България

19

1Така казва Господ: Иди и купи една глинена стомна; и вземи някой от старейшините на народа и от старейшините на свещениците, 2 и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на Грънчарската порта. Там прогласи словото, което ще ти кажа, като речеш: 3 Слушайте Господнето слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, от което всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. 4 Защото те Ме оставиха, и направиха чуждо това място, като кадяха в него на богове, които не познаваха нито те, нито бащите им, нито Юдовите царе; те напълниха това място с кръвта на невинните, 5 и издигнаха високите места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал – нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало наум.
6 Затова, ето, идат дни – казва Господ – когато това място не ще се нарича вече Тофет или Долина на Еномовия син, а Долина на клане. 7 И ще осуетя на това място помислите на Юда и на Ерусалим; и ще ги накарам да паднат от меч пред неприятелите си, от ръката на онези, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове. 8 И ще направя този град за ужас и за присмех; всеки, който минава през него, ще се чуди и присмива поради всичките му беди. 9 И ще ги накарам да ядат плътта на синовете си и плътта на дъщерите си, и ще ядат един друг плътта си при обсадата, и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и онези, които искат живота им.
10 Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са дошли с тебе да гледат, 11 и да им речеш: Така казва Господ на силите: Ей така ще строша това племе и този град, както се строшава грънчарски съд и не може вече да стане цял; и те ще бъдат погребани в Тофет, понеже не ще остане място за погребване другаде. 12 Така ще постъпя с това място и с жителите му – казва Господ – и ще направя този град като Тофет. 13 Къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе ще бъдат като това място, Тофет – нечисти; всичките къщи, върху чиито покриви са кадили тамян за цялото небесно войнство и са правили възлияния на други богове.
14 Тогава Еремия дойде от Тофет, където Господ го беше изпратил да пророкува, и застана в двора на Господния дом, та рече на целия народ: 15 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на този град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха врата си и не искат да слушат словото Ми.

20

Еремия и Пасхор

1 А Пасхор, синът на свещеника Имер, който беше надзорник в Господния дом, чу как Еремия пророкува тези неща. 2 Тогава Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в кладата, която бе при горната Вениаминова порта, до Господния дом. 3 А на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив. 4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч. 5 При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе, ще предам в ръката на техните врагове, които ще ги разграбят и ще ги вземат, та ще ги занесат във Вавилон. 6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Оплакването на Еремия

7 Господи, примамил си ме и аз бях примамен;
Ти си по-силен от мене и си надмогнал;
аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене.
8 Защото отворя ли уста, викам,
викам за насилие и разорение!
Защото словото Господне ме прави за позор и присмех цял ден.
9 Но ако река: няма да спомена за Него,
нито ще проговоря вече в името Му,
тогава Неговото слово става в сърцето ми
като пламнал огън, затворен в костите ми;
уморих се да го задържам, но не мога.
10 Защото чувам шушукане от мнозина, ужас отвсякъде!
Обвинявайте! И ние ще го обвиним.
Всичките ми приятели
дебнат да се спъна, казвайки:
Може би той ще се подмами
и ние ще надмогнем над него и ще му отмъстим.
11 Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник,
затова гонителите ми ще се спънат и не ще надмогнат;
те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 Но, Господи на силите, Който изпитваш праведния
и виждаш разума и сърцето,
нека видя Твоето въздаяние върху тях,
защото на Тебе поверих делото си.
13 Пейте на Господа, хвалете Господа,
защото избави душата на нуждаещия се
от ръката на злодейците.
14 Проклет да бъде денят, в който се родих;
да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми.
15Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми:
Роди ти се мъжко дете, –
и с това го зарадва много.
16 И да бъде тоя човек като градовете,
които Господ не пожали и разори,
и нека слуша заран вик
и на пладне тревога,
17 защото не ме умъртви в утробата,
тъй че майка ми да ми е станала гроб,
и утробата ѝ всякога бременна.
18 Защо излязох из утробата
да гледам труд и скръб
и дните ми да се довършат в срам.
© Библейска лига - България

21

Бог отхвърля молбата на Седекия

1 Словото дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхор, Мелхиевия син, и свещеника Софония, син на Маасия, да му рекат: 2 Моля, допитай се до Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор отвори война против нас; може би Господ ще извърши за нас някои от Своите чудеса, та да се махне онзи от нас.
3 Тогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия: 4 Така казва Господ, Израилевият Бог: Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера всред този град. 5 И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодувание. 6 Ще поразя жителите на този град – и човек, и животно; и ще измрат от голям мор. 7 След това – казва Господ – ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му и народа му, оцелял в този град от мор, от меч и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на меча; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили над тях.
8 И да речеш на този народ: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта. 9 Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде като плячка за него.
10 Защото насочих лицето Си против този град за зло, а не за добро – казва Господ. Той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
11 А на дома на Юдовия цар кажи: Слушайте Господнето слово: 12 Доме Давидов – така казва Господ – раздавайте правосъдие всяка сутрин, отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън и пламне, без да има кой да го угаси. 13 Ето – казва Господ – Аз съм против тебе, жителко на долината и скала в равнината, против вас, които казвате: Кой ще слезе против нас? Или кой ще влезе в жилищата ни? 14 И ще ви накажа според плода на делата ви – казва Господ. – Ще запаля огън в леса ви, та ще пояде всичко около вас.
© Библейска лига - България

22

Присъда против злите царе

1 Така казва Господ: Слез в къщата на Юдовия цар и изговори там това слово, като кажеш:
2 Слушай словото Господне, царю Юдов,
който седиш на Давидовия престол,
ти, слугите ти и народът ти,
които влизате през тези порти.
3 Така казва Господ:
Раздавайте правосъдие и справедливост;
отървавайте обрания от ръката на насилника;
не онеправдавайте, нито насилвайте
чужденеца, сирачето и вдовицата,
и невинна кръв не проливайте на това място.
4 Защото, ако изпълнявате това слово,
тогава през портите на този дом ще влизат
царе, седящи на Давидовия престол,
возени на колесници и яздещи коне –
те, слугите им и людете им.
5 Но ако не послушате тези думи,
заклевам ви в Себе Си – казва Господ, –
че този дом ще запустее.
6 Защото така казва Господ за дома на Юдовия цар:
Ти си Ми Галаад и Ливански връх,
но ще те обърна в пустиня,
в градове обезлюдени.
7 Ще приготвя против тебе изтребители,
всеки с оръжията му,
та ще изсекат отбраните ти кедри
и ще ги хвърлят в огъня.
8 И много народи, като минат край този град,
ще рекат на ближния си:
Защо постъпи Господ така с този голям град?
9 И ще отговорят:
Защото оставиха завета на Господа, своя Бог,
и се покланяха на други богове и им служеха.
10 Не плачете за умрелия,
и не ридайте за него,
но плачете горчиво за онзи, който си отива,
защото няма да се върне вече,
нито ще види пак родната си земя.
11 Защото така казва Господ
за Селум, сина на Юдовия цар Йосия,
който царуваше вместо баща си Йосия,
който и излезе от това място:
Той няма да се върне вече,
12 но на мястото, където го закараха пленник, там ще умре
и няма да види вече тази земя.
13 Горко на онзи, който строи къщата си с неправда
и стаите си с беззаконие;
който кара ближния си да му работи без заплата
и не му дава надницата му;
14 който си казва: Ще си построя голяма къща с просторни стаи,
в които си отваря широки прозорци,
и я покрива с кедър, и я боядисва с алено.
15 Понеже гледаш да си натрупаш много кедър, ще царуваш ли?
Баща ти не ядеше и не пиеше ли?
Да! Но той извършваше правосъдие и справедливост –
тогава благоденстваше.
16 Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния –
тогава благоденстваше.
Не значеше ли това да Ме познава? – казва Бог. –
17 А твоите очи и твоето сърце не са в друго
освен в нечестната ти печалба и в проливането на невинна кръв,
и в извършване на насилие и угнетение.
18 Затова така казва Господ
за Юдовия цар Йоаким, Йосиевия син:
Няма да го оплакват и да нареждат:
Горко, брате мой! Или: Горко, сестро!
Няма да плачат за него и да нареждат:
Горко, господарю! Или: Горко, негово величество!
19 Той ще бъде погребан като осел,
извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.
20 Качи се на Ливан и извикай,
с висок глас извикай от Аварим към Васан,
защото погинаха всичките ти приятели.
21 Говорих ти в благоденствието ти,
но ти рече: Не ща да слушам.
Такъв беше пътят ти от младостта ти –
ти не слушаше гласа Ми.
22 Вятърът ще отнесе всичките ти овчари,
и твоите приятели в плен ще отидат.
Навярно тогава ще се смутиш и посрамиш
поради всичката си злина.
23 Ти, жителко на Ливан,
която правиш гнездото си в кедрите,
колко окаяна ще бъдеш ти,
когато те нападнат мъки,
болки като на жена, която ражда!
24 Заклевам се в живота Си –
казва Господ, –
че даже ако Йехония, синът на Юдовия цар Йоаким,
да е печат на дясната Ми ръка,
и оттам бих те откъснал;
25 и ще те предам в ръката на
онези, които искат живота ти,
и в ръката на онези, от които се боиш,
да, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор
и в ръката на халдейците.
26 Ще отхвърля тебе
и майка ти, която те е родила,
в друга земя, където не сте се родили;
и там ще умрете.
27 А в земята, където душата им желае да се върне,
там няма да се върнат.
28 Нима този човек Йехония е строшено и презряно гърне, или непотребен съд?
Защо бяха отметнати – той и потомството му
и бяха хвърлени в страна, която не познават?
29 О, земьо, земьо, земьо, чуй словото Господне:
30 Така казва Господ:
Запишете този човек за бездетен,
човек, който няма да успее в дните си;
защото нито един човек от потомството му
не ще успее да седи на Давидовия престол
и да властва някога над Юда.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи