Хронологичен / ден 228

Стар Завет

Еремия

38

Еремия хвърлен в яма

1 А Сефатия, Матановият син, Годолия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Малхиевият син, чуха словата, които Еремия говореше на целия народ, като казваше: 2 Така казва Господ: Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще му бъде за плячка и ще живее; 3 и така казва Господ: Този град ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе. 4 Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек; защото омаломощава ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото. 5 И цар Седекия каза: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас. 6 Тогава взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царевия син Малхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, а тиня; и Еремия затъна в тинята.
7 А когато етиопецът Ебед-Мелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу, че спуснали Еремия в ямата, (като седеше царят тогава при Вениаминовата порта,) 8 Ебед-Мелех излезе от царския дворец и каза на царя: 9 Господарю мой, царю, тези човеци сториха зло във всичко, което направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; той и без друго ще умре от глад там, където е, защото няма вече хляб в града. 10 Тогава царят заповяда на етиопеца Ебед-Мелех: Вземи от тук тридесет човека със себе си и извади пророк Еремия от ямата, преди да умре. 11 И тъй, Ебед-Мелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия. 12 И етиопецът Ебед-Мелех каза на Еремия: Сложи сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така. 13 И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го от ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

Седекия отново се допитва до Еремия

14 Тогава цар Седекия прати да доведат пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене. 15 А Еремия рече на Седекия: Ако ти го открия, не ще ли ме предадеш на смърт? И ако те съветвам, ти не ще ме послушаш. 16 Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се с живота на Господа, който е създал душите ни, че няма да те предам на смърт, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти. 17 Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти и този град няма да се изгори с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти. 18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избягаш от ръката им. 19 И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене. 20 И рече Еремия: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас за това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще се опази. 21 Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри: 22 Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и ти надделяха; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, се оттеглиха назад. 23 И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избягаш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори този град с огън. 24 Тогава Седекия каза на Еремия: Никой да не научи за тоя разговор и ти няма да умреш. 25 Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво говори ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни и какво ти каза царят на тебе, 26 тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя да не ме връща в къщата на Йонатан, за да не умра там.
27 Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия и го попитаха; и той им отговори според думите, които царят му беше заповядал. И тъй, те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна. 28 И така, Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.
© Библейска лига - България

39

Поражението на Ерусалим

1 В деветата година на Юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Ерусалим и го обсади; 2 а в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, се отвори проломът в градската стена. 3 И всичките първенци на вавилонския цар – Нергал-Саресер, Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсеким, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките други първенци на вавилонския цар – влязоха и седнаха при средната порта.
4 А Юдовият цар Седекия и всичките военни мъже, когато ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата, която е между двете стени; и тръгнаха по пътя към полето. 5 А войската на халдейците се втурна да ги преследва; и настигнаха Седекия в Ерихонските полета; и като го хванаха, заведоха го при вавилонския цар Навуходоносор в Ривла, в земята Хамат, където той издаде присъда за него. 6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му; вавилонският цар закла и всичките Юдови благородници. 7 При това избоде очите на Седекия и го върза в окови, за да го заведе във Вавилон. 8 А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа, и събориха ерусалимските стени.
9 Тогава началникът на телохранителите Навузарадан закара пленници във Вавилон оцелелите от народа, които останаха в града, бежанците, прибегнали при него, и другия останал народ. 10 А по-бедните от народа, които нямаха нищо, началникът на телохранителите Навузарадан остави в Юдовата земя, като им даде още тогава лозя и ниви.
11 А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузарадан относно Еремия, като рече: 12 Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш. 13 И тъй, началникът на телохранителите Навузарадан и началникът на скопците Навусазван, началникът на мъдреците Нергал-Саресер, и всичките по-главни служители на вавилонския цар 14 пратиха да вземат Еремия от двора на стражата и го предадоха на Годолия, сина на Ахикама, Сафановия син, за да го отведе у дома си; така той живееше сред народа.
15 А Господнето слово беше дошло към Еремия, когато бе затворен в двора на стражата: 16Иди, говори на етиопеца Ебед-Мелех, като речеш:
Така казва Господ на силите,
Израилевият Бог:
Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите слова върху този град
за зло, а не за добро;
и те ще се изпълнят пред тебе в онзи ден.
17 Но тебе ще избавя в онзи ден – казва Господ, –
и не ще бъдеш предаден в ръката на човеците,
от чието лице се боиш,
18 защото ще те избавя;
и няма да паднеш от меч,
но животът ти ще ти бъде за плячка,
понеже си се уповавал на Мене – казва Господ.
© Библейска лига - България

40

Еремия освободен

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, след като началникът на телохранителите Навузарадан го беше пуснал от Рама, когато го бе взел вързан с вериги сред всички пленени от Ерусалим и Юда, които бяха откарани в плен във Вавилон.
2 И началникът на телохранителите хвана Еремия, и му каза: Господ, твоят Бог, изрече тези злини против това място. 3 Господ ги докара и извърши каквото рече: Понеже вие съгрешихте срещу Господа и не послушахте гласа Му, затова се случи това нещо. 4 А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, ела, аз ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, не идвай; ето, цялата страна е пред тебе; където ти се вижда добро и угодно да идеш, там иди. 5 А като се бавеше Еремия да отговори, Навузарадан му рече: Тогава върни се при Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, когото вавилонският цар постави управител над Юдовите градове, и живей с него сред народа. Или иди, където ти се вижда угодно да идеш. И тъй, началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна. 6 Тогава Еремия отиде при Годолия, Ахикамовия син, в Масфа, и живя при него сред народа, който бе останал в страната.

Убийството на Годолия

7 А всички военачалници, които бяха на полето, те и воините им, като чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, Ахикамовия син, над страната и му е поверил мъже, жени и деца от по-сиромасите на страната, от онези, които не бяха закарани в плен във Вавилон, 8 дойдоха при Годолия в Масфа, а именно Исмаил, Натаниевият син, Йоанан и Йонатан, Кариевите синове, Серая, Тануметовият син, синовете на нетофатеца Офи, и Езания – синът на един маахатец, те и техните воини. 9 И Годолия, синът на Ахикам, Сафановия син, се закле на тях и на мъжете им, като рече: Не бойте се да слугувате на халдейците; живейте в страната и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. 10 А аз, ето, ще се заселя в Масфа, за да ви представлявам пред халдейците, които ще идват при нас; а вие съберете вино, летни плодове и дървено масло и ги сложете в съдовете си, та се заселете в градовете си, които сте завзели.
11 Също и всички юдеи, които бяха в Моав, сред амонците и Едом, и във всички други страни, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, 12 тогава всички юдеи се върнаха от всички места, където бяха закарани, и дойдоха при Годолия в Масфа, в Юдовата земя, където събраха твърде много вино и летни плодове.
13 И Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха в полето, дойдоха в Масфа при Годолия и му казаха: 14 Знаеш ли, че царят на амонците Баалис е пратил Исмаил, Натаниевия син, да те убие? Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва. 15 Тогава Йоанан, Кариевият син, говори скришно на Годолия в Масфа, казвайки: Нека отида сега и да убия Исмаил, Натаниевия син; и никой няма да научи за това. Защо да ти отнеме живота и така всички събрани около тебе юдеи да се разпръснат, а останалите от Юда да загинат? 16 Но Годолия, Ахикамовият син, рече на Йоанан, Кариевия син: Не прави това нещо, защото това, което казваш за Исмаил, е лъжа.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

74

1 Асафово поучение.
Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за Твоя народ,
който си придобил от древността,
племето на Твоето наследство, което си изкупил;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към вековните развалини,
към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват пред събранията Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
6 и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме;
няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо оттегляш назад ръката Си, да, десницата Си?
Изтегли я изсред пазвата Си и погубиги.
12 Боже, Царю мой от древността,
Който извършваш избавление всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на людете, намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресеквали.
16 Твой е денят, Твоя и нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни как врагът Те е корил, Господи,
и как безумни люде са хулили Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота на твоите немотни.
20 Зачитай завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирството на онези, които се повдигат против Тебе постоянно се умножава.
© Библейска лига - България

79

1 Асафов псалом.
Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Ерусалим на развалини.
2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици.
Месата на светиите Ти – на земните зверове;
3 проляха кръвта им като вода около Ерусалим
и нямаше кой да ги погребе.
4 Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и подигравки пред околните си.
5 Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 Излей гнева Си над народите, които не Те познават
и над царствата, които не призовават името Ти;
7 защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
8 Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни;
дано ни предварят скоро Твоите милосърдни дела,
защото станахме много окаяни.
9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
10 Защо да рекат народите:
Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 Нека дойде пред Тебе въздишката на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт;
12 и възвърни седемкратно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти,
ще Те славословим довека,
из род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
© Библейска лига - България