Хронологичен / ден 27

Стар Завет

Битие

43

Второто пътуване до Египет

1 А гладът се усилваше по земята. 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им им рече: Идете пак, купете ни малко храна. 3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6 А Израил каза: Защо ми сторихте това зло, та казахте на човека, че имате и друг брат? 7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. Откъде да знаем, че ще каже: Доведете брат си? 8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мене и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – ние, и ти, и децата ни. 9 Аз поръчителствам за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги. 10 Понеже, ако не бяхме се бавили, досега бихме се върнали втори път. 11 Тогава баща им Израил каза: Ако е тъй, ето какво сторете: вземете в съдовете си от отбраните плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека; 12 вземете и двойно повече пари в ръцете си, като занесете обратно върнатите в отвора на чувалите ви пари; може да е станало по грешка. 13 Вземете и брат си, та станете и идете при човека. 14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, че да ви пусне и другия ви брат, и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца.
15 И взеха хората тези дарове, взеха и двойно повече пари в ръцете си, и Вениамин; и станаха, та слязоха в Египет, и представиха се пред Йосиф. 16 А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи каквото трябва, и приготви, защото те ще обядват с мене на пладне. 17 И човекът стори каквото поръча Йосиф, и заведе хората в Йосифовия дом. 18 А хората се уплашиха, като ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери причина против нас да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. 19 Затова те се приближиха при Йосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки: 20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; 21 а на връщане, когато дойдохме в гостилницата и отворихме чувалите си, ето, на всекиго парите бяха в отвора на чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си. 22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем кой е сложил парите ни в чувалите ни. 23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви сложи това съкровище в чувалите ви: аз получих парите ви. И доведе при тях Симеон.
24 И домакинът въведе хората в Йосифовия дом, и даде им вода да умият нозете си; даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха даровете за Йосиф при идването му на пладне; защото чуха, че там ще ядат хляб. 26 И когато дойде Йосиф у дома, поднесоха му вкъщи даровете, които бяха в ръцете им; и поклониха му се до земята. 27 И след като ги разпита за здравето им, каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? 28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни; жив е още. И наведоха се, та се поклониха. 29 И като вдигна очи, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да ти показва милост, чадо мое. 30 И Йосиф бързо потърси място да плаче, защото сърцето му се развълнува за брат му; и влезе в стаята си и плака там. 31 После уми лицето си и излезе, и като се сдържаше, рече: Сложете хляб. 32 И сложиха отделно за него, отделно за тях, и отделно за египтяните, които обядваха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е отвратително за египтяните. 33 И сложиха ги да насядат пред него, първородния според първородството му, и най-малкия според младостта му; и хората се чудеха помежду си. 34 И Йосиф взе отпреде си, та им изпрати ястия; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И пиха и развеселиха се с него.
© Библейска лига - България

44

Сребърната чаша

1 После заповяда Йосиф на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в отвора на чувала му 2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, в отвора на чувала на най-малкия, с парите за житото му. И той стори според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха хората и ослите им. 4 Още не бяха се отдалечили много от града, когато Йосиф рече на домакина си: Стани, тичай след хората и като ги настигнеш, кажи им: Защо възвърнахте зло за добро? 5 Не е ли тая чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това. 6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи. 7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. 8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме в отвора на чувалите си; как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? 9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а ние нека бъдем роби на господаря си. 10 А той рече: Нека бъде според както казахте: у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. 11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си. 12 И той претърси, като почна от най-големия и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града. 14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята. 15 И Йосиф попита: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно? 16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние, и оня, у когото се намери чашата. 17 Но Йосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това! Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си и като слушаш, да не пламне гневът ти против слугата ти, защо ти си като Фараон. 19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? 20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малък син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си и баща ни го обича. 21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си; защото, ако остави баща си, той ще умре. 23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. 24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. 25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна, 26 ние казахме: Не може да слезем. Ако най-малкият ни брат е с нас, тогава ще слезем; защото не можем да видим лицето на човека, ако най-малкият ни брат не е с нас. 27 И слугата ти, баща ми, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина; 28 единият си отиде от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; 29 и ако ми отнемете и този, и му се случи злощастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. 30 Та сега, когато отида при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, 31 като види, че няма момчето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. 32 Защото аз, слугата ти, станах поръчител на баща си за момчето, като казах: Ако не ти го доведа, ще бъда завинаги виновен пред тебе. 33 Сега моля ти се, вместо момчето, нека остане слугата ти роб на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си. 34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
© Библейска лига - България

45

Йосиф се разкрива

1 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха край него; и извика: Изведете всички от присъствието ни. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си. 2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом. 3 Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. 4 Тогава Йосиф каза на братята си: Приближете се до мене. И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук; понеже Бог ме изпрати пред вас за опазване на живот. 6 Защото тази е втора гладна година по земята; а остават още пет години, в които не ще има ни оран, ни жетва. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас потомство на земята, и да опазя живота ви чрез голямо избавление. 8 И тъй, не ме изпратихте тук вие, а Бог, Който ме и направи отец на Фараон, господар на целия му дом, и управител на цялата Египетска земя. 9 Бързайте, идете при баща ми и речете му: Така казва син ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене, не се бави. 10 Ти ще живееш в Гошенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, дребният ти и едрият ти добитък и всичко, което имаш. 11 Там ще те изхраня, (защото остават още пет гладни години), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти, и всичко, което имаш. 12 И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят. 13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тука. 14 Тогава хвърли се на врата на брат си Вениамин и плака; плака и Вениамин на неговия врат. 15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
16 И известие се чу във Фараоновия дом, че Йосифовите братя са пристигнали; и драго беше на Фараон и на слугите му. 17 И Фараон рече на Йосиф: Кажи на братята си: Ето какво направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. 18 И като вземете баща си и семействата си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята. 19 А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си, доведете баща си и елате. 20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши. 21 И синовете на Израил сториха така; и Йосиф им даде коли според Фараоновата заповед, даде им и храна за из път. 22 На всекиго от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. 23 А на баща си изпрати: десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. 24 Така изпрати братята си, та си отидоха; и поръча им: Не се скарвайте по пътя.
25 И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков. 26 И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше. 27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи. 28 И рече Израил: Стига ми това; синът ми Йосиф е още жив; ще ида и ще го видя, преди да умра.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи