Хронологичен / ден 291

Стар Завет

Нов Завет

Лука

14

Исус в къщата на фарисей

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше някой си човек, болен от воднянка. 3 И Исус, проговаряйки на законниците и фарисеите, рече: Позволено ли е да цели някой в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна. 5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен някой по-почетен от тебе, 9 и да дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей кани прияте лите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

Притчата за голямата вечеря

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен оня, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен. 19 Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен. 20 А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. 23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от ония хора, които бяха поканени, няма да вкуси от вечерята ми.

Цената да следваш Христос

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна, и им каза: 26 Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото, кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Тоя човек почна да гради, но не можа да доизкара. 31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
© Библейска лига - България

15

Притчата за изгубената овца

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях. 3 И Той им каза тази притча: 4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докато я намери? 5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притчата за изгубената монета

8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Притчата за блудния син

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-малкият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13 И не след много дни по-малкият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там прахоса имота си с разпуснатия си живот. 14 И като пропиля всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 15 И отиде, та се присъедини към един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше. 21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23 докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И започнаха да се веселят. 25 А по-големият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора. 26 И повика един от слугите, и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе; и баща му излезе, и го молеше. 29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене дори яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. 32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи