Хронологичен / ден 271

Стар Завет

Нов Завет

Матей

2

Посещението на мъдреците

1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. 2 И казаха: къде е Юдейският цар, Който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. 3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. 4 Затова събра всичките народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше къде трябва да се роди Помазаникът. 5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка:
6 „И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между Юдовите началства; защото от тебе ще произлезе Вожд, който ще бъде пастир на Моя народ Израил.“
7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата. 8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за Младенеца; и като Го намерите, известете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. 9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше Младенецът. 10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. 11 И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. 12 И понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна.

Бягството в Египет

13 А след като си отидоха, ето, ангел от Господа се явява насън на Йосиф и каза: Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа; защото Ирод ще потърси Младенеца, за да Го погуби. 14 И тъй, той стана, взе Младенеца и майка Му през нощта и отиде в Египет, 15 където остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си.“
16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много и прати да погубят всички мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и надолу, според времето, което бе внимателно научил от мъдреците. 17 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който казва:
18 „Глас се чува в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплаква чадата си, и не иска да се утеши, защото ги няма вече.“

Връщането в Назарет

19 А като умря Ирод, ето, ангел от Господа се яви насън на Йосиф в Египет и каза: 20 Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в Израилевата земя; защото измряха онези, които искаха живота на Младенеца. 21 И тъй, той стана, взе Младенеца и майка Му и дойде в Израилевата земя. 22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай наместо баща си Ирод, страхуваше се да иде там; и предупреден от Бога насън, оттегли се в Галилейските предели 23 и дойде, та се засели в един град, наречен Назарет; за да се сбъдне казаното от пророците, че ще се нарече Назарей.
© Библейска лига - България

Лука

2

Раждането на Исус

1 А в онези дни излезе заповед от кесаря Август да се направи преброяване по цялата земя. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода Давидов), 5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. 6 И когато бяха там, навършиха се дните ѝ да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в една ясла, защото нямаше място за тях в гостилницата.

Овчарите и ангелите

8 И на същото място имаше овчари, които живееха на полето и пазеха нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господнята слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и сложен в една ясла. 13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините,
и на земята мир между човеците,
в които е Неговото благоволение!
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало, което Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслата. 17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за този Младенец. 18 И всички, които чуха, се удивиха за това, което овчарите им казаха. 19 А Мария скътваше всички тия думи в сърцето си и размишляваше над тях. 20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

Исус представен в храма

21 И като се навършиха осем дни, и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа 23 (както е писано в Господния закон, че „всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа“), 24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон, „две гургулици, или два млади гълъба“.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израил; и Святият Дух беше върху него. 26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник. 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Младенеца Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир,
според думата Си;
30 защото видяха очите ми спасението,
31 което си приготвил пред всички люде;
32 светлина да просвещава езичниците,
и слава на Твоя народ Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон ги благослови и рече на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори; 35 да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и някоя си пророчица Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, 37 и беше вдовица на осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.
39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40 А Младенецът растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе върху Него.

Момчето Исус в храма

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, 43 и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познайниците си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше. 47 И всички, които Го слушаха, се удивляваха на разума Му и на отговорите Му. 48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме. 49 А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми? 50 А те не разбраха думите, които им рече. 51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му скътваше всички тия думи в сърцето си.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи