Хронологичен / ден 297

Стар Завет

Нов Завет

Лука

18

Притчата за настоятелната вдовица

1 Каза им и една притча за това как трябва всякога да се молят и да не падат духом, казвайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човека не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде, Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Притчата за фарисея и бирника

9 И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. 14 Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Малките деца и Исус

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. 16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

Богатият управник

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? 19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“; 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Исус, като го чу, каза му: Едно още не ти достига. Продай всичко каквото имаш и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; ела и Ме следвай! 23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат. 24 И Исус, като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно. 28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. 29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието царство, 30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят – вечен живот.

Исус предрича Своята смърт

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни за Човешкия Син всичко, което е писано чрез пророците. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се поругаят над него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и като Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбраха нищо от това; и смисълът на тези думи бе скрит за тях, и не разбираха това, което се казваше.

Слепец проглежда

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледна. 42 И Исус му рече: Прогледни; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледна, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
© Библейска лига - България

19

Бирникът Закхей

1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града. 2 И ето, един чо век, на име Закхей, който беше началник на бирниците и богат, 3 искаше да види кой е Исус, но не можеше поради народа, защото беше нисък. 4 И завтече се напред, та се покачи на една черница, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път. 5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. 8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четирикратно. 9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Притчата за десетте мнаси

11 И като слушаха това, Той прибави една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. 12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. 13 И повика десетима от слугите си, и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. 15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае какво са припечелили чрез търгуване. 16 Дойде първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; 21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 Господарят му каза: Ще те съдя със собствените ти думи, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И рече на присъстващите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси, 25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

Тържественото влизане в Ерусалим

28 И като изрече това, Исус тръгна напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им рече: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате, ще намерите едно осле, вързано, което, никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха, и го намериха, както им беше казал. 33 И като отвързваха ослето, стопаните му рекоха: Защо отвързвате ослето? 34 А те казаха: На Господа трябва. 35 И докараха го до Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 36 И като минаваше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. 37 И когато вече наближаваше да превали Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: 38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име; мир на небето и слава във висините! 39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него, и каза: 42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя [твой] ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат могила около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред, 44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Исус в храма

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда онези, които продаваха; и казваше им: 46 Писано е: „И домът ми ще бъде молитвен дом“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; 48 но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде се вслушваха да Го чуят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи