Хронологичен / ден 240

Стар Завет

Езекиил

18

Душата, която е съгрешила, тя ще умре

1 Пак дойде към мене Господнето слово: 2 Какво искате да кажете вие, които употребявате тази поговорка относно Израилевата земя: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата зъбите изтръпнаха? 3 Заклевам се в живота си – казва Господ Еова – няма вече да има повод да употребите тази поговорка в Израил.
4 Ето, всички души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре. 5 Но ако някой е праведен и постъпва законно и право, 6 ако не яде по планините, нито повдига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си, 7 ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия, 8 ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, отсъжда честно между човека и човека, 9 ходи според постановленията Ми и пази законите Ми, за да постъпва вярно, такъв човек е праведен; той непременно ще живее – казва Господ Еова.
10 Ако той роди син разбойник, който пролива кръв и върши която и да било от тези работи; 11 и който, освен че не изпълнява нито едно от тези задължения, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си, 12 насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, повдига очите си към идолите и върши мерзости, 13 дава с лихва и взема придобивка – такъв човек ще живее ли? Няма да живее. Щом е вършил всички тези мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.
14 Но ако този роди син, който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, се бои и не върши такива работи: 15 не яде по планините, нито повдига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, 16 не насилва човека, нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия, 17 не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, спазва законите Ми и ходи според повеленията Ми – той няма да умре заради беззаконието на баща си, а ще живее.
18 Но баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил сред народа си това, което не е добро, ето, той ще умре заради беззаконието си. 19 Но вие казвате: Защо синът не носи беззаконието на баща си? Щом синът е постъпвал законно и право, спазвал е всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее. 20 Душата, която е съгрешила, тя ще умре; синът няма да носи беззаконието на баща си, нито бащата ще носи беззаконието на сина. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. 21 Но ако беззаконникът се отвърне от всички грехове, които е сторил, спазва всичките Ми повеления и постъпва законно и право, той ще живее и няма да умре. 22 Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. 23 Нима благоволя Аз в смъртта на нечестивия? – казва Господ Еова – а не в това да се отвърне той от пътя си и да живее? 24 Но ако праведният се отвърне от правдата си и стори беззаконие, и извърши всички мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; заради престъплението, което е извършил, и заради греха, който е сторил, ще умре.
25 Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища криви? 26 Ако се отвърне праведният от правдата си и извърши беззаконие, ще умре заради него; заради беззаконието, което е извършил, ще умре. 27 Но ако нечестивият се отвърне от нечестивостта, която е извършил и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си. 28 Понеже е размислил и се е отвърнал от всички престъпления, които е извършил, ще живее, няма да умре.
29 Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? Не са ли вашите пътища криви? 30 Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му – казва Господ Еова. – Покайте се и се отвърнете от всичките си престъпления, за да не ви погуби беззаконието. 31 Отхвърлете от себе си всички престъпления, с които сте съгрешили, и си направете ново сърце и нов дух. Защо да умрете, доме Израилев? 32 Понеже Аз не благоволявам в смъртта на онзи, който умира – казва Господ Еова – затова обърнете се и живейте.
© Библейска лига - България

19

Плач за Израилевите първенци

1 А ти извиси плач за Израилевите първенци и речи:
2 Какво беше майка ти? Лъвица.
Лежеше между лъвовете,
хранеше малките си сред младите лъвове.
3 Тя изхрани едно от малките си,
което, като стана млад лъв
и се научи да граби лов, ядеше хора.
4 И народите чуха за него;
и хванат бе в ямата им,
и с куки го закараха в Египетската земя.
5 А тя, като видя, че надеждата ѝ изчезна и се изгуби,
взе още едно от малките си,
та направи и него млад лъв.
6 И като ходеше между лъвовете,
стана млад лъв,
който, когато се научи да граби лов, ядеше хора.
7 Той познаваше палатите им
и опустошаваше градовете им.
От гласа на рева му
се ужасяваше земята и това, което я пълнеше.
8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области
и простряха върху него мрежите си;
той се хвана в ямата им.
9 И с куки го сложиха в решетка,
и го закараха при вавилонския цар;
затвориха го в крепост,
за да не се чуе вече гласът му
по Израилевите планини.
10 Майка ти, с жизненост като твоята,
беше като лоза, посадена при вода;
стана плодоносна и клонеста
от многото води.
11 И нейните издънки бяха силни,
за скиптри на владетели.
И ръстът ѝ се извиси сред гъстите клончета,
и тя се отличаваше с височината си
и с многото си пръчки.
12 Но тя бе изтръгната с ярост,
хвърлена бе на земята
и източен вятър изсуши плода ѝ;
яките ѝ издънки се счупиха и изсъхнаха;
огън ги изяде.
13 А сега тя е посадена в пустиня,
в суха и безводна земя.
14 Огън излезе от един отрасъл на нейните пръчки
и изяде плода ѝ,
тъй че няма вече в нея издънка доволно яка
за владетелски скиптър.
Това е жалейна песен и ще остане за плач.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи