Хронологичен / ден 287

Стар Завет

Нов Завет

Йоан

7

Исус отива на Празника на шатроразпъването

1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият. 2 А наближаваше юдейският празник Шатроразпъване. 3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; 4 защото никой, който иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, яви Себе Си на света. 5 (Защото нито братята Му вярваха в Него.) 6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово. 7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви. 8 Идете вие на празника; Аз няма още да ида на тоя празник, защото времето Ми още не е дошло. 9 И като им каза това, остана си в Галилея.
10 А когато братята Му отидоха на празника, тогава и Той отиде, не явно, а тайно някак си. 11 А юдеите Го търсеха на празника и казваха: Къде е Онзи? 12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа. 13 Обаче никой не говореше открито за Него поради страха от юдеите.

Исус поучава по време на празника

14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава. 15 И юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил? 16 Исус в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил. 17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. 18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински и в Него няма неправда. 19 Не ви ли даде Мойсей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете? 20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие? 21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него. 22 Мойсей ви даде обрязването, (не че е от Мойсей, но от бащите); и в събота обрязвате човека. 23 Ако се обрязва човек в събота, за да не се наруши Мойсеевият закон, на Мене ли се гневите, задето напълно изцелих човек в събота. 24 Не съдете по изглед, а съдете справедливо.

Исус ли е Христос?

25 Тогава някои от ерусалимците казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият? 26 Ето, Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Помазаникът? 27 Обаче Този знаем откъде е; а когато дойде Помазаникът, никой няма да знае откъде е. 28 Затова Исус, като поучаваше в храма, извика, казвайки: И Мене познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате. 29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил. 30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл. 31 Обаче мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Като дойде Помазаникът, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?
32 Фарисеите чуха, че така мълви народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат. 33 А Исус каза: Още малко време съм с вас и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил. 34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и където съм Аз, вие не можете да дойдете. 35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Този, че няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците? 36 Какво значат тези думи, които рече: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и където съм Аз, вие не можете да дойдете?
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика, казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. 38 Който вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат отвътре му, както рече Писанието. 39 А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото [Святият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил. 40 Тогава някои от народа, които чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът. 41 Други казваха: Този е Помазаникът. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Помазаникът? 42 Не рече ли Писанието, че Помазаникът ще дойде от Давидовото потомство и от градеца Витлеем, откъдето беше Давид? 43 И така възникна раздор относно Него между народа. 44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не сложи ръце на Него.

Неверието на юдейските ръководители

45 Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо не Го доведохте? 46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Този Човек]. 47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени? 48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите? 49 Но това простолюдие, което не знае закона, проклето е. 50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него [нощем] по-рано), им каза: 51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши? 52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Издири и виж, че от Галилея пророк не се издига.
© Библейска лига - България

8

1 А Исус отиде на Елеонския хълм. 2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде идваха при Него, и Той седна, та ги поучаваше. 3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, казаха Му: 4 Учителю, тази жена беше уловена в самото дело на прелюбодейство. 5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти какво казваш за нея? 6 И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. 7 Но като постоянстваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея. 8 И пак се наведе надолу, и пишеше с пръст на земята. 9 А те, като чуха това, излизаха си един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, където си беше, по средата. 10 И когато се изправи, Исус ѝ рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? 11 И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.

Верността на свидетелството на Исус

12 Тогава Исус пак им говорѝ, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. 13 Тогава фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно. 14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам. 15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. 16 И даже ако съдя, Моята присъда е истинна, защото не съм самичък, но Аз съм, и Отец, Който Ме е пратил. 17 И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. 18 Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене. 19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми. 20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.
21 И пак им каза Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, та казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете? 23 И рече им: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. 24 По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете. 25 А те Му казаха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам. 26 Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истински; и каквото съм чул от Него, това говоря на света. 27 Те не разбраха, че им говори за Отца. 28 Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това, което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. 29 И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил самичък. Аз върша всякога онова, което Му е угодно. 30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

Децата на Авраам

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога досега не сме били никому слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни. 34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. 35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. 36 Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас. 38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. 39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил. 41 Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

Децата на дявола

42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. 43 Защо не разбирате Моето слово? Защото не можете да слушате Моето учение. 44 Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. 45 Но понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. 46 Кой от вас Ме обвинява в грях? И ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

Личните твърдения на Исус

48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс? 49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. 50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. 51 Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт довека. 52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт довека. 53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? 54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; 55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. 56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва. 57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? 58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. 59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма [минавайки; и така си отиде].
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи