План за четене на Библията

Хронологичен / ден 274

Стар Завет

Нов Завет

Йоан

2

Исус превръща водата във вино


1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. 2 И Исус, и учениците Му бяха поканени на сватбата. 3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му каза: Вино нямат. 4 А Исус ѝ каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. 5 Майка Му каза на слугите: Каквото ви рече, сторете. 6 А там имаше шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай, които побираха по две или три мери. 7 Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. 8 Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха. 9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше (но слугите, които бяха налели водата, знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза: 10 Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега. 11 Това извърши Исус в Кана Галилейска, ка то начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

Исус прочиства храма


12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни. 13 И като наближаваше Пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим. 14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тези, които седяха и разменяха пари; 15 и направи бич от върви, и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите и прекатури масите им; 16 и на тези, които продаваха гълъбите рече: Вдигнете тези оттука; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. 17 Учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом ще Ме изяде“. 18 По повод на това, юдеите, проговаряйки, Му рекоха: С какво знамение ще ни покажеш, че имаш власт тъй да постъпваш? 19 В отговор Исус им каза: Разрушете тоя храм, и за три дни ще го издигна. 20 А юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? 21 Но Той говореше за храма на тялото Си. 22 И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието, и на словото, което Исус беше говорил.
23 И когато беше в Ерусалим, на Пасхата, през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. 24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци 25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека.
© Библейска лига - България

3

Исус поучава Никодим


1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. 3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство. 4 Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7 Недей се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отгоре. 8 Вятърът духа, където ще, и чуваш шума му; но не знаеш откъде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа. 9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това? 10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? 11Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. 12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? 13 И никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, тоест, Човешкият Син, Който е на небето. 14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, 15 та всеки, който вярва в Него, [да не погине, но] да има вечен живот. 16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. 17 Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18 Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. 19 И това е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. 20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; 21 но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

Свидетелството на Йоан Кръстител за Исус


22 След това дойде Исус с учениците Си в Юдейската земя; и там живееше с тях и кръщаваше. 23 Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете идваха и се кръщаваха. 24 Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница. 25 И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването. 26 И дойдоха при Йоан, и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него. 27 Йоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. 28Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него. 29 Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. 30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам. 31 Оня, Който иде отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който иде от небето, е от всички по-горен. 32 Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му. 33 Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен. 34 Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка. 35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. 36 Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него.
© Библейска лига - България

4

Исус говори със самарянката


1 И така, когато Исус узна, че фарисеите чули, че Той придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, 2 (макар сам Исус да не кръщаваше, а учениците Му), 3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4 И трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. 6 Там беше Якововият кладенец. И Исус уморен от пътуването, седеше така до кладенеца. Беше около шестият час. 7 Дойде една самарянка да си начерпи вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия. 8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.) 9 Самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не общуват със самаряните.) 10 Исус в отговор ѝ каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него, и Той би ти дал живавода! 11 Жената Му каза: Господине, нито почерпало имаш, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 13 Исус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15 Жената Му каза: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук да изваждам. 16 Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тука. 17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Каза ѝ Исус: Право каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това си право казала. 19 Каза Му жената: Господине, гледам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи в тоя хълм са се кланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме. 21 Каза ѝ Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят. 25 Каза Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Помазаник); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. 26 Каза ѝ Исус: Аз, Който разговарям с тебе, съм Месия.

Учениците се връщат при Исус


27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш, или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Помазаникът? 30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Между това, учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. 32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците казваха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да свърша Неговата работа. 35 Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно, и който сее, и който жъне. 37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

Мнозина самаряни повярват


39 И от този град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. 40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. 41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42 и на жената казаха: Ние вярваме не само поради това, което ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Помазаникът] Спасителят на света.

Исус изцелява син на царски чиновник


43 След два дни излезе оттам и отиде в Галилея. 44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. 45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко, което стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 И тъй, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, ела, докато не е умряло детенцето ми. 50 Каза му Исус: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. 51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че синът му е жив. 52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: Вчера на седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Синът ти е жив. И повярва той, и целият му дом. 54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак от Юдея в Галилея.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи