План за четене на Библията

Хронологичен / ден 285

Стар Завет

Нов Завет

Матей

17

Преображението


1 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и ги заведе на една висока планина насаме. 2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. 3 И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. 4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, ще направя тука три скинии: за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия. 5 А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето, из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. 6 И учениците, като чуха това, паднаха по лице и много се уплашиха. 7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях и рече: Станете, не бойте се. 8 И те, като повдигнаха очи, не видяха никого, освен Исуса самичък.
9 И като слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не съобщавайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите. 10 Учениците Му Го попитаха: Защо тогава казват книжниците, че Илия трябва първо да дойде. 11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде и ще възстанови всичко. 12 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. 13 Тогава учениците разбраха, че им говори за Йоан Кръстител.

Изцелението на епилептичното момче


14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза: 15 Господи, смили се над сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня и често във водата. 16 И доведох го при Твоите ученици; но те не можаха да го изцелят. 17 Исус в отговор рече: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене. 18 И Исус смъмра беса, и той излезе из него; и момчето оздравя от същия час. 19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним? 20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. 21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.]
22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците, 23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

Данъкът за храма


24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми? 25 Той рече: Плаща. И когато влезе вкъщи, Исус го изпревари, та му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От синовете си ли, или от чуждите? 26 А когато каза: От чуждите, Исус му рече: Като е така, синовете им са свободни. 27 Но за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата ѝ, ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.
© Библейска лига - България

Марк

9

1 И Исус им рече: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.

Преображението


2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях. 3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели. 4 И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса. 5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука, и нека направим три скинии, за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много. 7 И яви се облак, та ги засени; и глас дойде от облака, който каза: Това е Моят възлюбен Син; Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса. 9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син възкръсне от мъртвите. 10 И те пазеха тази поръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите. 11 И попитаха Го: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде? 12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унижен. 13 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него.

Изцелението на епилептичното момче


14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях. 15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се и стекоха се, та Го поздравяваха. 16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях? 17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. 18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха. 19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене. 20 И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21 И Исус попита баща му: Колко време има, откак му е станало това? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш да сториш нещо, смили се над нас и помогни ни. 23 А Исус му рече: Ако можеш [да повярваш]! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие. 25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него! 26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че мнозина казваха, че е умряло. 27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той не искаше никой да узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, на третия ден ще възкръсне. 32 Но те не разбраха тези думи и бояха се да Го попитат.

Кой ще бъде най-голям?


33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи, попита ги: Какво разисквахте из пътя? 34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям? 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 Тогава взе едно детенце, постави го посред тях и, като го прегърна, рече им: 37 Който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.

Който не е против нас, е откъм нас


38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твоето име; и му забранихме, защото не следваше нас. 39 А Исус рече: Не му забранявайте; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови. 40 Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас. 41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.

Съблазън за грях


42 А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му, и да бъде хвърлен в морето. 43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44 [където „червеят им не умира и огънят не угасва“]. 45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в жи вота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 46 [където „червеят им не умира, и огънят не угасва“]. 47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън [и всяка жертва ще се осоли със сол]. 50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи