Хронологичен / ден 29

Стар Завет

Битие

48

Манасия и Ефрем

1 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него. 2 И известиха на Яков, казвайки: Ето, синът ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3 И Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: 4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те умножа, и множество народи ще произлязат от тебе; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно притежание. 5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, мои са; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също както Рувим и Симеон. 6 А чадата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя. 7 Когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, близо до Ефраат; и погребах я там край пътя за Ефраат, (който е Витлеем).
8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези? 9 А Йосиф каза на баща си: Това са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. 10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И тъй, Йосиф ги приближи при него; и той ги целуна и прегърна. 11 И рече Израил на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти. 12 И Йосиф, като ги отведе от коленете му, поклони се с лице до земята. 13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. 14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-малкият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният). 15 И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до този ден, 16 Ангелът, който ме откупи от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се наплодят в множество по земята. 17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; 18 и рече Йосиф на баща си: Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава. 19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и от него ще излезе народ; и той ще бъде велик; но по-малкият му брат ще бъде по-голям от него и от потомството му ще произлязат множество народи. 20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя и ще казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! Така той постави Ефрем пред Манасия.
21 След това Израил рече на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви. 22 Впрочем аз ти давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
© Библейска лига - България

49

Яков благославя синовите си

1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в идещите дни:
2 Съберете се и слушайте, синове Яковови,
и послушайте Израил, баща си.
3 Рувиме, ти си ми първородният, мощта моя и първият плод на силата ми, върховен по достойнство, и върховен по сила.
4 Изврял си като вода;
не ще имаш превъзходството,
защото се качи на леглото на баща си,
на постелята ми и я оскверни.
5 Симеон и Леви са братя;
сечива насилствени са мечовете им.
6 В съвета им да не участваш, душе моя;
към събранието им да не се присъединиш, чест моя,
защото в гнева си убиха човеци,
и в упорството си прерязаха жилите на волове.
7 Проклет гневът им, защото беше свиреп,
и яростта им, защото бе жестока!
Ще ги разделя в Яков
и ще ги разпръсна в Израил.
8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти;
ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти;
синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Млад лъв е Юда;
от лова, сине мой, си се завърнал;
легнал и разпрострял се е като лъв
и като лъвица;
кой ще го вдигне?
10 Не ще се отнеме скиптърът от Юда
и законодателят от чреслата му,
докато не дойде Примирителят,
и на Него ще се покоряват народите.
11 Като връзва за лозата ослето си
и за отбраната лоза – жребчето на ослицата си;
ще опере с вино дрехата си
и с кръв от грозде облеклото си;
12 очите му ще червенеят от вино,
и зъбите му ще белеят от мляко.
13 Завулон ще обитава край морския бряг
и ще бъде пристан на кораби;
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е як осел,
легнал сред кошарите;
15 и като видя, че мястото е добро за почивка,
и че земята е приятна,
подложи плещите си на товар
и стана слуга подчинен.
16 Дан ще съди людете си
като едно от Израилевите племена.
17 Дан ще бъде змия на пътя,
ехидна на пътеката,
която хапе петите на коня,
тъй че ездачът му пада назад.
18 Твоето спасение чаках, Господи.
19 Гад ще разбият разбойници;
но и той ще разбие петите им.
20 Хлябът на Асир ще бъде пребогат;
и той ще доставя царски сладкиши.
21 Нефталим е елен пуснат,
който говори угодни думи.
22 Йосиф е плодоносна вейка,
плодоносна вейка край извор;
клончетата ѝ се простират по стената.
23 Стрелците го огорчиха,
и стреляха по него, и преследваха го;
24 но лъкът му запази якостта си,
и мишците на ръцете му се укрепиха
чрез ръцете на Силния Бог Яковов,
(откъдето е Пастирът, Израилевият камък),
25 чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага,
и чрез Всесилния, Който ще те благославя
с небесни благословения отгоре,
с благословения на бездната, която лежи отдолу,
с благословения на гърдите и на утробата.
26 Благословенията на баща ти превишаваха
благословенията на праотците ми
до високите върхове на вечните планини;
те ще бъдат на Йосифовата глава,
и на темето на превъзходния сред братята си.
27 Вениамин е вълк грабител;
заран ще пояжда лов,
а вечер ще дели корист.
28 Всички тези са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им, като ги благослови; всекиго, според благословението, което му се падаше, благослови го.

Смъртта на Яков

29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон, 30 в пещерата, която е в нивата Махпелах срещу Мамре в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствена гробница. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите. 33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
© Библейска лига - България

50

1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите на него лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха по него напълно четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.
4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на Фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараон, и кажете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. 6 А Фараон отговори: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараон, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, 8 също и целият дом на Йосиф, братята му, и бащиният му дом; само челядта си, дребния си и едрия си добитък оставиха в Гошенската земя. 9 Отидоха с него и колесници, и конници, тъй че стана много голямо шествие. 10 И като пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно; и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Абел-Мицраим. 12 И сториха синовете на Израил с него както им беше заповядал; 13 пренесоха го в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, която пещера Авраам бе купил заедно с нивата за собствена гробница от хета Ефрон. 14 И Йосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Йосиф успокоява братята си

15 А като видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили. 16 Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: 17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха. И тъй, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. 18 После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес. 21 Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.
22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. 23 И Йосиф живя сто и десет години; и Йосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.
24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак, и Яков. 25 И Йосиф закле потомците на Израил, като рече: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттука. 26 И тъй, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и балсамираха го, и положиха го в ковчег в Египет.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи