Хронологичен / ден 234

Стар Завет

Плачът на Еремия

1

1 Как самотно седи градът,
който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата между народите столица!
Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!
2 Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ;
от всичките ѝ любовници няма кой да я утеши;
всички нейни приятели ѝ изневериха;
станаха ѝ неприятели.
3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване;
живее между езичниците, не намира покой;
всичките му гонители го настигнаха сред теснини.
4 Тъжат сионските пътища, защото никой не иде на определените празници;
всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат;
девиците му са наскърбени и сам той е в горест.
5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват,
защото Господ го наскърби поради многото му беззакония;
децата му отидоха в плен пред противника.
6 Изгуби се от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие;
първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище
и побягнаха безсилни пред гонещия ги.
7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни
всички драгоценни неща, които имаше в предишните дни,
сега когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага;
противниците му го гледат и се надсмиват на опустошението му.
8 Тежко съгреши Ерусалим, затова бе премахнат като нещо нечисто;
всички, които го бяха почитали, го презряха, защото видяха голотата му,
а той въздиша и обръща гърба си.
9 Нечистотата му беше в полите му;
не бе помислил за сетнината си!
Затова извънредно се е унизил, няма кой да го утеши;
виж, Господи, скръбта ми – вика той, защото неприятелят е възтържествувал!
10 Противникът е прострял ръката си
върху всичките му драгоценни неща;
защото той видя как в светилището му влизат езичниците,
за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11 Целият му народ въздиша и иска хляб;
дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си.
Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!
12 Нищо ли не значи това за вас – всички вие, които минавате по пътя?
Погледнете и вижте – има ли страдание като страданието, което падна върху мене,
когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.
13 Той прати свише огън в костите ми, който ги обхвана,
простря примка за нозете ми, върна ме назад,
направи ме окаян и слаб за цял ден.
14 Беззаконията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му;
те се сплетоха, стигнаха до врата ми;
Той отслаби силата ми;
Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да устоя.
15 Господ презря всички силни мъже сред мене;
свика против мене събор, за да смаже младежите ми;
Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.
16 Затова аз плача;
окото ми, окото ми излива сълзи,
защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене.
Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши;
Господ заповяда за Яков противниците му да го обкръжат;
Ерусалим стана като нечиста жена сред тях.
18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му.
Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми;
девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха;
свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града,
когато си търсеха храна, за да подкрепят душата си.
20 Погледни, Господи, защото съм в утеснение;
утробата ми се свива,
сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе;
навън ме обезчади меч;
у дома сякаш смърт владее.
21 Чуха, че въздишам, но няма кой да ме утеши;
всичките ми неприятели чуха за нещастието ми и злорадстваха, че си сторил това.
Обаче Ти ще докараш възгласения от Тебе ден и те ще станат като мене.
22 Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие
и стори на тях, както стори на мене поради всичките ми прегрешения,
защото много са стенанията ми и сърцето ми чезне.
© Библейска лига - България

2

1 Как покри Господ с облак
Сионовата дъщеря в гнева Си,
хвърли от небето долу на земята великолепието на Израил;
в деня на гнева Си, не си спомни за подножието Си!
2 Господ унищожи всички Яковови жилища, не ги пожали;
събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря;
срина ги със земята,
оскверни царството и първенците му.
3 В разпаления Си гняв строши всички Израилеви рогове;
оттегли десницата Си от неприятеля;
и като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Яков.
4 Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник
и изби всичко приятно на окото;
върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.
5 Господ стана като враг: изтреби Израил,
събори всичките му палати, съсипа крепостите му
и умножи на Юдовата дъщеря плач и ридание.
6 Той опустоши Своя дом като градина;
съсипа Своето място за събрание.
Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота
и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.
7 Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си;
предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите,
които вдигаха шум в дома Господен като в празничен ден.
8 Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря.
Опна връв;
не оттегли ръката Си от опустошението;
накара външните крепости и стените да стенат – те се срутиха заедно.
9 Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ;
царят ѝ и първенците ѝ са между езичниците, където липсва законът;
и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.
10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят на земята и мълчат;
посипаха с пепел главите си препасаха се с вретища;
ерусалимските девици наведоха глави до земята.
11 Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива,
сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана,
понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.
12 Казват на майките си: Къде има жито и вино?
Когато примират като смъртно ранени по градските улици,
когато предават дух в майчините си прегръдки.
13 Какво да ти заявя? С какво да те сравня, Ерусалимска дъще?
Кому да те оприлича, за да те утеша, девице, Сионова дъще!
Твоята рана е дълбока като морето;
кой може да те изцели?
14 Пророците ти видяха празни и лъжливи видения за тебе;
и не откриха беззаконието ти, за да те отърват от плен,
но видяха за тебе лъжливи и прелъстителни пророчества.
15 Всички, които минават по пътя, пляскат с ръце към тебе,
подсвиркват и кимат с глави на Ерусалимската дъщеря, и казват:
Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радостта на целия свят?
16 Всичките ти неприятели отвориха против тебе уста;
подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я.
Наистина това е денят, който очаквахме;
дочакахме го, видяхме го.
17 Господ извърши онова, което беше намислил;
изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни;
разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля,
възвиси рога на противниците ти.
18 Сърцето им вика към Господа:
О, стено на Сионовата дъщеря, проливай потоци от сълзи денем и нощем;
не си давай почивка;
да не изсъхва зеницата на окото ти.
19 Ставай, викай в нощта при първото поставяне на стражите;
изливай сърцето си като вода пред лицето на Господа;
издигай към Него ръцете си за живота на младенците си,
които измират от глад по всички улици.
20 Погледни, Господи, виж на кого си причинил това!
Да ядат ли жените рожбите си, младенците в обятията си?
Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?
21 Дете и старец лежат на земята по пътищата;
девиците ми и младежите ми паднаха от меч;
избил си ги в деня на гнева Си; изклал си ги без жал.
22 Свикал си като за празник отвред заплахи срещу мене
и никой не се отърва, никой не оцеля в деня на гнева Господен;
онези, които съм носила в обятията си и отхранила, неприятелят ми ги затри.
© Библейска лига - България

3

1 Аз съм човекът, който изпита скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Наистина против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Той състари кожата и плътта ми;
строши костите ми.
5 Издигна против мене укрепления;
и ме окръжи с горест и тегло.
6 Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме, за да не мога да изляза;
отежни веригите ми.
8 И когато виках и крещях, Той отблъскваше молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми;
изкриви пътеките ми.
10 Беше за мен като мечка в засада, като лъв в скришни места,
11 отби настрани пътищата ми и ме разкъса;
на нищо ме направи.
12 Опъна лъка Си и ме постави за мишена на стрелата Си.
13 Заби в кръста ми стрелите на колчана си.
14 Станах за присмех на целия си народ, за подигравателен припев по цял ден.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъсна душата ми далеч от мира;
забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми от Господа.
19 Помни скръбта ми и страданието ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, дълбоко се е смирила.
21 Това си спомням, поради което имам и надежда:
22 че по милост Господня не сме се затрили, понеже никога не секва щедростта Му.
23 Тя се подновява всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой – казва душата ми – затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Нека зарине лице в прахта, дано има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие;
нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля довека.
32 Понеже ако и да наскърби, Той пак ще и да съжали – според голямата Си милост.
33 Защото не наказва и не огорчава от сърце човешките чада.
34 Да се тъпчат под нозе всички затворници на света,
35 да се погазва правото на човека пред лицето на Всевишния,
36 да се онеправдава човекът в делото му – Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?
39 Защо би роптал жив човек, човекът – за наказанието на греховете му?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и си ни гонил, избивал си ни без пощада.
44 Покрил си се с облак, за да не достига молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет сред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страх и пропаст ни налетяха, опустошение и разорение.
48 Потоци от сълзи излива окото ми, поради разорението на дъщерята на народа ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,
50 докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми наранява душата ми поради всички дъщери на града ми.
52 Неприятелите ми ме гонят като птиче без причина.
53 Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене;
54 Води стигнаха над главата ми и си рекох: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми;
не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;
57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах и рече: „Не бой се.“
58 Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми;
изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми;
отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61Ти си чул, Господи, укора им и всичките им замисли против мене,
62 думите на онези, които се надигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Виж ги, когато седят и когато стават – аз съм тяхна песен.
64 Въздай им, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 дай им окаменено сърце и проклятието Ти да бъде върху тях!
66 Прогони ги с гняв и ги изтреби изпод небесата Господни.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи