Хронологичен / ден 266

Стар Завет

Неемия

6

Отново съпротива срещу възстановяването на стената

1 А Санбалат, Товия, арабинът Гешем и останалите от нашите неприятели, като чуха, че съм изградил отново стената и че не оставало вече пролом в нея, макар и да не бях поставил врати на портите до онова време, 2 Санбалат и Гешем пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Но те възнамеряваха да ми сторят зло. 3 И пратих им вестители да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас? 4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз все така им отговарях. 5 Тогава за пети път Санбалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката, 6в което бе написано: Слух се носи между народите, пък и Гешем казва, че ти и юдеите мислите да се разбунтувате, за която причина ти и градиш стената; и, според тези думи си искал да им станеш цар. 7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И ще бъде известено на царя за тези думи. И тъй, ела сега и нека се съветваме заедно. 8 Тогава пратих да му кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; ти го измисляш от себе си. 9 Защото те всички искаха да ни уплашат, казвайки: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да се завърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.
10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делая, Метавеиловия син, който бе затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и нека затворим вратите на храма; защото ще дойдат да те убият! Да, тази нощ ще дойдат да те убият. 11 Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да спаси живота си? Няма да вляза. 12 И ето, познах, че Бог не го бе пратил; и че той от себе си е произнесъл това пророчество против мене, защото Товия и Санбалат са го подкупили. 13 И така, беше подкупен да ме уплаши, и да направя така, и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят. 14 Спомни, си, Боже мой, за Товия и Санбалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме уплашат.
Завършването на стената
15 Така бе завършена стената на двадесет и петия ден от месец елул, за петдесет и два дни. 16 И когато чуха това, всичките ни неприятели, всички племена наоколо се уплашиха и много се снишиха в своите очи; защото познаха, че това дело е извършено от нашия Бог. 17 При това, в онези дни Юдовите първенци пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях. 18 Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат привързани, понеже бе зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоханан бе взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син. 19 Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
© Библейска лига - България

7

1 А като се съгради стената и поставих вратите, и се определиха вратарите, певците и левитите, 2 предадох Ерусалим под грижата на брат ми Анани и на началника на крепостта Анания, защото беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина. 3 И казах им: Да не се отварят ерусалимските порти, преди да напече слънцето; и докато вратарите стоят, нека държат вратите затворени и залостени. Поставете също стражи от ерусалимските жители, всеки на поста си, всеки близо до къщата си.

Списък на пленниците, които се завръщат

4 А градът бе широк и голям, а народът в него малко и къщите не бяха още построени.
5 И моят Бог вложи в сърцето ми да събера първенците и управителите, и народа, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата с родословието на онези, които се бяха върнали най-напред; и в нея намерих написано: 6 Ето жителите на страната, които излязоха от плен, изгнаниците, които Вавилонският цар Навуходоносор бе преселил и се бяха върнали отново в Ерусалим и в Юда, всеки в града си, 7 заедно със Зоровавел, Исус, Неемия, Азария, Раамия, Наамани, Мардохей, Билшан, Мисферет, Бигвай, Наум и Ваана. Броят на людете от Израил: 8 потомците на Фарос: две хиляди сто седемдесет и двама. 9 От Сефатия: триста седемдесет и двама. 10 От Арах: шестотин петдесет и двама. 11 От Фаат-Моав по линията на Исус и Йоав: две хиляди осемстотин и осемнадесет. 12 От Елам: хиляда двеста петдесет и четирима. 13 От Зату: осемстотин четиридесет и петима. 14 От Закхей: седемстотин и шестнадесет. 15 От Бинуй: шестстотин четиридесет и осем. 16 От Вивай: шестстотин двадесет и осем. 17 От Азгад: две хиляди триста двадесет и двама. 18 От Адоникам: шестстотин шестдесет и седем. 19 От Бигвай: две хиляди шестстотин и седем.
20 От Адин: шестстотин петдесет и петима. 21 От Атир (чрез Езекия): деветдесет и осем. 22 От Асум: триста двадесет и осем. 23 От Висай: триста двадесет и четирима. 24 От Ариф: сто и дванадесет. 25 От Гаваон: деветдесет и петима. 26 Жители от Витлеем и Нетофа: сто осемдесет и осем. 27 Жители от Анатот: сто двадесет и осем 28 Жители от Бет-Азмавет: четиридесет и двама. 29 Жители от Кириат-Еарим, Хефира и Беерот: седемстотин четиридесет и трима. 30 Жители от Рама и Гава: шестстотин двадесет и един. 31Жители от Михмас: сто двадесет и двама. 32 Жители от Ветил и Гай: сто двадесет и трима. 33 Жители от другия Нево: петдесет и двама. 34 Жители от другия Елам: хиляда двеста петдесет и четирима; 35 от Харим: триста и двадесет; 36 от Ерихон: триста четиридесет и петима. 37 Жители от Лод, Адид и Оно: седемстотин двадесет и един; 38 от Сеная: три хиляди деветстотин и тридесет.
39 Свещениците: Едаеви потомци (чрез Исусовия дом): девет-стотин седемдесет и трима; 40 от Имер: хиляда петдесет и двама; 41 от Пасхор: хиляда четиридесет и седем; 42от Харим: хиляда и седемнадесет.
43 Левитите: потомци на Исус (чрез Кадмиил, по линия на Одева): седемдесет и четирима.
44 Певците: потомци на Асаф: сто четиридесет и осем.
45 Вратарите: потомци на Селум, Атир, Талмон, Акув, Атита, Совай: сто тридесет и осем.
46 Нетинимите: потомци на Сиха, Асуфа, Таваот, 47 Керос, Сиа, Фадон, 48 Левана, Агава, Салмай, 49 Анан, Гидел, Гаар, 50 Реая, Расин, Некода, 51 Газам, Оза, Фасеа, 52 Бесай, Меуним, Нефисесим, 53 Ваквук, Акуфа, Арур, 54 Бацлит, Меида, Арса, 55 Баркос, Сисера, Тама, 56 Несиа и Атифа.
57 Потомци на Соломоновите слуги: потомци на Сотай, Соферет, Ферида, 58 Яала, Даркон, Гидел, 59 Сефатия, Атил, и потомци на Фохерет Цебаимов и потомци на Амон. 60 Всички нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста деветдесет и двама.
61 А ето онези, които излязоха от градовете Тел-Мелах, Тел-Ариса, Херув, Адон и Имер, но не можеха да покажат, че бащините им домове са потомци на Израил: 62 потомците на Делая, Товия и Некода: шестстотин четиридесет и двама.
63 И от свещениците: потомците на Авая, Акос и Варзелай (който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име). 64 Те търсиха семейните си регистри сред преброените по родословие, но не се намериха; затова бяха извадени от свещенството като нечисти. 65 И управителят им заповяда да не ядат от пресвятите неща, докато не се издигне свещеник с Урим и Тумим.
66 Всички, общо събрани, бяха четиридесет и две хиляди триста и шестдесет, 67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем. Те имаха и двеста четиридесет и петима певци и певици. 68 Конете им бяха седемстотин тридесет и шест; мулетата им – двеста четиридесет и пет; 69 камилите им – четиристотин тридесет и пет; а ослите им – шест хиляди седемстотин и двадесет.
70 Някои от началниците на бащините домове дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легена, петстотин и тридесет свещенически одежди. 71 А някои от началниците на бащините домове внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро. 72 И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро и шестдесет и седем свещенически одежди.
73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите, заедно с останалите израиляни се заселиха в градовете си. Когато настъпи седмият месец, израиляните бяха вече в градовете си.
© Библейска лига - България

8

Ездра чете закона

1 Тогава целият народ се съб-ра като един човек на площада пред Портата на водата; и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ бе заповядал на Израил. 2 И тъй, на първия ден от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени, и всички, които можеха да разбират. 3 И на площада пред Портата на водата той чете от него от зори до пладне пред мъжете и жените, и онези, които можеха да разбират; и вниманието на целия народ беше в книгата на закона. 4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тази цел; и до него стояха Мататия, Сема, Аная, Урия, Хелкия и Маасия – отдясно му; а отляво му – Федая, Мисаил, Малхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам. 5 И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ (защото стоеше над всички); и когато я разгъна, народът стана прав. 6 И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин! като издигна ръцете си. И се наведоха, та се поклониха на Господа с лице до земята. 7 А Исус, Вани, Серевия, Ямин, Акув, Савтай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите тълкуваха закона на народа, като стояха людете по местата си.
8 Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.
9 И Неемия, който бе управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на народа, казаха на всички: Този ден е свят на Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете (защото целият народ плачеше като слушаше думите на закона). 10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила. 11 И левитите усмириха целия народ, като казваха: Мълчете, защото денят е свят; и не тъжете. 12 И така, всички отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.
13 И на втория ден началниците на бащините домове, заедно със свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона. 14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Мойсей на израиляните да живеят в колиби на празника на седмия месец, 15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, че и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората и донесете маслинени клони, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направите колиби според предписаното. 16 И тъй, народът излезе и донесе клони; и си направиха колиби, всеки на покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта. 17 Цялото общество от онези, които се бяха върнали от плен, направи колиби и седна в колибите, защото от времето на Исус, Навиевия син, до онзи ден израиляните не бяха правили така. И настана много голямо веселие. 18 При това всеки ден, от първия ден до последния, Ездра четеше от книгата на Божия закон. И пазиха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.
© Библейска лига - България

9

Израиляните изповядват греховете си

1 След това, на двадесет и чет-въртия ден от същия месец израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си. 2 Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. 3 През една четвърт от деня те стояха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог. 4 Тогава някои от левитите – Исус, Вани, Кадмиил, Севания, Вуни, Серевия, Вани и Канани – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала. 6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. 7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; 8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. 9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море. 10 Ти показа знамения и чудеса над Фараон, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че те постъпваха надменно с тях; и Ти си придоби име, известно до днес. 11 И Ти раздели морето пред тях, та преминаха по сухо през него; а гонителите им хвърли в дълбочините, като камък в силни води. 12 Денем Ти ги водеше с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, по който трябваше да минат. 13 Ти слезе също на Синайската планина и говори с тях от небето и им даде справедливи наредби и истински закони, добри заповеди и повеления; 14и ги запозна със святата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Мойсей. 15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, която се беше клел, че ще им дадеш. 16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; 17 те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си и в бунта си определиха водач, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави. 18 Даже когато си изляха теле и казаха: Ето твоя Бог, Който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, 19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води в пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети в пътя, по който трябваше да минат. 20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им и им даде вода, когато бяха жадни. 21 Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха, и нозете им не отекоха. 22 При това Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сихон и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог. 23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят. 24 И тъй, чадата им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да сторят с тях по волята си. 25 И те превзеха укрепени градове и плодородна земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодни дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се наслаждаваха на Твоята голяма благост. 26 Но те не се покоряваха, вдигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които ги предупреждаваха да се обърнат към Тебе; и извършиха големи оскърбления. 27 Затова Ти ги предаваше в ръката на враговете им, които ги угнетяваха; а във време на гнет, като викнеха към Тебе, Ти ги чуваше от небето и според голямата Си милост им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на техните врагове. 28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на враговете им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха, та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. 29 Ти им напомняше да се обърнат към Твоя закон; но те оставаха надменни и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (които ако изпълнява човек, ще живее), и Ти обръщаха упорито гръб, закоравяваха врата си, та не слушаха. 30 Въпреки това Ти много години ги търпеше и ги предупреждаваше чрез Духа Си посредством Твоите пророци, но те не слушаха; затова Ти ги предаде в ръката на съседните племена. 31 Обаче поради голямата Твоя милост не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. 32 И тъй, сега, Боже наш, велики, могъщи и страшни Боже, Който пазиш заветната Си любов, да не се счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е сполетяло нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Ти народ от времето на асирийските царе до днес. 33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво. 34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си ги предупреждавал. 35 Защото докато царуваха, радвайки се на голямата благост, която Ти им показа в широката и плодородна земя, която постави пред тях, те не Ти служеха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела. 36 Ето, роби сме днес; в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.
37 И богатите ѝ плодове са за царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

Подпечатване на завета

38 Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.
© Библейска лига - България

10

1 А онези, които подпечатиха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син, и Седекия, 2 Серая, Азария, Еремия, 3 Пасхор, Амария, Малхия, 4 Хатуш, Севания, Малух, 5 Харим, Меримот, Авдия, 6 Даниил, Гинетон, Варух, 7 Месулам, Авия, Миямин, 8 Маазия, Билгай и Семая; това бяха свещениците.
9 Левитите: Исус, Азаниевият син, Бинуй от Хенададовите потомци и Кадмиил; 10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан, 11 Михей, Рехов, Асавия, 12 Закхур, Серевия, Севания, 13 Одия, Вани и Бенину.
14 Началниците на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Вани, 15 Вуни, Азгад, Вивай, 16 Адония, Бигвай, Адин, 17 Атир, Езекия, Азур, 18 Одия, Асум, Висай, 19 Ариф, Анатот, Невай, 20 Магфиас, Месулам, Хезир, 21 Месизавеил, Садок, Ядуа, 22 Фелатия, Анан, Аная, 23 Осия, Анания, Асув, 24 Алоис, Филея, Совив, 25 Реум, Асавна, Маасия, 26 Ахия, Анан, Ганан; 27 Малух, Харим и Ваана.
28 А останалите от народа – свещеници, левити, вратари, певци, нетиними и всички, които се бяха отделили от съседните племена и прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха – 29 присъединиха се към братята си, първенците си, и се задължиха с проклятие и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Мойсей, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Еова, нашия Господ, наредбите Му и повеленията Му. 30 И да не даваме дъщерите си на съседните племена и да не вземаме техните дъщери за синовете си; 31 и ако съседните племена донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме отобработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
32 Задължихме се още да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог, 33 за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията, и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израил и за всичко, което се върши в дома на нашия Бог. 34 И ние – свещениците, левитите и народът – хвърлихме жребии кога според бащините ни домове ще носим дърва в дома на нашия Бог, в определено време всяка година, за да горят върху олтара на Господа, нашия Бог, според предписаното в закона; 35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от всяко дърво; 36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат там, първородните от синовете си и от добитъка си, и първородните от говедата си и от стадата си, според предписаното; 37 и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето мляно жито и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, и вино и дървено масло; и да носим на левитите десятъците от земята си, защото левитите са тези, които събират десятъците от всички градове, където обработваме земята. 38 И някой свещеник, Ааронов потомец, трябва да бъде с левитите, когато вземат десятъците; и левитите да донасят десятъка от десятъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата. 39 Защото израиляните, включително и левитите, трябва да донасят приносите от жито, от вино и от дървено масло в стаите, където са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи