Хронологичен / ден 292

Стар Завет

Нов Завет

Лука

16

Притчата за хитрия настойник

1 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2 И той го повика, и му рече: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3 Тогава настойникът си рече: какво да направя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося ме е срам. 4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро, та пиши петдесет. 7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 8 И господарят му похвали неверния настойник, загдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедно богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 А всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

Допълнителни поучения

16 Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки с усилие влиза в него. 17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. 18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства.

Богаташът и Лазар

19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; а и кучетата идваха, та лижеха раните му. 22 И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан. 23 И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам, и Лазар в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък. 25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, а Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да ги предупреди, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29 Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях. 30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31 И той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
© Библейска лига - България

17

Грях, вяра, задължение

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките. 3 Внимавайте за себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4 И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5 И апостолите казаха на Господа: Придай ни вяра. 6 А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала. 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш? 8 Напротив, не ще ли му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се, та ми пошетай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата, задето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Десет изцелени от проказа

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея. 12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе Наставниче, смили се над нас! 14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. 15 И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при нозете на Исуса, и Му благодареше. И той бе самарянин. 17 А Исус в отговор му рече: Не се ли очистиха десетимата? А къде са останалите девет? 18 Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен тоя другоплеменник? 19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Идването на Божието царство

20 А Исус, запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, че да се забелязва; 21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е сред вас. 22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23 И като ви рекат: Ето, там е! Или: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им. 24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, и ги погуби всички. 28 Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, 29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички; 30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са вкъщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад. 32 Помнете Лотовата жена! 33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. 36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.] 37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи