План за четене на Библията

Хронологичен / ден 236

Стар Завет

Езекиил

1

Живите същества и Господнята слава


1 В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при река Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения.
2 На петия ден от месеца – товабеше петата година от пленяването на цар Йоахин – 3 Господнето слово дойде нарочно към свещеника Езекиил, син на Вузи, в Халдейската земя, при река Ховар; и там Господнята ръка беше върху него.
4 Видях и ето – вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него – сияние; а в средата му, в средата на огъня – блясък като нажежен метал. 5 В средата на огъня се виждаше и подобие на четири живи същества. И ето как изглеждаха: приличаха на човешки същества. 6 Но всяко от тях имаше по четири лица, всяко имаше и четири крила. 7 Нозете им бяха прави; и стъпалата им бяха подобни на телешки копита, и изпускаха искри като повърхността на лъскава мед. 8 И имаха човешки ръце под крилата си, на четирите си страни. И четирите същества имаха лица и крила, 9 и крилата им се допираха едно с друго. Не се обръщаха, като вървяха; всяко вървеше право пред себе си. 10 А колкото до изгледа на лицата им: и четирите имаха човешко лице; и четирите имаха лъвско лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице. 11 Такива бяха лицата им. А крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко допираха крилата на другите и две покриваха телата им. 12 И вървяха всяко право пред себе си: където се носеше духът, там вървяха; като вървяха, не се обръщаха. 13 А колкото до подобието на живите същества, видът им бе като на запалени огнени въглища или като на факли. Огънят се движеше напред-назад между живите същества; беше ярък и светкавица изскачаше от него. 14 И живите същества се стрелкаха насам-натам като светкавица.
15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята до всяко от четирите същества. 16 Изгледът на колелата и направата им бяха като искрящ хризолит и четирите бяха еднакви; и по изглед, и по направа бяха като колело в колело. 17 Като вървяха, вървяха и в четирите посоки, и като вървяха, не се обръщаха. 18 А обръчите им бяха високи и страховити, защото обръчите и на четирите бяха покрити целите с очи. 19 И когато живите същества вървяха, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха. 20 Накъдето трябваше да иде духът, натам вървяха и те, накъдето и да тръгнеше духът, и колелата се издигаха край тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 21 Когато съществата се движеха, те също се движеха; когато съществата стояха, стояха и те; а когато съществата се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22 А над главите на живите същества имаше подобие на свод, наглед като чуден кристал, прострян отгоре над главите им. 23 А под свода крилата им бяха разпрострени, едно към друго, и всяко имаше по две крила, които го покриваха. 24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всемогъщия, шум на метеж, като шум на войска. Когато спираха, спущаха крилата си. 25 После глас дойде отгоре от свода, който беше над главите им, и като спряха, спуснаха крилата си.
26 И над свода, който беше над главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като сапфир; и отгоре, върху подобието на престола, имаше подобие, наглед като човек. 27 И видях, че онова, което се показваше от кръста му нагоре приличаше на нажежен метал, като че ли пълен с огън, а онова, което се показваше от кръста надолу, приличаше на огън; и сияние го обграждаше. 28 Какъвто е изгледът на дъгата в облаците при дъждовен ден, такова беше обкръжаващото го сияние. То приличаше на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах по лице и чух глас на Един, Който говореше.
© Библейска лига - България

2

Призоваването на Езекиил


1 И Той ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си и ще ти говоря. 2 И както ми говореше, Духът влезе в мене и ме вдигна на крака, и чух Онзи, Който ми говореше. 3 И ми каза: Сине човешки, Аз те изпращам при израиляните, при бунтовния народ, който се разбунтува против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи до ден днешен.
4 Народът, при който те изпращам, е безочлив и коравосърдечен; ти да им речеш: Така казва Господ Еова. 5 И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом,) пак ще научат, че е имало пророк сред тях.
6 И ти, сине човешки, не се плаши от тях, и от думите им не се бой, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш сред скорпиони; не се бой от думите им, нито се ужасявай от погледите им, макар че са бунтовен дом. 7 И говори им Моите думи – послушат или не послушат; защото са твърде бунтовни.
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като този бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам. 9 И като погледнах, ето ръка, простряна към мене и ето – в нея книжен свитък. 10 И Той го разви пред мене; и беше изписан отвътре и отвън с плач, ридания и тъга.
© Библейска лига - България

3

1 И ми каза: Сине човешки, изяж това, което е пред тебе; изяж този свитък и иди, говори на Израилевия дом. 2 И тъй, отворих устата си и Той ме накара да ям свитъка. 3 И ми каза: Сине човешки, изяж този свитък, който ти давам, и напълни стомаха си с него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.
4 И ми каза: Сине човешки, иди, отправи се към Израилевия дом и им говори с Моите думи. 5 Защото не си изпратен ти при народ с непознат език и труден говор, но при Израилевия дом, – 6 не при много народи с непознат език и труден говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пратех, те щяха да те послушат. 7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не искат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце. 8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица и челото ти твърдо против техните чела. 9 Като диамант по-твърд от кремък направих челото ти; не се бой от тях, нито се страхувай пред тях, макар да са бунтовен дом.
10 Каза ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всички думи, които ще ти кажа. 11 Върви, иди при пленниците, при синовете на твоя народ и им кажи: Така казва Господ Еова; – послушат или не послушат.
12 Тогава Духът ме повдигна; и чух зад себе си глас гръмовен: Благословена славата на Господа от мястото Му! – 13 И чух фученето от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и тропота от колелата край тях – гръмовен грохот. 14 И тъй, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз тръгнах с огорчение и разпален дух, но мощната Господня ръка беше върху мене. 15 Тогава дойдох в Тел Авив при пленниците, които живееха при река Ховар, и се настаних там, където те живееха; и останах сред тях смаян седем дни.

Предупреждение за Израил


16 А след седем дни Господнето слово дойде към мене: 17 Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом; слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. 18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш, а ти не го предупредиш и не говориш, за да го предпазиш от беззаконния му път и да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре заради греховете си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. 19 Обаче, ако предупредиш беззаконника и той не се отвърне от беззаконието си и от нечестивия си път, той ще умре в беззаконието си; а ти ще си избавил душата си. 20 И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя спънка пред него, той ще умре. Понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но Аз от твоята ръка ще изискам кръвта му. 21 Но ако предупредиш праведника да не съгрешава и праведникът не съгреши, той ще живее, защото се е вслушал в предупреждението ти; а ти ще си избавил душата си.
22 И ръката на Господа беше там върху мене; и Той ми каза: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. 23 Тогава станах и излязох на полето; и ето, Господнята слава стоеше там, както славата, която видях при река Ховар; и паднах по лице. 24 Тогава Духът влезе в мене, вдигна ме на крака и ми каза: Иди, затвори се в къщата си. 25 И тебе, сине човешки, ще те вържат с въжета, тъй ще бъдеш овързан, че няма да можеш да излезеш сред народа. 26 И ще направя езика ти да залепне за небцето ти – така ще бъдеш ням и няма да бъдеш за тях изобличител, защото са бунтовен дом. 27 Но когато Аз ти говоря, ще отварям устата ти и ще им казваш: Така казва Господ Еова. Който слуша, нека слуша; а който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.
© Библейска лига - България

4

Обсада на Ерусалим за знамение


1 И ти, сине човешки, вземи тухла, сложи я пред себе си и начертай на нея град Ерусалим. 2 И постави обсада против него: съгради укрепления против него и издигни насипи против него; разположи още стан против него и постави стеноломи против него отвред. 3 Вземи си и желязна плоча, сложи я като желязна стена между тебе и града и насочи лице против него, и той ще бъде обсаден; и ти го обсаждай. Това ще бъде знамение за Израилевия дом.
4 Тогава легни на лявата си страна и поеми върху себе си беззаконието на Израилевия дом – колкото дни лежиш на нея, ще носиш беззаконието им. 5 Защото Аз определих годините на беззаконието им според броя на дните – триста и деветдесет дни; толкова ще носиш беззаконието на Израилевия дом. 6 И като ги изпълниш, легни на дясната си страна и носи четиридесет дни беззаконието на Юдовия дом: определил съм ти по един ден за всяка година. 7 И насочи лицето си към обсадата на Ерусалим, и с гола мишца пророкувай против него. 8 И ето, Аз ще те вържа с въжета, за да не се обръщаш от едната страна на другата, докато не се свършат дните, през които ще го обсаждаш. 9 Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и бяло жито, и като ги сложиш в един съд, направи си от тях хлябове; и колкото дни лежиш на страната си, триста и деветдесет дни, яж от тях. 10 И храната, която ще ядеш, да бъде с теглилка двадесет сикли на ден; от време на време да ядеш от нея. 11 Също и вода с мярка да пиеш, по една шеста от ин; от време на време. 12 Да ги ядеш като ечемичени пити и да ги печеш на човешки тор пред очите им. 13 И Господ рече: Така ще ядат израиляните омърсен хляба си сред народите, където ще ги прогоня. 14 Тогава аз рекох: Ах! Господи Еова, ето, душата ми не се е омърсила; понеже от младостта си досега не съм ял мърша или разкъсано от звяр, нито е влязло някога в устата ми нечисто месо. 15 Тогава ми каза: Виж, давам ти говежди тор вместо човешки; с него опечи хляба си. 16 Рече ми още: Сине човешки, ето, Аз ще строша подпората от хляб в Ерусалим; те ще ядат угрижени хляб под теглилка и смаяни ще пият вода под мярка, 17 защото хлябът и водата ще бъдат оскъдни; и те ще се гледат ужасени един друг и ще изтлеят в беззаконието си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи