Хронологичен / ден 23
Стар Завет
Битие
32
Яков се подготвя за срещата с Исав
1 Тогава Яков тръгна по пътя си, и ангели Божии го срещнаха.
2 Като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство. И наименува мястото Маханаим.
3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сеирската земя, в местността Едом,
4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков тъй говори: Живях при Лаван, и стоях досега;
5 придобих говеда и осли, овце и козли, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 А Яков, като много се уплаши и притесни, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:
8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в твоята земя, при рода си, и Аз ще ти сторя добро,
10 не съм достоен за всичката милост и всичката вярност, която си показал на слугата Си, защото само с една тояга преминах тоя Йордан, а сега имам две дружини.
11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя, да не би, като дойде, да убие и мене, и майките с чадата.
12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти колкото морския пясък, който не може да се изброи.
13 И Яков пренощува там през онази нощ. И взе от онова, което имаше, за подарък на брат си Исав:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет вола, двадесет ослици и десет жребета.
16 И предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Тръгнете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чие е стадото пред тебе?
18 Тогава кажи: На слугата ти Яков; това е подарък, който изпраща на господаря ми Исав; и ето, той иде сам след нас.
19 Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.
20 И кажете: Ето, слугата ти Яков иде след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене, и после ще видя лицето му; може би да ме приеме благосклонно.
21 И тръгна подаръкът пред него, а той остана през онази нощ при дружината.
22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Ябок.
23 Взе ги и ги преведе през потока, и прекара всичко, което имаше.
24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване.
25 И като видя човекът, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с Него.
26 Тогава човекът каза: Пусни Ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.
27 И човекът попита: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 А той каза: Няма да се именуваш вече Яков, а Израил; защото си се борил с Бога и с човеците, и си надвил.
29 А Яков Го попита: Кажи ми Твоето име. А той каза: Защо питаш за Моето име? И благослови го там.
30 И Яков наименува мястото Фануил: Защото – казваше той – видях Бога лице в лице, и животът ми бе опазен.
31 Слънцето изгря над него, като отминаваше Фануил и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израиляните не ядат сухата жила върху ставата на бедрото, защото човекът се бе допрял до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
© Библейска лига - България33
Яков се среща с Исав
1 След това, като повдигна Яков очи, видя, че Исав иде, и с него четиристотин мъже; и раздели децата между Лия, Рахил и двете слугини.
2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ след тях, а Рахил и Йосиф най-отзад.
3 А сам тръгна пред тях и поклони се до земята седем пъти, докато стигна при брат си.
4 И Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 И погледна Исав, и видя жените и децата, и рече: Какви ти са тези? Яков рече: Децата, които Бог дари на слугата ти.
6 И пристъпиха слугините и децата им, и се поклониха.
7 После пристъпиха и Лия и децата ѝ и се поклониха; накрая пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А Яков каза: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил благоволението ти, приеми моя дар от ръцете ми, защото като видях лицето ти, сякаш видях Божието лице, понеже ти се показваш благосклонен към мене.
11 Приеми, моля, моя дар, който съм ти принесъл, защото Бог бе милостив към мене и имам всичко. И понеже Яков настояваше, Исав го прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя с тебе.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са крехки и че имам дойни овце и крави; и ако ги пресиля в само един ден, всичкото стадо ще измре.
14 Нека господарят ми тръгне пред слугата си, а аз ще вървя бавно според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сеир.
15 А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига ми да придобия благоволението на господаря си.
16 И Исав се върна същия ден в Сеир.
17 А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова, мястото се именува Сокхот.
18 И като се върна от Падан-Арам, Яков пристигна в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 И от синовете на Хамор, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатъра си.
20 Там издигна олтар и го наименува Ел-Елое-Израил.
© Библейска лига - България34
Яков се среща с Исав
1 А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види местните жени.
2 И Сихем, синът на евееца Хамор, местния владетел, като я видя, взе, та я изнасили и я обезчести.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина, и обикна девойката, и говореше ѝ нежно.
4 И Сихем каза на баща си Хамор: Вземи ми тази девойка за жена.
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Хамор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да се разговори с него.
7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Хамор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И съсватете се с нас; давайте на нас вашите дъщери, и взимайте за вас нашите дъщери.
10 Живейте с нас и земята ни ще бъде пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте собственост в нея.
11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, и каквото ми кажете, ще дам.
12 Искайте от мене откуп и дарове колкото желаете, и ще дам според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.
13 А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Хамор с измама, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
15 Само по това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, и ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, бе угодно на Хамор и на Хаморовия син Сихем.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Хамор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека взимаме дъщерите им за жени и им даваме нашите дъщери.
22 Но само по това условие ще се съгласят с нас човеците да живеят с нас, за да станем един народ, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им, и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
24 Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Хамор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха от портата на града му.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острото на ножа Хамор и сина му Сихем, и, като взеха Дина от дома на Сихем, излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;
29 и плениха всичките им деца и жени, и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.
30 Тогава Яков каза на Симеон и Леви: Вие ме смутихте, понеже ме направихте омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко човеци, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина, аз и домът ми.
31 А те казаха: Като блудница ли да употреби сестра ни?
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Псалми и Притчи