Хронологичен / ден 263

Стар Завет

Естир

6

Отдаване почит на Мардохей

1 През онази нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат аналите, летописа за неговото царуване, и да му четат. 2 И се намери записано как Мардохей беше обадил за Вихтана и Терес – двама от царските скопци, които пазеха входа – че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир. 3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? И слугите на царя, които му прислужваха, казаха: Не е направено нищо за него. 4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царския дом, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която бе приготвил за него.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе. 6 И като влезе Аман, царят му рече: Как да се постъпи с човек, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого другиго би благоволил царят да направи почест, освен на мене? 7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест, 8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди, 9 и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете. 10 Тогава царят каза на Аман: Веднага вземи одеждата и коня, както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не се пропусне нищо от всичко, което каза. 11 И така, Аман взе одеждата и коня, облече Мардохей и го преведе на кон през градския площад, като прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете. 12 И Мардохей се върна при царската порта.
А Аман отиде бързо у дома си наскърбен, с покрита глава. 13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
14 И докато още се разговаряха с него, царските скопци пристигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир бе приготвила.
© Библейска лига - България

7

Обесването на Аман

1 И така, царят и Аман дойдоха да пируват с царица Естир. 2 И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? Ще ти се удовлетвори. Каква е молбата ти? Ще се изпълни, даже и за половината царство да е. 3 Тогава царица Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, подари ми живота ми и народа ми при молбата ми. 4 Защото аз и народът ми сме продадени да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала, при все че неприятелят не би могъл да възстанови щетата на царя. 5 Тогава цар Асуир каза на царица Естир: Кой е той, и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така? 6 И Естир каза: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата. 7 И царят, разгневен, стана от угощението и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя. 8 В това време царят се върна от градината на палата в мястото на угощението; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха Амановото лице. 9 Тогава Арвона, един от царските скопци, каза: Ето и бесилката, петдесет лакти висока, която Аман вдигна за Мардохей, който беше говорил добро за царя, стои до къщата на Аман. И рече царят: Обесете го на нея. 10 И така, обесиха Аман на бесилката, която бе приготвил за Мардохей. Тогава царската ярост утихна.
© Библейска лига - България

8

Царският указ относно юдеите

1 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя; защото Естир бе казала какъв ѝ е той. 2 И царят извади пръстена си, който бе взел от Аман, и го даде на Мардохей. А Естир постави Мардохей над Амановия дом.
3 Тогава Естир говори пак пред царя, паднала пред нозете му, и му се моли със сълзи да осуети злия план на агагеца Аман, и заговора, който беше скроил против юдеите. 4 И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя и каза: 5 Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отменят писмата, скроени от агагеца Аман, син на Амедата, в които писа да се погубят юдеите по всички области на царя; 6 защото как бих могла да понеса да гледам злото, което ще сполети народа ми? Как бих могла да понеса да гледам изтреблението на рода си? 7 Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Аман, а него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите. 8 Пишете и вие на юдеите каквото обичате, от името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо, писано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не се отменя.
9 Тогава в третия месец, който е месец сиван, на двадесет и третия му ден, царските писари бяха повикани, та се писа точно така, както заповяда Мардохей, до юдеите и до сатрапите, и до управителите и първенците на областите от Индия до Етиопия – сто двадесет и седем области, до всяка област според азбуката ѝ и до всеки народ според езика му, и до юдеите според азбуката им и според езика им. 10 И Мардохей писа от името на цар Асуир, и го подпечата с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, които яздеха на бързи коне, отглеждани специално за царя, 11 в които писма царят разрешаваше на юдеите във всеки град, където се намираха, да се съберат и да защитят живота си; да погубят, да избият и да изтребят цялата сила на онези племена и на онази област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им, 12 и то в един ден, по всичките области на цар Асуир, тоест в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец адар. 13 Препис от указа, чрез който щеше да се разнесе тази заповед по всяка област, се обнародва сред всички племена, за да бъдат готови юдеите за онзи ден да въздадат на неприятелите си. 14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, отглеждани специално за царя, излязоха бързо, пришпорени от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.
15 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонна и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше. 16 И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава. 17 И във всяка област, и във всеки град, където стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и празник. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото ги обзе страх от юдеите.
© Библейска лига - България

9

Триумфът на юдеите

1 А в дванадесетия месец, който е месец адар, на тринадесетия ден, когато дойде времето да се изпълни указът на царя и заповедта му, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, но нещата се обърнаха и юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха, 2 юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена. 3 И всички първенци на областите, и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги бе обзел страх от Мардохей. 4 Понеже Мардохей беше големец в царския дом и славата му се носеше по всички области; и защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване, и сториха каквото искаха на онези, които ги мразеха. 6 И в столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже. 7 Убиха и Фарсандата, Далфон, Асфата, 8 Фората, Адалия, Аридата, 9 Фармаста, Арисай, Аридай и Ваезата, 10 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.
11 В същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса, 12 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? Ще ти се удовлетвори. Каква е още молбата ти? Ще се изпълни. 13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според днешния указ и да обесят на бесилка десетте Аманови сина. 14 И царят заповяда да стане така; и се издаде указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина. 15 И тъй юдеите, които бяха в Суса, се събраха на четиринадесетия ден от месец адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.
16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха да защитят живота си и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха. 17 Това стана на тринадесетия ден от месец адар; а на четиринадесетия ден си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

Празникът Пурим

18 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия ден; а на петнадесетия почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение. 19 Ето защо юдейските селяни, които живеят в неукрепени селища, правят четиринадесетия ден от месец адар ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане дялове едни на други.
20 Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир – до близките и до далечните, 21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец адар, и петнадесетия, 22 като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и като месец, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им – на празник, за да ги направят дни за пируване и увеселение и за пращане дялове едни на други, и подаръци на сиромасите.
23 И юдеите приеха да правят както бяха започнали и както Мардохей им беше писал, 24 защото агагецът Аман, синът на Амедата, неприятелят на всички юдеи, беше скроил зъл план против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (тоест жребий) да ги погуби и да ги изтреби. 25 Когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху Амановата глава злият замисъл, който Аман беше скроил против юдеите, и да се обесят на бесилка той и синовете му. 26 Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха изпитали и им се бе случило, 27 юдеите постановиха и приеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, винаги да празнуват тези два дни според предписаното за тях и в определеното им време. 28 Тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им сред потомството им.
29 Тогава царица Естир, дъщерята на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей писаха втори път най-настойчиво, за да утвърдят написаното за Пурим. 30 И Мардохей прати писма до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност, 31 за да пазят твърдо тези дни Пурим във времената им, както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си. 32 И тази наредба за Пурим се потвърди със заповедта на Естир; и се записа в книгата.
© Библейска лига - България

10

Величието на Мардохей

1 И цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови. 2 А всичките му силни и могъщи дела, и описанието на величието, до което царят въздигна Мардохей, не са ли записани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе? 3 Защото юдеинът Мардохей стана втори след цар Асуир – велик между юдеите и приет от многото си братя, като търсеше доброто за народа си и говореше за мир на всичките юдеи.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи