Хронологичен / ден 262
Стар Завет
Естир
1
Свалянето на царица Астин
1 А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области),
2 в онези дни, когато цар Асуир седеше на престола на царството си в столицата Суса,
3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всички свои първенци и служители, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски военачалници, големците и първенците на областите),
4 показвайки дълго време, сто и осемдесет дни, богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.
5 И когато изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение за целия народ, който се намираше в столицата Суса – от голям до малък – в оградената градина на царския палат.
6 Градината бе украсена със завеси от бял, зелен и син лен, прострени на върви от висон и мораво, и окачени със сребърни халки на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
7 И наливаха им в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
8 Според една царска заповед, на всеки гост бе позволено да пие както намери за добре, защото царят беше наредил на всичките си виночерпци да постъпват според волята на всекиго.
9 А и царица Астин направи на жените угощение в царския дом на цар Асуир.
10 А на седмия ден, когато сърцето на царя се бе развеселило от виното, той заповяда на Меуман, Визта, Арвона, Вигта, Авагта, Зетар, и Харкас – седмината скопци, които слугуваха пред цар Асуир,
11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на народа и на първенците; защото тя бе красива наглед.
12 Но царица Астин отказа да дойде по царевата заповед, предадена чрез скопците; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.
13 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай такада се отнася спрямо всички, които знаеха закон и съд;
14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан – седмината персийски и мидийски първенци, които имаха достъп до царя и заемаха първо място в царството):
15 Какво можем според закона, да направим на царица Астин, загдето не изпълни заповедта на цар Асуир, съобщена й чрез скопците?
16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не обиди само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир.
17 Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе сред всичките жени и когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да доведат царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
18 И днес персийските и мидийските съпруги на първенците, които чуят за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките цареви първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.
19 Ако е угодно на царя, нека издаде царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; а царят нека даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея.
20 И когато указът, който царят издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават почит на мъжете си – на голям и на малък.
21 И тези думи се харесаха на царя и на първенците; и царят стори каквото каза Мемукан.
22 Той прати писма по всички области на царството, във всяка област според азбуката ѝ, и на всеки народ според езика му, и обяви на всички човешки езици, че всеки мъж е господар в дома си.
© Библейска лига - България2
Естир става царица
1 След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което бе сторила, и какво бе решено против нея.
2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици;
3 и нека назначи царят чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в харема, всички красиви млади девици под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, потребни за разкрасяване.
4 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той стори така.
5 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киш, вениаминец,
6който вавилонският цар Навуходоносор беше откарал от Ерусалим заедно с пленниците, взети с Юдовия цар Ехония.
7 И той отглеждаше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща, ни майка. Момичето беше стройно и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.
8 И тъй, когато се разчу заповедта и указът на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща и я повериха на Игай, пазача на жените.
9 Момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царския дом нещата, потребни за разкрасяването ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ се дадат; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на харема.
10 Естир не беше разкрила нито произхода си, нито рода си, защото Мардохей ѝ беше заръчал да не ги разкрива.
11 А Мардохей ходеше всеки ден пред двора на харема, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.
12 А когато дойдеше редът на всяка девица да влезе при цар Асуир, след кото бе стояла дванадесет месеца в харема, според нареденото за жените (защото толкова време се отделяше за разкрасяването – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и с други неща за разкрасяване на жените),
13 тогава девицата влизаше при царя. Всичко каквото поискаше ѝ се даваше, за да го занесе със себе си от харема в дома на царя.
14 Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втория харем под надзора на Саасгаз, царския скопец, който пазеше наложниците. Тя не влизаше повече при царя, освен ако царят не я поискаше, и не я повикаха по име.
15 И когато дойде ред при царя да влезе Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, която той бе взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският скопец Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.
16 И тъй, заведоха Естир при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец тевет, през седмата година от царуването му.
17 И царят възлюби Естир повече от всички жени: тя придоби неговото благоволение и милост повече от всички девици; и той сложи царската корона на главата ѝ, и я направи царица вместо Астин.
18 Тогава царят даде голямо угощение на всички свои първенци и служители, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на цар.
Мардохей разкрива заговор
19 И когато се събраха девиците втори път, Мардохей седеше при царската порта.
20 Естир не бе разкрила нито рода си, нито народа си, както ѝ бе заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато той я отглеждаше.
21 В тези дни, когато Мардохей седеше при царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.
22 А това стана известно на Мардохей и той го обади на царица Естир, а Естир обади на царя от името на Мардохей.
23 И като се проучи работата и се намери, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието се записа в Книгата на летописите пред царя.
© Библейска лига - България3
Аман планира да унищожи юдеите
1 След това, цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амедата, въздигна го и постави стола му над столовете на всички свои първенци.
2 И всички царски слуги, които бяха при царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман, защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 Затова царските слуги при царската порта рекоха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, обадиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, понеже им беше казал, че е юдеин, та не се покорява на заповедта.
5 И когато видя Аман, че Мардохей не се навежда, нито му се кланя, изпълни се с ярост.
6 Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха казали от кой народ е Мардохей, Аман поиска да изтреби Мардохеевия народ, юдеите в цялото царство на Асуир.
7 В първия месец, който е месец нисан, в дванадесетата година на цар Асуир, хвърлиха пур (тоест жребий) пред Аман, последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец адар.
8 Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разпилян сред племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават отзаконите на всички други народи; те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10 И царят извади пръстена си от ръката си, и го даде на Аман, сина на агагеца Амедата, враг на юдеите.
11 И царят рече на Аман: Дава ти се среброто; а също и този народ, за да направиш с него както обичаш.
12 И така, на тринадесетия ден от първия месец царските писари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на областните управители и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуир се писа и се подпечата с царския пръстен.
13 И писма се изпратиха с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи: млади и стари, деца и жени, в един ден – тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец адар, и да разграбят имота им.
14 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тази заповед по всяка област, се обнародва между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.
15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят, и Аман седнаха да пируват; но град Суса се смути.
© Библейска лига - България4
Мардохей убеждава Естир да помогне
1 А Мардохей, като научи за всичко, което бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе насред града, като викаше високо и горко.
2 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре през царската порта.
3И във всяка област, където стигна тази заповед и указ на царя, сред юдеите настана голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище, постлано под себе си, и пепел.
4 И момичетата, и скопците на Естир влязоха, та ѝ известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохей, и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5 Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той бе определил да ѝ прислужва, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.
6 И тъй, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който бе пред царската порта.
7 И Мардохей му съобщи всичко, което му се бе случило, и точното количество сребро, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си.
9 И Атах дойде да съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 А Естир говори на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:
11 Всички царски слуги и народът от царските области знаят, че за всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, има един закон – да се умъртви, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохей думите на Естир.
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли, че понеже си в царския дом, ти едничка ще се избавиш от всички юдеи.
14 Защото ако премълчиш сега, ще дойде от другаде помощ и избавление за юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си стигнала до царско положение за такова време?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:
16 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни – нощ и ден; и аз, и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.
17 И тъй, Мардохей отиде и свърши всичко, което му бе заповядала Естир.
© Библейска лига - България5
Молбата на Естир към царя
1 А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царския дом пред царския дом, а царят седеше на царския си престол в царския дом, с лице към входа.
2 И като видя царят царица Естир, че стои в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи, та се допря до края на скиптъра.
3 Тогава царят ѝ каза: Какво искаш, царице Естир? И каква е молбата ти? Даже и за половината царство да е, ще ти се даде.
4 И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят заедно с Аман днес на угощението, което съм приготвила за него.
5 И царят рече: Накарайте Аман да побърза, за да стане както казва Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила.
6 И като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти? Ще ти се удовлетвори! Каква е молбата ти? Ще бъде изпълнена даже и за половината царство да е.
7 Тогава Естир отговори: Прошението и молбата ми е това:
8 Ако съм придобила царевото благоволение и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нека дойде царят с Аман на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще отговоря каквото царят ме пита.
Яростта на Аман срещу Мардохей
9 В този ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохей при царската порта, че нито става, нито показва страх от него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей.
10 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зереса,
11 и Аман им приказва за славата на богатството си и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.
12 Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; и утре съм поканен у нея с царя.
13 Обаче всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.
14 Тогава жена му Зереса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакти висока и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Аман, заповяда да приготвят бесилката.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Псалми и Притчи