Хронологичен / ден 26

Стар Завет

Битие

41

Сънищата на Фараон

1 След изтичането на две години Фараон сънува: ето, стоеше при Нил. 2 И ето, седем крави хубави и тлъсти, излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките. 3 Но, ето, след тях излязоха от реката други седем крави – грозни и мършави, и застанаха редом до другите крави на речния бряг. 4 И грозните мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 6 А ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. И Фараон се събуди и ето, беше сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; и той изпрати да му повикат всичките магьосници и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараон.
9 Тогава главният виночерпец говори на Фараон, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараон се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и главния хлебар, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме, аз и той в една и съща нощ; сънувахме всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни изтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. 13 И както ни изтълкува, така и стана; мене възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Тогава Фараон изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата; и той се обръсна, преоблече се, и дойде при Фараон. 15 И Фараон каза на Йосиф: Сънувах, а няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф в отговор на Фараон каза: Не аз; Бог ще даде на Фараон благоприятен отговор.
17 Тогава Фараон каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. 18 И ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките. 19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни, и мършави, каквито по грозота никога не съм видял из цялата Египетска земя. 20 И мършавите грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен както и по-напред. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и ето, седем класа пълни и добри израснаха от едно стебло. 23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 И тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на магьосниците; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Йосиф каза на Фараон: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 И седемте мършави и грозни крави, които излизат след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем гладни години. 28 Това е, което казах на Фараон; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи. 29 Ето, идат седем много плодородни години по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем гладни години; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се е повторил на Фараон два пъти, означава, че това е решено от Бога, и че Бог скоро ще го извърши. 33 И тъй, сега нека потърси Фараон умен и мъдър човек, и нека го постави над Египетската земя. 34 Нека стори Фараон това, и нека постави надзиратели над земята; и през седемте плодородни години нека събере петата част от плодовете на Египетската земя. 35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И ще бъде тази храна запас за седемте гладни години, които ще има в Египетската земя, та земята да не погине от глад.
37 Това нещо беше угодно на Фараон и на всичките му слуги. 38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли намери човек като този, в когото има Божий Дух? 39 Тогава Фараон каза на Йосиф: Понеже Бог ти е открил всичко това, няма никой толкова умен и мъдър колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и твоите думи ще слушат всичките ми люде; само с престола си аз ще бъда по-горен от тебе.

Йосиф управлява Египет

41 Фараон каза още на Йосиф: Ето, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и сложи го на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон, и окачи му златно огърлие на шията. 43 После заповяда да го качат на своята втора колесница, и да възгласят пред него: Коленичете! И така, постави го над цялата Египетска земя. 44 При това, Фараон каза на Йосиф: Аз съм владетелят, но без тебе никой няма да вдигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45 И Фараон наименува Йосиф Цафенат-Панеах, и даде му за жена Асенета, дъщеря на хелиополския жрец, Поти-Фера. След това Йосиф тръгна на обиколка из Египетската земя.
46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Фараон, египетския цар; и, като излезе от Фараоновото присъствие, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте плодородни години земята роди преизобилно. 48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха в Египетската земя, и сложи храната в градовете; във всеки град сложи храната от околните ниви. 49 И Йосиф събра жито твърде много, като морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.
50 А преди да настъпят гладните години, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на хелиополския жрец Поти-Фера. 51 И Йосиф наименува първородния Манасия: Защото, мислеше си, Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем: Защото, мислеше си, Бог ме направи плодовит в земята на моето страдание.
53 А като се изминаха седемте плодородни години, които бяха в Египетската земя, 54 настъпиха седемте гладни години, както Йосиф бе казал; и настана глад по всички земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараон за хляб, Фараон рече на всички египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, сторете. 56 (А гладът беше по цялото лице на земята.) И тъй, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните; защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купуват жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
© Библейска лига - България

42

Братята на Йосиф отиват в Египет

1 А като видя Яков, че в Египет има жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 Рече още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете, за да живеем и да не измрем. 3 Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 4 Но Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята му; защото мислеше: Да не би да му се случи злощастие.
5 И тъй, сред онези, които идеха да купят жито дойдоха и синовете на Израил; защото имаше глад в Ханаанската земя. 6 А понеже Йосиф беше управител на земята, и тъкмо той продаваше на всичките тамошни люде, братята на Йосиф, като дойдоха, поклониха му се до земята. 7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги; но престори се, че не ги познава, говореше им грубо и каза им: Откъде идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8 Но при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха. 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте съгледвачи; дошли сте да оглеждате голотата на тази земя. 10 А те му казаха: Не, господарю; слугите ти дойдоха да си купят храна. 11 Ние всички сме синове на един човек; честни човеци сме; слугите ти не са съгледвачи. 12 Но той им каза: Не; дошли сте да оглеждате голотата на земята. 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и ето, най-малкият е днес при баща ни, а единият го няма. 14 А Йосиф им каза: Тъкмо това ви казах, когато рекох: Съгледвачи сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: кълна се във Фараоновия живот, няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат. 16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина; и ако не, кълна се във Фараоновия живот, наистина сте съгледвачи. 17 И сложи ги под стража за три дни.
18 А на третия ден Йосиф им каза: Това сторете, и ще живеете; защото аз се боя от Бога: 19 ако сте честни, нека остане един от вас, братята, запрян в този затвор; а вие идете, закарайте жито за гладуващите си семейства, 20 но ми доведете най-малкия си брат; така ще се докаже, че думите ви са верни и вие няма да умрете. 21 И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. 22 А Рувим им отговори: Не ви ли казах: Не съгрешавайте против момчето? Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква. 23А те не знаеха, че Йосиф им разбира, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака; после пак се върна при тях и говори им; и взе измежду тях Симеон, та го върза пред очите им.
25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала и да им дадат храна за из път; така и сториха с тях. 26 А те натовариха житото на ослите си и тръгнаха. 27 Но когато един от тях развърза чувала си в гостилницата, за да даде храна на осела си, видя парите си в отвора на чувала. 28 И рече на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се смутиха, и те се спогледаха с трепет един друг, казвайки: Какво ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. 30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо, и ни взе за съгледвачи на страната. 31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме съгледвачи; 32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият от нас го няма, а най-малкият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята си при мене и вземете жито за гладуващите си семейства, та си идете, 34 но ми доведете най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а сте честни, ще пусна брат ви и вие ще търгувате в тази земя. 35 А като изпразвахме чувалите си, ето, на всекиго възела с парите беше в чувала му. И те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. 36 Тогава им каза баща им Яков: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! 37 А Рувим отговори на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 А Яков каза: Синът ми няма да дойде с вас, защото брат му умря, и само той остана от майка си; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи