Хронологичен / ден 265

Стар Завет

Неемия

1

Молитвата на Неемия

1 Историята на Неемия, Ахалиевия син.
В месец хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса, 2 един от братята ми, Анани, дойде от Юда с някои други мъже; и ги попитах за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Ерусалим. 3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън. 4 А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: 5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тези, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди, 6 дано бъде сега ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израиляните, и като изповядвам греховете на израиляните, с които сме Ти съгрешили. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили; 7 много се развратихме пред Тебе и не опазихме заповедите, повеленията и законите, които Ти даде на слугата Си Мойсей. 8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си рекъл: Ако престъпите законите Ми, Аз ще ви разпръсна между племената; 9 но ако се обърнете към Мене и пазите заповедите Ми и ги изпълнявате, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си. 10 А тези са Твои слуги и Твой народ, който си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка. 11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвата на слугите Ти, които с наслада благоговеят пред името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред този човек, защото аз бях виночерпец на царя.
© Библейска лига - България

2

Артаксеркс праща Неемия в Ерусалим

1 А в месец нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното и го дадох на царя. Преди аз не бях изглеждал посърнал пред него, 2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. 3 И рекох на царя: Да живее царят довека! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял и портите му са изгорени с огън. 4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И се помолих на небесния Бог; 5 после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.
6 Царят пак ми рече (при него седеше и царицата): Колко време ще продължи пътешествието ти? И кога ще се върнеш? И угодно беше на царя да ме изпрати, като му определих срок. 7 Казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юда, 8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.
9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката Ефрат и им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници.) 10 А когато хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много, че е дошъл човек да се застъпи за доброто на израиляните.

Неемия преглежда стените на Ерусалим

11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
12 И през нощта станах с неколцина други мъже, без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене, освен добитъка, на който яздех. 13 И тъй, излязох нощем през Портата на долината и дойдох до Извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах Ерусалимските стени – как бяха съборени, и портите им изгорени с огън. 14 После минах към Портата на извора и към царския водоем; но нямаше място да мине моето добиче. 15 Тогава тръгнах в нощта край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през Портата на долината и се върнах. 16 А по-видните мъже не знаеха къде бях ходил или какво бях сторил; защото дотогава не бях казал нищо ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.
17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор. 18 И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело. 19 А хоронецът Санбалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гешем, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и казваха: Какво е това, което правите? Искате да се повдигнете против царя ли? 20 А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
© Библейска лига - България

3

Строителите на стената

1 Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и съградиха Овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите ѝ, чак до кулата Мея я осветиха и до кулата Ананеил.
2 И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.
3 А Рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ. 4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовия син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловия син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син. 5 И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.
6 А старата порта поправиха Йодай, Фасеевият син, и Месулам, Бесодиевият син, които, като положиха гредите ѝ, поставиха и вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ. 7 До тях поправяха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, подвластни на областния управител отсам реката. 8 До тях поправяше Узиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, син на един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до Широката стена. 9 До него поправяше Рефая, Оровият син, управител на половината от Ерусалимския окръг. 10 До тях, срещу къщата си, поправяше Едая, Арумафовият син. До него поправяше Хатуш, Асаваниевият син. 11 А Малхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-Моавовият син, поправяха друга част и Кулата на пещите. 12 И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, управител на половината от Ерусалимския окръг.
13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; те поправиха и хиляда лакти от стената до Портата на бунището.
14 А Портата на бунището поправи Малхия, Рихавовият син, началник на Бет-Акеремския окръг; и той, като я съгради, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ.
15 А Портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради, я покри, постави вратите ѝ, ключалките ѝ и лостовете ѝ; поправи и стената на Силоамския водоем при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град. 16 След него Неемия, Азбуковият син, управител на половината от Бет-Цурския окръг, поправяше до мястото срещу Давидовите гробища и до направения водоем и до Къщата на силните мъже. 17 След него поправяха левитите, начело с Реум, Ваниевия син. До него поправяше Асавия, управител на половината от Кеилския окръг, за своя окръг. 18 След него поправяха братята им, начело с Бавай, Хенададовия син, началник на другата половина от Кеилския окръг. 19 До него, Есер, Исусовият син, управител на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената. 20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасив. 21 След него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.
22 След него поправяха свещениците, които живееха в тази околност. 23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевия син, при къщата си. 24 След него, Бинуй, Хенададовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя до ъгъла на стената. 25 Фалал, Узаевият син поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него поправяше Федая, Фаросовият син. 26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу Портата на водата на изток, и до издадената кула.) 27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.
28 Над Конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. 29 След тях поправяше Садок, Имеровият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на Източната порта Семая, Сеханиевият син. 30 След него Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салаф, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си. 31 След него поправяше Малхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкад и до нагорнището при ъгъла. 32 А между нагорнището при ъгъла и Овчата порта поправяха златарите и търговците.
© Библейска лига - България

4

Съпротива срещу възстановяването на стената

1 А Санбалат, когато чу, че изграждаме отново стената, се разгневи, много възнегодува и се присмя на юдеите. 2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се укрепяват ли? Ще принасят ли жертви? Ще свършат ли някога? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, както са изгорели? 3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже лисица ако се качи по градежа им, ще събори каменната им стена. 4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени; обърни укорът им върху собствените им глави и ги предай като плячка в земя, където ще са пленници. 5 Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото те хвърлиха обиди в лицето на градящите.
6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половинатаот височината си; защото народът беше взел работата присърце.
7 Но когато Санбалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на Ерусалимските стени напредвало и че проломите започнали да се затварят, разгневиха се много; 8 и всички заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят. 9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи срещу тях за деня и нощта поради заплахата. 10 Но народът на Юда рече: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената. 11 А и враговете ни рекоха: Докато усетят или ни видят, ние ще дойдем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата. 12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която и страна да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас. 13 Затова поставих зад най-ниските места в стената, при откритите места – поставих народа по семейства – с мечовете им, с копия и с лъкове. 14 И като разгледах, станах и рекох на първенците и началниците, и на останалите от народа: Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си. 15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си. 16 И от този ден нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина държеха копия, щитове, лъкове и брони; и началниците насърчаваха целия Юдов дом. 17 Онези, които градяха стената и носеха товари, и товареха, работеха работата си с едната ръка, а с другата държаха оръжието си; 18 и всеки от зидарите носеше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.
19 И казах на първенците и началниците, и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг; 20 затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
21 Така карахме работата; половината мъже държаха копията от зазоряването до появяването на звездите. 22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува в Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да работят. 23 И тъй, нито аз, ни братята ми, ни слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.
© Библейска лига - България

5

Неемия помага на бедните

1 По това време мъжете и жените им вдигнаха голям вик против братята им, юдеите. 2 Едни казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; затова нека ни се даде жито, та да ядем и да живеем. 3 Други казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито по време на глада. 4 Имаше и още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци. 5 И макар да сме плът от плътта и кръв от кръвта на нашите братя, и нашите синове да са добри колкото техните, ние трябва да даваме синовете си и дъщерите си да работят като роби. Някои от дъщерите ни са вече поробени; а ние сме безсилни да ги спасим, защото на други принадлежат нивите и лозята ни. 6 И се разгневих твърде много, като чух вика им и тези думи. 7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих първенците и началниците, като им казах: Вие вземате лихва от собствените си братя. И свиках против тях голямо събрание, та им казах: 8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на езичниците; а сега вие ли ще продавате братята си? Или те трябва да се продават на нас? А те мълчаха, защото не намериха какво да отговорят. 9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страх пред нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? 10 Аз и братята ми, и слугите ми също сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим лихвовземането. 11 Върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също и стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях. 12 Тогава рекоха: Ще ги върнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание. 13 Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.
14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя – от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години – нито аз, нито братята ми сме вземали заплатата на областен управител. 15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар за народа си и освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господаруваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. 16 Още и залагах върху работата на тази стена и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа; и нива не купихме.
17 При това на трапезата ми имаше по сто и петдесет души – юдеи и началници, освен онези, които идеха при нас от околните на нас народи. 18 Всеки ден за мене се готвеше по едно говедо, по шест отбрани овце и птици, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тегнеше върху този народ.
19 Помни ме, Боже мой, за добро, поради всичко, което съм сторил за този народ.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи