Хронологичен / ден 298

Стар Завет

Нов Завет

Марк

11

Тържественото влизане в Ерусалим

1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и им казва: 2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързаха го. 5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, та отвързвате ослето? 6 А те им говориха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 7 И докараха ослето при Исуса, и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна. 8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата. 9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идеха след тях, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име! 10 Благословено царството на баща ни Давид, което иде [в Господнето име]; осанна във висините! 11 И Исус влезе в Ерусалим, в храма и, като разгледа всичко, понеже вече беше се свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

Исус прочиства храма

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалеч една разлистила се смокиня, дойде, дано намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. 14 И Той проговори, казвайки ѝ: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека. И учениците Му чуха това.
15 И дойдоха в Ерусалим; и Исус, като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на онези, които продаваха гълъбите. 16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. 17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи“? А вие го направихте „разбойнически вертеп“. 18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се удивляваше на учението Му.
19 А когато мръкваше, Той излизаше вън от града.

Изсъхналата смокиня

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смокинята изсъхнала от корен. 21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала. 22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23 Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане. 24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. 25 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. 26 [Но ако вие не прощавате, то и Отец ви, Който е на небесата, не ще ви прости съгрешенията.]

Властта на Исус поставена под съмнение

27 И дойдоха пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казват: 28 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тази власт да правиш това? 29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми. 31 И те разискваха помежду си, казвайки: Ако речем: От небето, ще каже: Тогава защо не го повярвахте? 32 Но ако речем: От човеците... (бояха се от народа; защото всички искрено считаха Йоан за пророк). 33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
© Библейска лига - България

Йоан

12

Заговорът за убийството на Исус

1 А шест дни преди Пасхата Исус дой де във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си изтри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само поради Исуса, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите. 10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, 11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха на страната на Исуса и вярваха в Него.

Тържественото влизане в Ерусалим

12 На другия ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, Който иде в Господнето име, Израилевият Цар! 14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 „Не бой се, дъще Сионова.
Ето, твоят Цар иде, възседнал на осле“.
16 Учениците Му отначало не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че това Му бяха сторили. 17 И народът, който беше с Него когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. 19 Затова фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

Исус предрича смъртта Си

20 А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. 21 И те дойдоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Исуса. 22 Филип идва и казва на Андрей; Андрей и Филип пък казват на Исуса. 23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. 27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но за това дойдох на тоя час. 28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. 29 На това народът, който стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. 30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. 31 Сега е съд над този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като казваше това, Той даваше да се разбере от каква смърт щеше да умре. 34 А народът Му отговори: Ние сме чули от закона, че Помазаникът пребъдвал довека: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? 35 И Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрезсветлината. Това изговори Исус, отиде и се скри от тях.

Неверието на евреите

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 38 за да се изпълни казаното от пророк Исая, който рече:
„Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?
И мишцата Господня на кого се е открила“?
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая още е рекъл:
40 „Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им,
да не би с очи да видят и със сърца да разберат,
та да се обърнат и да ги изцеля“.
41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. 42 Но пак мнозина и от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е пратил. 45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 46 Аз дойдох светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. 50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи