Хронологичен / ден 293

Стар Завет

Нов Завет

Йоан

11

Смъртта на Лазар

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, боледуваше. 2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.) 3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото любиш, е болен. 4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар. 6 Тогава, откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Казаха Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят. 10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. 11 Това изговори и после им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. 12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14 Затова Исус тогава им рече ясно: Лазар умря. 15 И заради вас, радвам се, че не бях там, та да повярвате; обаче нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

Исус утешава сестрите

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Ерусалим колкото петнадесет стадии; 19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им. 20 И Марта като чу, че Исус идел, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше вкъщи. 21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 22 А и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Каза ѝ Исус: Брат ти ще възкръсне. 24 Каза Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден. 25 Исус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека. Вярваш ли това? 27 Казва му: Да, Господи, вярвам, че Ти си Помазаникът, Божият Син, Който трябваше да дойде на света. 28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, като мислеха че отива на гроба да плаче там. 32 И тъй, Мария, като дойде там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и каза Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути. 34 И рече: Къде го положихте? Казват Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Тогава юдеите казваха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи, така че и този да не умре?

Исус възкресява Лазар от мъртвите

38 А Исус като тъжеше пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. 39 Исус каза: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. 40 Каза ѝ Исус: Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! 44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Заговорът за убийството на Исус

45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 Тогава главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този Човек върши много знамения? 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат, ще отнемат и страната ни, и народността ни. 49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, им рече: Вие нищо не знаете, 50 нито помисляте, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но понеже беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. 53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в местност, близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исуса и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи