Хронологичен / ден 281

Стар Завет

Нов Завет

Матей

14

Йоан Кръстител обезглавен

1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса; 2 и рече на слугите си: Този е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него. 3 Защото Ирод беше хванал Йоан и беше го вързал и затворил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип; 4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. 5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк. 6 А когато настана рожденият ден на Ирод, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирод. 7 Затова той с клетва ѝ обеща да ѝ даде каквото и да му поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоан Кръстител. 9 Царят се наскърби; но заради клетвите си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде. 10 И прати да обезглавят Йоан в тъмницата. 11 И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си. 12 А учениците му, като дойдоха, вдигнаха тялото и го погребаха; и отидоха, та казаха на Исуса.

Исус нахранва петте хиляди

13 И Исус, като чу това, оттегли се оттам с ладия на уединено място насаме; а народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им. 15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало: разпусни народа да отидат по селата да си купят храна. 16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. 17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 18 А Той рече: Донесете ги тука при Мене. 19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа. 20 И всички ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша. 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Исус ходи по вода

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докато разпусне народа. 23 И като разпусна народа, изкачи се на планината да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там самичък. 24 А ладията бе вече сред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен. 25 А в четвъртата стража през нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 26 И учениците, като Го видяха ходещ по езерото, смутиха се и казаха, че е призрак, и от страх извикаха. 27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. 28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той рече: Ела. И Петър слезе от ладията, и тръгна по водата да иде при Исуса. 30 Но, като видя вятъра [силен], уплаши се и като потъваше, извика, казвайки: Господи, избави ме! 31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? 32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна. 33 А онези, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. 35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни; 36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
© Библейска лига - България

Марк

6

Пророк без почит

1 И Исус излезе оттам и дойде в Своята Си родина; и учениците Му вървяха след Него. 2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този човек всичко това? И каква е дадената Му мъдрост, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Яков и Йосий, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. 6 И чудеше се на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

Исус изпраща дванадесетте

7 И като повика дванадесетте, започна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. 8 И заповяда им да не взимат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; 9 но да се обуват със сандали и да не обличат две ризи. 10 И каза им: Където и да влезете в някоя къща, оставайте в нея, докато си излезете оттам. 11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

Йоан Кръстител обезглавен

14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действуват чрез него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, много се двоумеше какво да прави, и с удоволствие го слушаше. 21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирод и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. 23 И закле ѝ се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже половината от царството ми. 24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И начаса момичето влезе бързо при царя, та поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не поиска да ѝ откаже. 27 И веднага царят прати един палач, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, та го обезглави в тъмницата, 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Исус нахранва петте хиляди

30 И апостолите се събраха при Исуса и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 И рече им: Елате вие сами на уединено място и починете си малко. Защото мнозина идваха и отиваха; и нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с ладията на уединено място насаме. 33 А като отиваха, людете ги видяха и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеш, и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество, и смили се над тях, понеже бяха като овце, които нямат овчар; и започна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно; 36 разпусни ги, за да отидат по околните местности и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. 37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? 38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете, вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. 39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. 41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат пред тях; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха, и се наситиха. 43 И вдигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той самичък на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се слисаха. 52 Защото не бяха разбрали чудото с хлябовете, но сърцата им бяха закоравели.
53 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя и пристанаха на сушата. 54 И когато излязоха от ладията, веднага хората Го познаха; 55 и разтичаха се по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, изнасяха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото се допираха, се изцеляваха.
© Библейска лига - България

Лука

9

Исус изпраща дванадесетте апостоли

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. 2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 3 И каза им: Не вземайте нищо за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи. 4 И в която къща влезете, там седете, и оттам тръгвайте на път. 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град, отърсете праха от нозете си за свидетелство против тях. 6 И те тръгнаха, и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И рече Ирод: Йоан аз обезглавих; но кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Исус нахранва петте хиляди

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса какво бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] към един град, наречен Витсаида. 11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И като започна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за всички тия люде. 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на купчини по около петдесет души. 15 Те сториха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

Изповедта на Петър за Христос

18 И веднъж, когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги: Според народа кой съм Аз? 19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; други пък, че един от старовременните пророци е възкръснал. 20 Тогава им каза: А според вас кой съм? Петър в отговор рече: Божият Помазаник. 21 А Той им заръча и заповяда да не казват това на никого, като рече: 22 Човешкият Син трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. 23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. 24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца, и на святите ангели. 27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

Преображението

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво. 30 И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия, 31 които се явиха в слава и говореха за смъртта. Му, която предстоеше да се изпълни в Ерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те се разделяха с Него, Петър рече на Исус: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три скинии, за Тебе една, за Мойсей една, и една за Илия, без да знае какво говори. 34 И докато казваше това, дойде облак, та ги засени; и уче ни ците се уплашиха, като влязоха в облака. 35 И дойде от облака глас, който каза: Това е Моят Син. Него слушайте! 36 И когато престана гласът, Исус се намери самичък. И те замълчаха и през онези дни не казаха на никого нищо от това, което бяха видели.

Изцеляването на епилептичното момче

37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество. 38 И ето, един човек от народа извика: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо. 39 Дух го прихваща и той изведнъж закрещява, и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуска. 40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука. 42 И докато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмри нечистия дух, изцели момчето и върна го на баща му. 43 И всички се удивяваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си: 44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 45 Но те не разбираха това слово; то бе покрито от тях, за да не го разберат; а бояха се да Го попитат за това слово.

Кой ще бъде по-голям?

46 И повдигна се помежду им препиране кой от тях ще бъде по-голям. 47 А Исус, като видя какво бе на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им рече: 48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49 А Йоан проговаряйки, каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име и му забранихме, защото не ходи с нас.
50 А Исус му рече: Недейте му забранява; защото, който не е против вас, откъм вас е.

Отхвърлен от самаряните

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той обърна лицето Си към Ерусалим. 52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. 54 Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? 55 А Той се обърна, та ги смъмри; [и рече: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси.] 56 И отидоха в друго село.

Цената да следваш Христос

57 А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Ще те следвам, където и да идеш. 58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство. 61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи